Първа среща с Bosch Performance Line CX

Още преди години, когато редовно посещавах и отразявах състезания, обикновено придвижвайки се по трасето пеша или с велосипед (за ХС надпреварите), различни хора ми казваха „Ех, ако имаше един е-байк, щеше да можеш да изпреварваш колоната и да снимаш на повече места…“. По щастливо за мен стечение на обстоятелствата в „Спици и бодли“ 2025 се случи точно това!

Улеснението в снимачния процес дойде благодарение на стратегическия партньор на събитието, Bosch Engineering Center Sofia, които ми предоставиха за проба електрически велосипед Radon Deft със система за подпомагане Bosch Performance Line CX. С неговата мощ и помощ успях бързо да се придвижа до нови за мен места по трасето и да направя дори по два пъти снимки на част от състезателите, но още по-важното е, че натрупах начални впечатления за тази толкова популярна система за задвижване на е-байкове и сега ще ги споделя в тази статия.

За начало, няколко думи за Bosch и системата Performance Line CX. Ако се интересувате от е-байкове, то би трябвало да знаете, че Bosch е един от водещите разработчици и производители на компоненти за такива велосипеди. Oще по-интересно и вълнуващо е, че част от тази дейност се случва тук, в България – по-точно в Bosch ECS! Инженеринг Центърът разполага със специализиран отдел, който е ключов партньор на глобалната дивизия Bosch eBike Systems и реализира проекти по създаването на различни компоненти за електрическите велосипеди – от зарядно и батерия, през задвижване, управление и дисплей. Работата по тези e-байк системи поставя българския екип в сърцето на велосипедните иновации и е пример за нещо хубаво и напредничаво, което се развива тук, в България! Връщайки се на системата Bosch Performance Line CX – тя е в категорията с пълна с мощност, т.е. с въртящ момент на мотора 85 Nm (или дори повече) и батерия с голям капацитет. Този тип електрически маунтин байкове са тежки (пробваният от мен по данни на производителя е около 24-25 кг), но имат голям пробег и достатъчна сила, за да изкачват и най-стръмните баири.
През годините Performance Line CX премина през няколко поколения, като за 2025/2026 г. бе представено пето издание на мотора в комбинация и с нови батерии. Част от новостите може да видите в този видеоклип: https://youtu.be/xDAzSj-OW0E.

Байкът, който аз карах, бе оборудван с мотор от четвъртото поколение Performance Line CX, което все още е актуално, т.е. и през тази година на пазара ще има немалко байкове с точно този мотор. Става дума конкретно за модела BDU374Y с пикова мощност 600 вата и 85 Nm въртящ момент, който може да подпомага колоездача с до 340% от неговата собствена сила. Батерията беше PowerTube с капацитет 750 Wh, а дисплеят на кормилото Kiox 300 бе компактен (2 инча по диагонал), но информативен. За съжаление на байка не бе монтирана команда от кормилото, която би направила смяната на режимите още по-лесна и интуитивна, но по принцип има възможност и за такава, разбира се. Всъщност всички тези компоненти са част от т.нар. Smart System, което означава, че поддържат свързаност помежду си и могат да бъдат комбинирани с други модули, които са част от нея.

Когато натиснах бутона за включване, на дисплея започнаха да излизат съобщения за компонентите на системата (мотор, дисплей, батерия, контролер и т.н.), които ме информираха, че всеки от тях е оборудван с пробен софтуер. Това добавя „щипка неизвестност“ и има пряка връзка със споменатия вече факт, че част от развойната дейност, свързана с е-байк системите на Bosch, се извършва именно в Bosch Engineering Center Sofia. Или другояче казано, техните специалисти ползват е-байкове като този, който аз карах, като „опитни зайчета“ за различни изпитания и разработки. В този смисъл правя уточнението, че няма как да съм сигурен дали всички режими на работа, настройки и т.н. съвпадат с фабричните, особено като се има предвид, че инженерите от Bosch ECS редовно човъркат по колелата, за да тестват тяхната функционалност. По-важното е, че всички тези неща могат да бъдат лесно индивидуализирани чрез приложението „eBike Flow app“, т.е. можете буквално да моделирате и нагодите поведението на своя е-байк с Bosch Performance Line CX към своите нужди и предпочитания.

Ако погледнете например списъка с режими за каране в сайта на Bosch, ще преброите повече от десет. Чрез приложението може да изберете четири от тях, които да бъдат ваши. В конкретния случай това бяха Eco, Sport, eMTB и Race. Допълнително имате възможност да индивидуализирате всеки един от тях, променяйки някои от параметрите им – отново през телефона си. В описанията, дадени от Bosch, два от заложените в тестовия байк режими (Sport и Eco) са определени като „стандартни“, т.е. такива, които като цяло подпомагат колоездача с постоянна сила. Другите два (eMTB и Race) са динамични, т.е. при тях степента на подпомагане се променя в зависимост от каданса и други фактори.

Поради ред причини аз карах основно в режимите eMTB и Sport. На пръв поглед те изглеждат доста сходни като параметри – дисплеят показваше и за двата почти еднакви оставащи километри, т.е. разходът на енергия е почти идентичен. Според информация от сайта на Bosch при Sport подпомагането е до 240%, а при eMTB може да достигне до 340%. Въпреки това в някои моменти аз лично усещах режим Sport като по-силен. Това се дължи именно на факта, че той не е „динамичен“, т.е. при него силата на подпомагане е горе-долу константна и докато въртях педалите, налице бе едно постоянно и равномерно подпомагане. Ако исках да променя усещането, а и натоварването (за мен или за мотора), трябваше да превключа на по-ниска или по-висока предавка. Бих казал, че карането в режим Sport приличаше на каране с лек ХС велосипед, който сякаш винаги е готов за ускорение и се усеща лек и пъргав.

При eMTB нещата са различни – когато исках да карам байка по-бързо и увеличавах оборотите и натиска върху педалите, той реагираше с осезаемо подпомагане и усещане за сила и ускорение. Ако педалирах по-бавно и лежерно обаче, системата също ставаше такава – моторът ме подпомагаше, но много по-леко и незабележимо, а байкът сякаш леко натежаваше. И тук натоварването за колоездач и мотор може да се променя чрез избора на предавка, но при една и съща такава в режим eMTB системата сякаш работи в по-широк диапазон. В този смисъл бих оприличил режима eMTB на каране едновременно с два велосипеда – ако исках да се понапъна, го усещах като лек ХС байк, но изискващ сила и от мен; а пък ако исках да си въртя мързеливо, го усещах повече като АМ/ендуро байк, малко по-ленив и бавен, но все пак приятно подпомагащ.

При този режим има и една функция, наречена Extended Boost, която подпомага ездача при технични изкачвания с преодоляване на прагове, камъни, корени и други подобни препятствия. Тя се състои в това, че моторът продължава да задвижва байка дори в рамките на някакъв малък период (може би секунда, не знам колко точно) след прекратяване на натиска върху педалите. По този начин, когато карате по силно пресечен терен нагоре и се наложи за момент да спрете педалирането, за да не ударите педалите в някой камък или ръб, байкът не губи моментално подпомагането си. Нещо повече – с помощта на Extended Boost можете дори да преодолявате подобни технични секции с няколко чести последователни натиска върху педалите, завъртайки ги само с четвърт оборот и връщайки ги обратно (на английски го наричат „ratcheting“). Не съм „задълбавал“ в проби на тази конкретна функция, защото местата, които бяха подходящи за нея, бяха пътеки, по които се спускаха състезателите. Мога да кажа обаче, че се изкачих по склона покрай една такава пътека над с. Енина, където си беше доста стръмно – честно казано, в първия момент се зачудих дали изобщо да се пробвам (от съображения за личната ми безопасност), но когато завъртях педалите, разбрах, че границите на възможното с подобен мощен е-байк са някъде много отвъд обичайните ми представи. С други думи, изкачих се по склона не само с лекота, но и с много повече контрол, отколкото очаквах.

За режим Race мога да кажа само едно – ракета! Завъртах педалите и буквално се изстрелвах, като само за няколко секунди вече бях с пределната за подпомагане скорост от 25 км/ч, дори и когато наклонът нагоре бе солиден. Както казах, този режим също е динамичен, т.е. влияе се от каданса, но честно казано при него силата е толкова впечатляваща и завладяваща, че изобщо не успявах да разгранича кога ме подпомага по-малко или повече – направо се усещах като на мотоциклет, който едва ли не върви сам. Макар че е изкушаващо човек да кара с толкова вятър в косите, мисля, че режим Race не е подходящ за хора без опит по силно пресечен или труден терен, защото при потегляне по стръмен наклон например предната гума буквално се опитва да подскочи и изобщо силата е такава, че изисква добри умения за контролиране на байка. Иначе при него също е налична функцията Extended Boost, което е логично, защото тя със сигурност може да е доста полезна за участници в ендуро състезания с е-байкове, където има специални етапи с технични и трудни изкачвания.

Що се отнася до икономичния режим Eco, при него обещаваният от системата пробег е почти два пъти по-голям спрямо другите три, които бяха сравнително близки по този показател. Eco e режим за по-бавно и спокойно каране, не е динамичен и в общи линии с него усещането е сякаш карате типичен ендуро велосипед – усеща се тежестта на байка, ускорението изобщо не е толкова впечатляващо, а разликата спрямо аналогов велосипед е, че все пак мускулите на краката се напрягат по-малко. Ще бъда честен и ще кажа, че в този икономичен режим бих карал само в два случая: първо, ако трябва да пестя батерията, и второ, ако карам в група с хора без е-байкове, от солидарност към тях. Не че е лош или неефективен, но ако говорим за удоволствие от карането на е-байк, то е в другите три режима, при които човек се чувства не просто подпомогнат, а направо окрилен!

Като обобщение, на мен лично режимът eMTB ми се стори най-естествен като усещане – вероятно точно защото изискваше повече енергия от мен самия, за да получа повече подпомагане, както обикновено стоят нещата при неасистираните планински велосипеди. При Sport и Race чувството се доближава до карането на мотор – не е лошо, разбира се, даже е страхотно и доста полезно в ситуации, когато човек иска да се изкачи максимално бързо, но eMTB кореспондираше най-добре с обичайните ми навици и усещания при каране на планински велосипед.

Една от важните теми за е-байковете е пробегът. Тази материя е и доста субективна, защото едно или друго „постижение“ зависи както от теглото, силата и стила на каране на колоездача, така и от терена и неговите особености – наклон, настилка и др. Ще започна с това, че на дисплея имах информация за оставащите километри във всеки от четирите възможни режима. Както и при автомобилите, които имат подобна функция в бордовия компютър, тази информация се променя динамично и при по-висок разход на енергия (например докато се изкачвах) предвидените стойности намаляваха, но след това при спускане се възстановяваха. Като цяло обаче индикацията от системата се оказа доста точна. Преценете сами: започнах карането със 73% батерия, при което показваше около 42-44 км в режими Sport или eMTB. Изминах около 30 км (както казах, основно в тези два режима) и се върнах с 28% батерия и оставащи около 16-17 км в тези режими.

Посочените числа могат да ви дадат някаква ориентировъчна представа и за възможния пробег – с 45% от капацитета на батерията изминах 29 км с 675 м сумарно изкачване. Това означава, че в режимите Sport или eMTB при пълна батерия би следвало да имам енергия за каране с дължина около 60 км и изкачване над 1300 м. Или пък за нещо по-кратко – 40-50 км, но с още повече денивелация. А ако включим в сметката и по-интензивно ползване на икономичния режим с цел пестене на енергия, нещата започват да изглеждат още по-добре! За статистиката е важно да отбележа, че аз съм лек (около 65-67 кг) и не много як в краката, но не съм и пълен слабак. 🙂

Дисплеят Kiox 300 ми хареса с компактните си размери, освен това е ярък и се чете добре при всякаква светлина. Вече стана дума, че през мобилното приложение може да избирате между различни изгледи, включващи повече или по-малко информация, включително и да ползвате опростена навигация, ако предварително заредите GPS следа. В случая аз нямаше как да променя изгледа, а заложеният такъв ми даваше общ поглед върху нивото на батерията, четирите режима на каране и оставащия пробег при всеки от тях. Малко ми се губеше текущата скорост (с малки цифри в горния ляв ъгъл), но в рамките на карането свикнах да я следя при нужда.

По отношение на шума от мотора нямам твърде голяма база за сравнение, но ми се стори напълно съпоставим с други системи, които съм ползвал – това са системата на Specialized (с мотор Brose) и 1-2 по-стари поколения на мотори Shimano. Да, чува се едно тънко „жужене“, особено при ползване на повече подпомагане, но не мога да кажа, че ме е дразнело по какъвто и да е начин, защото по принцип съм свикнал да свързвам е-байковете с подобно озвучаване. А и по пресечен терен то се слива с шума от гумите и понякога съвсем забравях за него.

Дотук съвестно и подробно описах впечатленията си от тази кратка проба на Bosch Performance Line CX, но не бих си позволил генерални заключения или сравнения, без да имам голям опит с други системи, пък дори и с тази – има толкова много насоки, в които има какво още да се пробва с нея… Мога обаче да кажа, че и този път карането на е-байк ми хареса, даже много ми хареса! И за пореден път се убедих, че ми допада не просто по-лесното изкачване на баирите, а това, че на места то е и много по-интересно!

За финал обаче искам да ви споделя една рецепта за вдигане на адреналина при каране на е-байк. Необходимите съставки са: сравнително затънтено място, например тиха вилна зона без жив човек наоколо; 1 бр. колоездач с е-байк; 2 бр. сравнително едри кучета. Изпълнение на рецептата: в първия етап колоездачът се уверява, че кучетата демонстрират нескрит интерес към него и че едното джавка в стартова позиция на няколко метра разстояние, а другото търчи от съседния двор, за да се включи в забавлението; на следващ етап колоездачът натиска яко педалите и е-байкът се изстрелва с неподозирана за четириногите скорост и задейства преследваческия им инстинкт; няколко секунди по-късно обаче колоездачът е достигнал пределната скорост на мотора (25 км/ч) и над нея трябва да разчита на собствените си сили, за да задвижва тежката машина; в този момент започва чуденето дали неприятелски настроените приятели на човека могат да развият по-висока скорост и започва едно озъртане назад, за да провери дали песовете скъсяват дистанцията или пък са установили наличието на нечестно предимство и мислят да се откажат. За щастие беше второто, иначе можеше и да не четете тази статия… 🙂

---