Поредната Перпендикулярна вселена завърши така, както и започна – с красиви гледки, много пот, „родопско равно“ и каране в компанията на много приятели. Имаше и няколко хубави пътеки, разбира се, имаше и още много моменти и емоции, които едва ли могат да бъдат хванати в кадър.

За добро или зло аз успях да се включа само за три дни, но въпреки това направих доста снимки, така че в следващите дни ще се опитам да ги обработя с приоритет и скоро да публикувам „пълната картина“. Очаквайте нови включвания по темата!