Според един файл, изпратен от организаторите към участниците в деня преди надпреварата, общият брой завои в 20-те състезателни отсечки на 101 Sерпентини 2024, беше 86. И тъй като всеки от тези завои сам по себе си е достатъчна причина човек да се включи в нестандартната родопска забава на „Крива спица“, за мен остава да изтъкна само още 15, за да ги докарам до заложените в заглавието 101… Не звучи толкова трудно, но да видим!
На първо място за мен лично е подобряването на уменията за каране по остри серпентини. Няма как да застанеш в началото на пътеката, да я спуснеш два или повече пъти в рамките на уикенда, и да си останеш на същото ниво, просто е невъзможно! Без значение от резултати и т.н., всеки си тръгва от това събитие с малко повече опит, отколкото е имал преди него – дори ако говорим само за това, че изобщо е видял що за пътека е тази над Лъки (а аз наистина не зная да има друга такава в България!).
Пак на първо място, ама по другото направление, е кривата айляшка атмосфера. Тия майни (пък и не само майни) знаят как да правят нещата леки, забавни и приятни за всички – и за участници, и за кибици! Бира се лееше и в Лъки, и в палатковия лагер, гайди засвириха преди награждаването, хоро се изви насред центъра, смях и глъчка огласяха миньорския град и околностите му.
Подаръците и наградите също бяха супер, а организацията – колкото айляшка на пръв поглед, толкова и изпипана в детайлите.
Гледките край Лъки, и те са един път! Трудно бих могъл да направя класация на най-красивите места в Родопите, но ако имаше такава, баирите около града лесно биха взели някое от челните места.
Лично удовлетворение – всеки път е различно, не винаги е постижимо в пълна степен, но за мен тази година то бе голямо! Постигнах поне две лични победи – едната е, че най-сетне успях да завърша с по-малък брой грешки (точки) от обичайните десетина през последните години; другата (която беше предпоставка за първата) е, че в трудните за мен секции този път успях да мина само с две грешки. И миналата година се чувствах добре на тренировките и доста завои „ми връзваха“, но сега за пръв път успях да постигна така желаната „консистентност“ по време на самото състезание. И тъй като това лесно мога да го приравня на поне десет други причини, с броенето ще спра дотук, но не и с писането…
101 Sерпентини, макар и много нишово и ексцентрично като формат, става все по-харесвано и популярно събитие. Бих казал, че то следва успешната рецепта на 24-часовия маратон и макар участниците да не са стотици, към тях се добавят маршали, семейства, приятели, което пък завърта колелото и в един момент води и до повече нови участници.
Не мога да не споделя с голяма радост, че тази година за пръв път имаше повече от една дама в състезанието. Всъщност много повече – цели пет! И не само ги имаше, ами проявиха страхотна воля и смелост по тази доста трудна пътека и всяка от тях завърши успешно, даже имаше съвсем прилична конкуренция за подиума в нежната категория. Победителката София Иванова е с 25 точки, което я изстреля безапелационно на върха на почетната стълбичка, но между Дарина Кремакова (2 място) и Радостина Цонева (3 място) разликата е само 1 точка!
А конкуренцията при мъжете достигна нови висоти! Миналогодишният победител Александър Толев отново завърши без наказателни точки, но този път това не бе достатъчно за победата, защото същият нулев резултат отбеляза и Стамен Димитров, само че с време 14:48 минути. Трети остана Тома Тулев, който също не за пръв път застава на подиума.
Ако искате да „задълбаете“ в резултатите, можете да ги намерите в пълен вид тук: https://results.kriva.org/live/events/25.
Всички мои снимки от събитието може да разгледате в този албум: https://mtb-bg.com/gallery/101-serpentini-2024.
А ако искате да бичите серпентини, не пропускайте да се запишете за следващото издание!
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
