Задържаха се високите температури в началото на февруари и на мен ми се докара нещо по-така, диво и приключенско. Едно от първите места, които ми дойдоха на ума, бе с. Огоя, където преди години бяхме намерили 2-3 приятни пътеки. Селото е сгушено дълбоко в Балкана в една слънчева долина и планината около него е едно от най-красивите кътчета, в които съм бил. Над Огоя има и останки от стар параклис, „Св. Панталеймон“, който до този момент не бях посещавал. Това ни подсети да се помолим на Свети Храсталеймон да бъде милостив към нас и той чу молитвите ни. Пътеките вече не бяха точно пътеки, но все пак предимно карахме и съвсем малко пренасяхме и се провирахме. Добрата новина е, че с малко подрязване и почистване могат отново да станат напълно караеми. Това е в кратце описанието на карането ни, а за повече вижте визуалния материал:
