Начало Пътеки Маршрути Под сенките на Голема планина
Под сенките на Голема планина
Написано от Явор Стоянов    Петък, 26 Септември 2008 18:56    Печат
Голема планина е част от Стара Планина. На запад и север опира до река Искър от изток граничи с Ръжана, на югоизток достига масива на Мургаш, а от юг е Софийска планина. Най–високият й връх е Чукава (1588м н.в.). Има и две хижи – Тръстена и Лескова. Изходни пунктове за каране из нея са Елисейна, Лакатник, Бов, Своге, Реброво. До Голема Планина може да се достигне и като се прекоси на самоход билото на Софийска планина. Именно такава е идеята на този маршрут. Началната точка е Централна Гара в София. Селата, през които преминаваме, са Войняговци, Бакьово, Огоя, Буковец, Батулия, Реброво и град Нови Искър.
Дължина: 93км
Обща денивелация при изкачване: 1300м

Маршрутът в този си вид може да представлява интерес за ХС карачи, готови както за стремителни спускания, така и за сериозно бутане и каране по асфалт. Предимствата му са липсата на кал дори и в дъждовно време, възможността за бъзро прибиране до София с влак и огромният брой алтернативи за избягване карането по шосе. Недостатъци на така описания вариант са карането по асфалт и донякъде моментите с бутане.

Етапите до 32 км. са описани в два от маршрутите "Отвъд Северната дъга" - „Войняговци - Подгумер„ и „Билото над с.Войняговци - с.Бакьово”, затова няма да се спирам на тях. До сливането на черния път от Войняговци през билото до Бакьово с пътя Реброво – Огоя, може да се ползават и следните варианти: влак до Реброво и 9км по асфалта или с кола до Батулия и 5.4км каране.

Дванадесетте оставащи километра до с.Огоя се изкачват неусетно. Има само един разклон на пътя, но няма опасност от объркване, тъй като има табели. Десният път отива към с.Ябланица, а оттам през местността Търсава може да издрапаме до Мургаш за има–няма 25км. Този ден обаче ние сме наляво. 


Центъра на с.Огоя

С достигането на централния площад на Огоя се изправяме пред алтернатива. Тръгнем ли по пътя надясно, след 5км асфалт и 8км земен път ще стигнем до хижа Лескова. Но ние поемаме вляво по стръмна уличка. Минаваме покрай черквата и уличката се превръща в земен път. Навигацията на места може да ви се стори сложна, затова не се колебайте да попитате някой от местните хора. Те любезно ще ви упътят. Пропускаме първата отбивка вляво, след това и две десни отбивки. Пътят пресича малко поточе и стига голяма вила от лявата ни страна. Тук тръгваме напряко през ливадата, нагоре към нейния десен ъгъл. Проблемно ще е ориентирането в пролетно време, когато тревата още не е окосена. Навлизаме в гората. Пътечката игриво се спуска десет метра и след това лудешки се втурва нагоре. Пъплим по дирите й като пияни мравки. Излизането на открито пространство ни подсказва края на мъките. Разстоянието е кратко, само един километър. Но за този километър качваме около 250 метра денивелация. Почиваме си до прекрасната виличка, кацнала на премката. Местността се казва "Кръста" заради кръстосването на пътища там. Поемаме по десния път надолу.


Местност "Кръста"

На първото разклонение се наляво и пак надолу. Профучаваме чат–пат покрай къщички и след броени минутки задъхани се изсипваме на пътя Буковец – Батулия. Ние сме наляво и пак надолу. Пътят е прекасен - широк, земна настилка с необходимата доза чакълец и скалички за вкус, а наклонът му е точно толкова, че да можем да си избираме дали да се возим с 30км/ч или да въртим педалите и стремително да скачаме от бабунките. След  6-7км пътят сякаш се успокоява, но това е само привидно. Точно преди Батулия се хвърля надолу, стръмен и каменист. На който и това му е малко, има пряка пътечка, маркирана със синя маркировка. Ако смее, да спуска!

След заслужена похапка в кръчмето до Паметника, следва 20км хамалско въртене по пътя през дефилето до гр.Нови Искър. Оттам още 15км и сме при началната си точка. Естествено, винаги съществува алтернативата за пътуване с влакче, но пък така се губи част от чара на приключението, а именно със собствени сили да достигнеш до целта и да се прибереш.

В този си вид маршрутът се прави спокойно за десетина часа (включително и кръчминга). За по–запалените карачи бих препоръчал вместо по шосето от Батулия, да достигнат София отново през билото на Софийска планина.

Коментари във форума

Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Понеделник, 26 Януари 2009 19:27 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори