Третият ден на хартия бе най-тежък, а на практика най-готиния, поне за мен. Че имаше изкачвания, имаше – цели две, и то сериозни! Дали уцелих добре храненето обаче, или просто силите бяха с мен, но дори последният баир към вр. Бездивен ми хареса повече от всеки друг път и успях да кача по-голямата част от него на ход. А спусканията категорично си заслужаваха усилията и изискваха не по-малко издръжливост плюс смелост и добри умения. Особено след Бездивен, където „ударихме на камък“, но в най-добрия възможен смисъл. А топването в р. Боровица след такъв ден е просто безценно!
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
