На 6 октомври 2024 г. за пръв път ще се проведе едно много интересно и различно събитие, в което участието ще е изцяло на отборен принцип – „По велопътеките с приятел“. То е организирано от Туристическо дружество „Боерица“ и по този повод си поговорих с неговите представители Димо Христов и Станислав Крушовалиев, които разказаха как са стигнали до идеята и реализацията на подобно събитие и може би това интервю ще провокира още повече хора да се запишат за участие.
Техническо уточнение: Тъй като разговорът протече много приятелски и неформално, по-скоро в стил „подкаст“ (защо ли?), би ми било трудно да разделя дума по дума и изречение по изречение казаното от Димо и от Слави, които често се допълваха един друг, затова на повечето места долу отговорите са от името на ТД „Боерица“, а само на някои места, където индивидуализирането им има някакво значение, са посочени от името на съответния събеседник.
МТБ-БГ: Както обикновено, ще ви помоля да се представите с две думи, и по-важното, да представите накратко и Туристическо дружество „Боерица“, макар че за много от читателите ни то вероятно е добре познато…
Димо Христов: Казвам се Димо Христов и съм председател на ТД „Боерица“. Активен планинар и турист, малко съм се занимавал и с катерене, а през зимата съм запален основно по ски-туринга. В последните години обаче имам изключително увлечение към маунтин байка и може да се каже, че голяма част от времето в планината вече го прекарвам на колелото.
Слави Крушовалиев: Здравейте, казвам се Станислав Крушовалиев. Доста активен колоездач последните 6-7 години. Така попаднах и в дружеството, чрез колоезденето. Много бързо ми харесаха хората и идеята и се записах за член, та и до днес. Повечето ми преживявания в планината са свързани с планинското колело – първо започнах с крос-кънтри, после все повече към ендурото и спускането. После „Пумба“, за която сигурно ще стане дума, и ето ни тук!
ТД „Боерица“: Ако трябва да представим дружеството, може да се каже, че ние сме едно от дружествата с най-млада членска маса в България. Доста активни млади хора има при нас. Не сме твърде много като членове, но всички определено са дейни и обичат да бъдат в планината сред други хора като тях и да правят много полезни и интересни неща. Освен със спортно-туристическа дейност, която включва пешеходен туризъм, катерене, планинско колоездене и ски туризъм, ТД „Боерица“ се занимава и с доброволчество – поддържаме например немалка част от пътеките в северозападния дял на Витоша, както и една част от Люлин планина, най-вече в района на Бонсови поляни. Работата ни в тези зони включва почистване, поставяне на маркировка и всичко друго, което да помогне на туристите да се чувстват комфортно в планината и по маршрутите.
МТБ-БГ: А как точно стана така, че от обичайните дейности за туристическо дружество (например пешеходен туризъм) се пренасочихте в толкова голяма степен към планинското колоездене (например, изградихте изцяло от нулата велотрасе „Пумба“, за което също ще си поговорим малко)?
Димо Христов: Ами аз ще започна с моето увлечение, за което немалка вина имаш и ти, Любо. За мен началото бе преди може би 7-8 години, когато прочетох в MTB-BG.com една статия за едно изкачване на Черни връх откъм Алеко и спускане в посока Ярлово. Беше с едни страхотни снимки, които толкова ме впечатлиха, че си казах: „Аз това съм го минавал пеша, знам колко е дълго и тегаво, сигурно с колело е много яко!“ и буквално на следващия ден отидох и си купих първото колело – беше един Cross, твърдак, с една не особено впечатляваща вилка, но оттам аз за пръв път се мотивирах да карам, без дори да имам идея какво точно е планинското колоездене. Просто толкова бях повлиян емоционално от тази статия, че щом взех колелото, веднага се качих над Панчарево и спуснах пътеката от поделението надолу. Така започна увлечението ми към крос-кънтри карането и дълги години то беше и основния вид, практикуван от хората в дружеството.
С течение на времето адреналинът започна да ни харесва, натрупахме и някакъв опит, включително чрез съвместните курсове с Велоучилище МТБ-БГ, и започнахме да поглеждаме към по-предизвикателни трасета. Така се стигна до момента преди около три години и половина, когато започнахме да се грижим за Люлин планина. Тогава видяхме в нея сериозен потенциал за развиване на планинското колоездене, и то в посока ендуро. И така покрай изграждането на велотрасе „Пумба“, за което основна заслуга имат хора като Добри и Пано от Bike Ventures, а също и десетките доброволци от софийската колоездачна общност, в самото дружество започнахме постепенно да търсим и други места, където да караме с малко повече адреналин и по-трудни терени, и по този начин карането на маунтин байк е все по-широко застъпена част от дейността ни, даже може да се каже, че е водеща част.
