Първият ден от Седмицата на планинското колоездене в рида Алабак бе доста интересен и емоционален за мен. След обичайния сбор на площада, поехме към пътеките – някои с бусове, други на самоход. Нашият бус „изхвърли водата“ още в началото на баира и това доведе до малко пешеходен туризъм и усложнения в логистиката, но в крайна сметка към обяд се озовахме на хладно в подножието на вр. Милеви скали и поехме по още мократа и леко хлъзгава след нощния дъжд пътека към хижа „Равно боре“ (сегмент №113). После направихме трансфер към м. Смаденица и спуснахме едноименната пътека оттам към Варвара (сегмент №105) – за мен беше нова и екзалтираща, и силно оспори лидерството на „Леската“ в класацията ми за любима отсечка там. При второто качване бусът успя да стигне малко по-високо, но не съвсем до върха. Със Зеро нямаше как да мислим за трето, така че се отделихме от групата, за да се спуснем по най-техничната и трудна пътека над Варвара – тази към гара Цепина (сегмент №115). Една страховита „човка“ по нея можеше да сложи рязък край на карането ми, но извадих късмет и се прибрах по живо, по здраво, само за да констатирам, че твърдият диск на компютъра ми приключва живота си. Накратко, беше ден, който ще помня!
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
