Милеви скали

Връх Милеви скали се намира в рида Алабак, Западни Родопи. Представлява скалист връх, издигащ се на 1593.5 м н.в. От него се откриват величествени гледки към голяма част от Родопите.

Върхът е известен с това, че през 1944 г. там има битка между партизани и правителствени сили. Впоследствие на мястото е издигнат голям паметник в памет на загиналите. По-голямата част от рида Алабак, включително и връх Милеви скали, са разположени в защитена зона Яденица, част от екологичната мрежа на Европейския съюз Натура 2000. До върха стигат 4 маркирани туристически пътеки. Три от тях почистихме и маркирахме през 2016-та. За тях ще говорим в тази статия.

Карта с изкачванията (в сиво) и пътеките (всяка според маркировката):

GPX файл включващ всички варианти описани в статията: Milevi-skali_vsichki.gpx

Нека първо кажем за изкачването. Вариантите са няколко и вие преценете кой да използвате:

1. Черен път, започващ от село Варвара (има място за паркиране) до местността Смаденица, след което се хваща друг рядко използван път до билото и върха.

Пътят е приятен за въртене, с умерен наклон, и неусетно се качват ~1300 м денивелация. До местността Смаденица е редовно използван, а след нея става по-шубрасал, но това не пречи по никакъв начин на карането по него. За вода по пътя не може да се разчита в летния сезон. Тогава носете 2-3 л. В другите сезони има на 2-3 места поточета, от които можете да налеете.
Дължина: 17,5 км / ~1300 м положителна денивелация.
Време: от 3 до 4:30 часа в зависимост от темпото.

Профил:

GPS следа: Varvara_Smadenica_Milevi-skali.gpx

2. Черен път от Варварски минерални бани (има безплатен паркинг) през х. „Равно боре“ до м. Смаденица. От там до билото/върха съвпада с горния път.

В първата си част до хижата е стръмен и уморителен, а след нея става приятен за въртене. Вода има на х. „Равно боре“. След нея чешмите/поточетата са сезонни и лятно време не може да се разчита на тях. Носете 1,5-2 л след хижата.
Дължина: 15 км / ~1300м положителна денивелация.
Време: от 3:30 до 4:30 часа в зависимост от темпото

Профил:

GPS следа: Varv-min-bani_Smadenica_Milevi-skali.gpx

3. Стар асфалтов път от село Семчиново.

Характеризира се с това, че през повечето време се движи покрай дълбоко дере и е прохладно дори в големите летни горещини. Освен това пътят е доста стръмен в определени участъци и наклонът стига 20%. На места има чешми, но също така можете да налеете вода от дерето. Повече 1-1,5 литра не са ви нужни.
Дължина: 17,5 км / ~1200 м положителна денивелация.
Време: 3 до 3:30 часа в зависимост от темпото.

Профил:

GPS следа: Semchinovo_Milevi-skali.gpx

4. Черен път, започващ от гара Долене в посока билото.

Пътят е стръмен и стига до 1175 м н.в. След това преминава в пътека, по която се бута до билото на 1490 м н.в. Оттам до върха са 2,5 км по асфалт. В края на черния път има овчарници и е твърде вероятно да „намажете“ айрян. 🙂 Вода има на 3-4 места по пътя и не е нужно да носите голямо количество. Вариантът не е най-добрият, заради бутането, но дава възможност да се направи кръгов маршрут, ако се спуснете към гара Долене.
Дължина: 11 км/ ~1050 м положителна денивелация.
Време: 3 до 3:30 часа в зависимост от темпото.

Профил:

GPS следа: Dolene_Milevi-skali_izkachvane.gpx

5. Черен път от Варварски минерални бани през х. „Равно боре“ до м. Калугера, където започва техничната част на пътеката до гара Цепина.

В първата си част до хижата е стръмен и уморителен, а след нея става приятен за въртене. Вода има на х. „Равно боре“ и в крайната точка на качване – м. Калугер. Носете 1-1,5 л. до хижата. Малко след м. Калугер се пресича синята маркировка, по която трябва да тръгнете надолу. В началото е стар дърварски път. След кратко избутване следва техничната част на пътеката към гара Цепина.
Дължина: 7 км / ~750 м положителна денивелация.
Време: 2-3 часа в зависимост от темпото.

Профил:

GPS следа: Varv-min-bani_Kaluger.gpx


Реклама

Сега за пътеките. Ако сте се качили до върха, трябва да се върнете около 500 м назад по асфалта до обратен завой, където има голяма поляна. Оттам започват и трите пътеки. Има табели и би трябвало да се ориентирате лесно.

Пътека 1: до гара Долене

Зелена маркировка.
1000 м денивелация/ 6,6 км дължина.
Трудност: средна -Т3, до Т4 в средния участък.

