Този маршрут може да се разглежда като удължен вариант на маршрута „Горна Брезница 2“, който публикувахме наскоро. Разликата е, както се вижда и от името, че тук карането започва направо от Кресна и завършва пак там, което означава изкачване по асфалтовия път до Горна Брезница, завъртане на цитирания маршрут там, допълнително кратко, но стръмно изкачване за излизане на пътеките западно от Кресна и спускане по една от тях. С подобна структура маршрутът много наподобява и този в статията „Кресна и Горна Брезница за напреднали“, но тук пътеките са с една идея по-леки, макар че отново има участъци, които са на границата на преодолимостта. Като цяло обаче те остават в рамките на категорията Т4, с изключение на отделни участъци, които я надвишават.
|
|
|
| Изходна точка: гр. Кресна, при първите заведения за хранене, като се идва от София Дължина: 25.9 км Денивелация (изкачване): 1250 м Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т3, Т4, T5) Физическо натоварване: средно, КФН=7 Продължителност: 2-3 часа с бързо темпо, 3-6 часа с по-бавно темпо и почивки Вода: 2 л, в с. Горна Брезница има чешми Храна: За половин или цял ден според темпото. Терен: – асфалт – 6.0 км – черни пътища – 13.2 км – пътеки – 6.7 км
GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2014_kresna-gorna-breznitsa-1.zip Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2014_kresna-gorna-breznitsa-1.pdf Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред. Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ. |
|
Описание:
От Кресна поемаме по асфалта към с. Горна Брезница. Достигаме го след 3 км и в центъра му завиваме надясно и следваме главната улица. В края на селото (т.03) улицата преминава в хубав черен път покрай стадиона. В т.04 (5.0 км) сме по черния път вдясно. По него набираме плавно височина по южните склонове над селото. На много места пресичаме пътеки, което ни показва колко много каране има още в този район. При т.06 сме със серпентина по основния път наляво, но си струва да погледаме за известно време Пирин, който е цял пред очите ни. В т.№7 (10.0 км) ни очаква първата пътека вляво. Тръгваме по нея и след няколко песъчливо-каменисти серпентини излизаме на пътя, който изкачихме (т.08). Петдесет метра вдясно (т.09) намираме продължението на пътеката. Тя си играе по склона с множество ръкави и улеи, но в т.10 (11.1 км) отчетливо се разделя на две. Ние продължаваме по тази направо, т.е. дясната. Тя е сравнително права, после на един ронлив склон прави широка серпентина надясно и се стеснява, в дерето прави още една серпентина и излиза при стадиона (т.11). Отново поемаме по познатия черен път, но в т.04 този път сме наляво (към рибарника). По левия път сме и в точки 12 и 13 (14.9 и 15.4 км). В т.14 (15.9 км) основният път завива със серпентина надясно, а ние хващаме отделящ се от серпентината път вляво, който е доста стръмен. Той също прави няколко серпентини, преди да успокои малко дишането ни с по-плавен наклон. В т.16 (17.1 км) има пътека наляво, на която по-късно ще излезем, но сега продължаваме нагоре и се отклоняваме вляво стотина метра по-нататък при т.17. Първо е някакъв занемарен черен път, той прави завой вдясно и веднага след това вляво през поляната се отделя тънка пътека в тревата. Спускаме се и в т.19 (17.4 км) се озоваваме в средата на поляна, на която сякаш няма нищо. Всъщност обаче има пътека и тя е наляво – не е най-чистата пътека, има доста тръни и клони, но все пак е пътека. В т.20 (18.1 км) излизаме на по-широка пътека, стар черен път. Продължаваме устремено надолу и в т.21 (18.5 км) достигаме пътека, идваща отляво (откъм манастира). Свърваме рязко вдясно по нея и се наслаждаваме на малко скорост и приятни завои, като в т.22 трябва да държим дясната пътека (всъщност по този склон те са толкова много, че е почти невъзможно да не се обърка човек, ако е без GPS, но пък не е и фатално). Наклонът постепенно става по-голям, почвата по-нестабилна, завоите по-остри и ето ни на финалния участък, който е стръмен, изровен и с много остри серпентини – същинска пътека Т5! След сериозно изпотяване (дали от носене или от каране) се озоваваме в дерето, пресичаме по мостче реката и продължаваме от другата страна по улица наляво към центъра. Там продължаваме да се спускаме по асфалта в посока Кресна. Важното е при т.24 (20.6 км) да се отклоним вдясно по стръмен черен път, който ни извежда над града върху източните склонове на Малешевска планина. В т.26 (22.3 км) изоставяме основния черен път при негов остър завой надясно и продължаваме направо по занемарен черен път, който вече се превръща в пътека. 300 метра по-нататък, тъкмо след като изкачваме една поляна, вляво между дръвчетата и храстите се шмугва една пътечка (т.27). По нея трябва да поемем последното спускане към Кресна. В началото е доста обрасла и трънлива, но скоро става по-чиста, но и по-стръмна. В т.28 държим леко вдясно. Наклонът постепенно става по-голям, почвата по-песъчлива, пътеката по-изровена. В края са най-трудните участъци, някои от тях са почти невъзможни за каране. След тези силни емоции в т. 20 (24.6 км) излизаме на една улица в Кресна, караме по нея наляво, тя преминава в черен път покрай р. Струма и по него излизаме на моста в началото на шосето за Горна Брезница.
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Снимки от карането по маршрута:
{gallery}trails_GPStrack/2014/gpstrack-2014_kresna-gorna-breznitsa-1_pics{/gallery}