Всъщност това може би е резултат именно от това, че всички приеха „Пумба“ като една кауза и вложиха много в нея и покрай това създадохме една малка общност от хора, които искат освен да практикуват планинско колоездене, т.е. да карат, но и да се включват и да са съпричастни в изграждането и поддръжката на такива места. И в самия клуб така се обособи едно ядро, за което маунтин байкът е основно занимание. За Слави със сигурност е така, но нека той да каже…
Слави Крушовалиев: Моята история с колоезденето, както казах, започна още преди членството ми в „Боерица“, с едно желязно колело и много ентусиазъм. 🙂 Започнах да обикалям по планините и при първото ми състезание се запознах с две момчета и на практика покрай тях влязох в дружеството. Между другото, това състезание беше „Обиколката на Люлин планина“, може би се е провеждало само тогава, един единствен път. Беше страшна кал, гумите не се въртяха нито нагоре, нито надолу! Та тогава, след това състезание, влязох в дружеството и започнахме да караме насам-натам. После дойде Ковид-а, след него започнахме да правим често карания след работа по близките до София пътеки – Желява, Панчарево и др. И след това дойде „Пумба“, за която Димо разказа. Покрай нея групата за карания стана доста голяма, увеличиха се и членовете на дружеството.
МТБ-БГ: Тази общност, за която споменахте, понеже и аз имам някакъв поглед над нея, тя наистина в последните 2-3 години се разраства много и включва и „периферия“, ако мога така да я нарека, т.е. хора, които не са членове на дружеството, но са на линия и за каране, и за копане…
ТД „Боерица“: Най-важното е, че тази общност включва много стойностни хора; хора, които са чисти в намеренията си и искат просто да прекарваме приятно време заедно, а много често искат и да допринесат нещо за обществото. Без значение дали са членове на дружеството, или не, ние винаги сме търсили хора, които са на нашата енергийна вълна, това е най-важното за нас.
МТБ-БГ: Ако обобщя набързо всичко дотук, освен че карате често и че поддържате пътеки и вече имате изградено цяло МТБ трасе, вие също така организирате интересни курсове (за първа помощ, за планинско колоездене, за лавинна и зимна безопасност и др.), участвате в различни доброволчески акции и инициативи и т.н. Нещо обаче, което читателите ни може и да са пропуснали е, че от няколко години организирате и едно състезание, по пешеходен туризъм, ако мога така да го нарека, което се казва „По стъпките на Алеко с приятел“. Разкажете малко за него – как ви дойде идеята, защо започнахте да го правите, какви са основните му особености, защо се казва така?
ТД „Боерица“: Името е такова, защото следваме маршрута, по който Алеко Константинов се е качил за първи път на Черни връх. Това не е така известния масов организиран преход, който е свързан със създаването на Българското туристическо движение, а го предхожда. Алеко го прави заедно със своя приятел Никола Тантилов, тръгвайки от центъра на София през Кокаляне, Железница, Черни връх и слизат във Владая, в рамките на няколко поредни дни. Нашето състезание обхваща само витошката част на този маршрут, от Железница през Черни връх до Владая. И ти много правилно го нарече състезание по пешеходен туризъм, защото в него социалният елемент е много по-важен от състезателния. Отборният характер е много по-силен от състезателния елемент – състезанието е изцяло отборно, не може да се участва индивидуално, важното е да се мине с някой приятел, със семейство, съседи или пък колеги. Това даже са различни категории в състезанието. Посланието е точно това, че в планината трябва да се движим заедно и да стигнем заедно до целта. Искаме да го има елемента на взаимопомощ, защото в пешеходен аспект маршрутът си е едно сериозно изпитание. Да не говорим пък в спортен аспект, защото в него се включват и спортни натури – хора, които го минават с впечатляващи времена, например под 3 часа за дългото трасе.
Правим състезанието от седем години, като в началото беше трудно да научим хората, че трябва да го минат заедно, а не да гонят индивидуални постижения. Постепенно обаче всички го разбраха, а а сега събитието е едно от най-популярните в столицата, тази година е част от календара на „София – световна столица на спорта“, в предишните издания бе част от „София – европейска столица на спорта“. Хората, които ходят или бягат в планината, особено във Витоша, много добре го познават.
МТБ-БГ: И решихте да го „разширите“ и към планинските колоездачи?
ТД „Боерица“: Имахме нужда от нещо ново, от свежа нотка, и именно затова решихме да добавим и втори ден към събитието – „По велопътеките с приятел“, което пък беше напълно в унисон с това, което развиваме в последните три години, а именно – поддържането и изграждането на велотрасета в тези два съседни дяла на планините Витоша и Люлин. Трябваше „просто“ да намерим правилния маршрут, да навържем нещата, да изградим правилния екип от хора и да направим организация за едно наистина „уау“ отборно състезание по планинско колоездене.
МТБ-БГ: С други думи, към познатите от пешеходното състезание елементи, включително отборния принцип и т.н., решихте да добавите и популяризиране на велотрасетата и пътеките за МТБ в тези две планини, където развивате дейност като туристическо дружество?
ТД „Боерица“: Да, но акцентирайки силно върху социалния елемент (изцяло отборно състезание), е много важно да се каже, че сме предвидили две трасета – късо и дълго. При късото на преден план е именно социалният елемент, защото то наистина е подходящо и за семейства, и за хора които сега навлизат в планинското колоездене – 20 км с около 500 м денивелация и предимно леки терени за каране, изцяло на територията на Витоша. От Владая се тръгва в посока Кариерите, оттам има една пътека, която се казва „Кума Лиса“, по която се спускаме в посока Мърчаево и излизаме на Витоша 100, откъдето се връщаме обратно към Владая. Перфектен вариант е и за тийм билдинг.
НО когато говорим за дългото трасе, социалният аспект е налице дотолкова, доколкото се движите в отбор. Маршрутът е изключително предизвикателен, минава се по четири пътеки, които са едни от най-емблематичните за Витоша и Люлин – освен „Кума Лиса“, това са също „Червената шапчица“, „Пумба“ и част от „Люлинската засуканица“. Т.е. имаме достатъчно предизвикателства от техническа гледна точка, като сме се постарали да комбинираме и естествени пътеки, и специализирани велотрасета като „Пумба“. Между тези пътеки обаче има много, много каране! Маршрутът е с дължина около 45 км и над 1500 м положителна денивелация, така че от физическа гледна точка е доста натоварващо и изпомпващо.
В момента май нямаме средно положение – имаме едно късо трасе за сравнително начинаещи и едно дълго, което си е по-скоро за напреднали планински колоездачи. Иначе и двата маршрута са кръгови, с начало и край при читалище „Светлина“ в центъра на Владая. Там ще има и една немалка фестивална част с голяма сцена, с много щандове на наши партньори (предлагащи биопродукти, сувенири и др.; имаме си и официален сервиз – наши партньори ще бъдат Veloboost; ще има и веломивка от Karcher.
МТБ-БГ: А как стигнахте до тези маршрути, които вече са обявени в сайта на състезанието? Зная, че започнахте с едни работни варианти, но освен вас и други хора караха по тях, даваха обратна връзка и в крайна сметка началните идеи доста измениха…
ТД „Боерица“: Да, може да се каже, че за намирането на правилните маршрути и части от тях допринесоха страшно много хора, точно тази общност, за която споменахме по-рано. Развивахме маршрутите за състезанието повече от година и половина с идеята да намерим и използваме наистина най-доброто от двете планини. Мисля, че се справихме, но ще очакваме с нетърпение и мнението на участниците. Конкретно дългото трасе вероятно ще стане доста популярно като маршрут за каране и за трениране и извън състезанието. За много хора този маршрут ще включва и някои нови, интересни места – например един тунел между Мърчаево и Драгичево, който минава под главния път Е79 и по този начин се прави връзка между Витоша и Люлин. Ние в началото дори не подозирахме за съществуването на такъв тунел. Когато го открихме, това отвори съвсем нови възможности и променихме целия маршрут заради него.
