Последното хубаво каране през март за мен беше на 30-и в Благоевград. По старомодния начин – с изкачване на самоход и в добра компания. За разнообразие при първото качване решихме да използваме пътеката от въжения мост над р. Бистрица към махала Дъбравска, която се води и трасе за начинаещи. Толкова ни хареса, че и второто го направихме по същия маршрут. Само мостът е станал малко опасен и страшен, но това не попречи на някои да си го минат дори с велосипедите. Мислех, че съм добавил тази пътека в Справочника – то пък се оказа, че не съм. И не само това, ами не носех и GPS-а. Явно работата старателно ме избягваше в този ден.
Напук на традицията, започнахме с „Найлонка“. Мислех да снимам, но не ми се спираше. Направих го само веднъж и едва успях да хвана един-двама от групата. Изгълтахме трасето набързо като алкохолен шот. Второто ни спускане беше по „Дъбравската“ – дали не беше и по-бързо от първото… Нови скокчета, нови елементи – много кеф! Тук дори не се опитах да извадя фотото от раницата.
За третото се изкачихме към „О.Ч.З“. Тук вече бърза работа нямахме – тъкмо обратното! Горе се припичаха на слънце два чисто нови скока, перфектно изваяни от LFF Ендуро и техни помагачи. Гледахме ги, мерихме ги, снимахме ги и някои ги скочиха. Други ще събираме смелост за първия (който е по-дълъг). Следобедът премина бавно, но все така приятно, завършвайки с парчета торта в едно от заведенията в парк „Бачиново“.
Пуснахме го месец март да си ходи – нямаше какво повече да искаме и да вземем от него.
