Където го закрихме, там го и открихме – сезона, де. Стоеше си тихо и кротко в Кресна, не беше мръднал. Както го оставихме, така го заварихме – слънчев, с почти пролетни температури, но и малко „духовит“. Този път решихме боченето да е по-малко, така че се раздадохме по „Дългата“, а после и по пътеката под махала Моравска (описана е в този маршрут, но ние не се качихме чак до параклиса, а минахме по подсичащия път направо към пътеката).