А едно от най-хубавите ни преживявания по трасето бе заснемането на рекламните видеоклипове за състезанието (първия и най-дълъг от тях вижте тук), с двама много добри колоездачи, които снимаха, и двама много добри колоездачи, които караха. Целият процес на заснемане бе много приятен и ползотворен, а видеото пресъздава чудесно и терена, и духа на събитието – единствено уменията на карачите може би не всеки ще ги има. 🙂
МТБ-БГ: Аз обаче отново ще върна нещата към социалния елемент, защото той е наистина уникален за това събитие, за момента то е единственото изцяло отборно МТБ състезание. Тук ще има ли пак такива категории като при пешеходното или са по-различни? Под отбор се разбира минимум двама участници, но не максимум, нали така?
ТД „Боерица“: Точно така, нашето събитие е изцяло отборно, няма никакъв вариант за индивидуално участие. Отборът може да бъде сформиран от двама до десет човека, точно с идеята по-големи групи от приятели и колеги да могат да сформират отбори и да карат и завършат заедно като един отбор. Взима се времето на последния финиширал член на даден отбор, а всички съотборници трябва да са преминали успешно и през контролите, т.е. да са се вместили в съответните контролни времена. Категориите, които включва МТБ състезанието са пет. Две от тях са свързани с пешеходното – това са дуатлон дълго и дуатлон късо, т.е. отбор, който е преминал късото пешеходно трасе, може да се включи във втория ден и по късото колоездачно. Отделно от това, изцяло колоездачните категории са късо, дълго и е-байк (по дългото трасе, разбира се). В нашето дружество има доста хора с е-байкове и смятаме, че дългото трасе е идеално за тях, така че призоваваме повече хора с такива да се запишат.
МТБ-БГ: Тоест тук категориите са обособени на малко по-различен принцип, на база на самите трасета?
ТД „Боерица“: Да, преценихме при планирането на събитието, че за МТБ общността това ще е по-адекватния за момента вариант. За форматите дуатлон е достатъчно участниците в МТБ отбор да са участвали в която и да е пешеходна категория по съответното пешеходно трасе – късо или дълго.
МТБ-БГ: А длъжни ли са съотборниците да се движат с някакъв максимално допустим интервал между тях?
ТД „Боерица“: Макар че идеята е участниците в даден отбор да се движат заедно навсякъде по трасето, да си помагат и т.н., тази година не въведохме толкова строго правило в регламента. Обсъждахме го, но решихме като за първа година да видим как ще го усетят самите участници. Но то е и безсмислено някой да бърза пред останалите, защото това няма да му донесе нищо, а и голяма част от вътрешната мотивация в един отбор е по-опитните и по-силните да дават кураж и енергия на по-неопитните – това всъщност е начинът да постигнат по-добър резултат.
МТБ-БГ: Освен всичко друго, вие правите и една доста модерна рекламна кампания за събитието – в социалните мрежи, пък и не само. Има ли вече интерес, докога е срокът за записване?
ТД „Боерица“: Има страхотен интерес, като ние тепърва стартирахме едни чудесни видео-анонси. Записването е до 21 септември и въпреки че състезанието е на 6 октомври, няма варианти за по-късно записване, защото времето между двете дати ни трябва да подготвяне на индивидуалните номера и стартови пакети и за всякакви други аспекти от организацията. Но пък търсим доброволци и ако някой се окаже свободен в последния момент, ще може да се присъедини като такъв. Може би около 60 човека ще са необходими по двата маршрута, подсигурили сме и медицински екип, охрана… Организацията е колосална и се опитваме да го направим по най-добрия и безопасен за участниците начин.
МТБ-БГ: Събитието ви, още когато беше само пешеходно, винаги е имало и някаква кауза. Каква е тази година?
ТД „Боерица“: Тази година решихме да подкрепим училището в нашия домакин, с. Владая. Те имат нужда от средства, за да направят едни хубави STEM стаи за практически занятия по химия, най-вече. Освен нея обаче, в нашето събитие по традиция участват и хора в неравностойно положение – благодарение и на приятелите ни от фондация „Ела и ти“ в пешеходното състезание такива хора са преминавали по маршрута със специални „колички“ и с помощта на свой отбор. За нас е много важно тези хора да се чувстват като пълноценна част от обществото, а не да бъдат изолирани.
МТБ-БГ: Това наистина е много мотивиращо и отново ни връща към социалния елемент в събитието. Благодаря ви и успех с провеждането на състезанието!
Линк за регистрация: https://postupkitenaaleko.com/registration/
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