GPS следа спускане: Milevi-skali_gara-Dolene.gpx

Профил чрез BGMountains:

Карта чрез BGMountains:

В началото пътеката влиза в гората и е бърза, но има места, на които се върти по равно или малко нагоре.

На около 1350 м излизате на открит участък, където е важно да се следи за маркировката в посока югозапад. Съвсем скоро стигате широка поляна в подножието на върха, където се откриват такива гледки.

Следва кратък стръмен участък с ронливи камъни и без ясна пътека. Маркировката е на често, но трябва да се внимава. Има и 2-3 железни стълба. Съвсем скоро влизате в рядка дъбова горичка. Има доста успоредни пътечки, които водят в една посока. Най-ясната е маркирана. Веднага след тази горичка следва втори открит и стръмен участък с ронливи камъни и без ясна пътека.

След него на около 940 м н.в. пътеката завива на югоизток и става по-полегата. Скоро влиза в гората, където става доста скоростна с много заигравки и така до гара Долене.

Пътеката има доста разклонения и трябва да се внимава да не се изпусне. Почистена и маркирана е през юни 2016 г.

От гара Долене, в зависимост от това къде сте оставили колите, можете да се придвижите с теснолинейката или на самоход. Трябва да имате предвид, че по дефилето има трафик и не е особено приятно да се кара, но не е и толкова голям проблем. Влакове в посока с. Варвара има в 14:21, 17:48, 22:38.

Пътека 2: до гара Цепина

Синя маркировка (в началото червена).
1100 м денивелация / 6,5 км дължина.
Трудност: средна – Т3, до Т5 в участъка след изубтването.

GPS следа спускане: Milevi-skali_gara-Cepina.gpx

Профил чрез BGMountains:

Карта чрез BGMountains:

В началото пътеката е с червена маркировка до премката (~1415 м н.в.) преди връх Фенера (1460 м н.в). Там има табела към гара Цепина, от която табела започва и синята маркировка. В тази първа част пътеката е скоростна, но има 2-3 места, на които се върти. Трудност от ниска до средна – Т2/Т3. След това става по-стръмна, но без особени препятствия, подсичаща склона и минава през букова гора.

На около 1260 м н.в. минавате през местността Изворите. Скоро след това пътеката пресича ясен дърварски път. Влизайки отново в гората, лека-полека става стар дърварски път, който на няколко места пресича по-ясен такъв. Следва кратък участък с избутване. Оттам нататък е най-интересната (технична) част от пътеката, която става стръмна, със серпентини и камъни. Тук на места трудността се вдига и стига Т5. Още в самото начало на участъка има 2 места, на които може да се излезе на издадени скали, от които се откриват такива гледки:

След този участък излизате на полянка, от която се вижда дефилето и гара Цепина.

Участъкът до гарата е със средна трудност (Т3), но в последната част преди излизане на асфалта трябва да сте особено внимателни и дори е най-добре да избутате, за да не се озовете на асфалта от 30 м височина.

От гарата, в зависимост от това къде сте оставили колите, можете да се придвижите с теснолинейката или на самоход. Трябва да имате предвид, че по дефилето има трафик и не е особено приятно да се кара, но не и толкова голям проблем. Влакове в посока с. Варвара има в 14:37, 18:04 и 22:54.

Пътеката е почистена и с подновена маркировка през май 2016 г.

Пътека 3: до с. Варвара през х. „Равно боре“

Профил:

Карта чрез BGMountains:

Червена маркировка.
Трудност: средна -Т3, на места Т4
1300 м денивелация / 10,3 км дължина.

GPS следа спускане: Milevi-skali_Varvara.gpx

Началото съвпада с предната пътека. Скоростна е, но има 2-3 места, на които се върти. Трудност от ниска до средна – Т2/Т3. Стигайки хижа „Равно боре“, се тръгва по черния път, като съвсем скоро пътеката се отбива вляво и става по-технична и стръмна. Следват участъци тип родопско равно – нагоре-надолу. Пътеката става подсичаща и панорамна. Откриват се гледки към Чепинския пролом, рида Къркария и Тракийската низина. В последната си част има разклонения вляво, които водят до централната част на с. Варвара. Ако продължите по маркировката, излизате на прелеза при с. Варвара в близост до жп гарата.

–––––––––––-

Да ви вкарам и една еретична мисъл… Асфалтът от с. Семчиново до върха се взема за около 40 минути с кола и ако си намерите шофьор, той може да Ви качи спокойно 3 пъти за един ден до върха, откъдето да спуснете и трите пътеки. 😉

Повече снимки от пътеките, информация за инициативата ни за подновяване на пътеки и описване на рида Алабак можете да намерите тук: http://fb.com/alabak.info .

Всички следи във варианти до 500 т. (за стари GPS приемници на Garmin).