През последните пет дни бях извън „нормалния свят“. Вместо улици имаше черни пътища и пътеки. Вместо претъпкани с коли и хора квартали, минавахме през отдалечени махали. Вместо обхват на телефоните се радвахме на тишина и „недосегаемост“ за злободневните грижи. Всяка Перпендикулярна вселена е различна и се усеща различно. За мен тази беше една от най-хубавите!

Зная, че мнозина са нетърпеливи да видят и останалите снимки… Аз също, уверявам ви, но завръщането към градския живот и работата е дори по-трудно от излизането от палатката в 6 часа сутринта, така че ще отнеме известно време. 😉