Последното издание на 24-часовия маратон през 2023 г. ще се запомни с доста сериозни постижения, голям брой участници и много симпатични хора. Ако се чудите точно как този уникален формат “изкривява” характера на колоездача, отваря сетивата и напълва душата, можете да го чуете директно от миналогодишните призьори в соло-категориите – Шени Бензеш, Борис Първанов и Петър Матов. Това своебразно тройно интервю е подготвено и предоставено от велоклуб „Крива спица“, който е организатор на събитието.
Представи се?
ШЕНИ: Аз съм Шени и живея в два свята.
В сивия съм адвокат, който води съдебни битки и който все повече се изумява от разбирането ни за справедливост и морал, но вярва, че ние сме проблемът и решението.
В розовия съм щастлив мечтател, пътешественик и приключенец, който си мисли и вярва, че изследва света и себе си.
БОРИС: Казвам се Борис Първанов, 44 години, женен с две деца, надъхан аматьор от 147 кг (от 2014 г.).
ПЕТЪР: Казвам се Петър Матов, живея в гр.Троян. В скучната част от деня между 8-17 работя в международна компания. През останалата част обичам да предизвиквам себе си – основно на колело.
Колко пъти си участвал на 24 часовият маратон?
ШЕНИ: Само веднъж, но смятам да повторя, потретя и така, докато мога и имам желание.
БОРИС: 4 пъти. 2020 г. ми беше сефтето в събитието, в дисциплината двойна щафета, след което последваха 3 поредни участия в соло.
ПЕТЪР: Мисля 3 пъти.
Защо соло, а не щафета?
ШЕНИ: Защото натоварването е по-интензивно и представлява интересен селф-тест за издръжливост и воля с елементи на предизвикателство и приключение, поне за мен.
БОРИС: От една страна, защото не може да се организираме няколко години подред да си направим четворка щафета и се налага да се мъча сам. А от друга – явно се справям добре, когато става въпрос за изтощителни мъчения.
ПЕТЪР: С моя клуб “Мамут” бяхме преди години на четворна щафета – спечелихме. Миналата година пробвах за първи път соло – спрях на 12-тия час заради стомашни проблеми. Нямаше как да не пробвам пак!
Как подготвяш себе си за такова натоварване?
ШЕНИ: Първо, с желание, и чак след това с физическа подготовка – в случая нецеленасочена и инцидентна. Дали заради усещането за свобода, или поради приятната зависимост към хормоналния коктейл на щастието (серотонин, ендорфин и допамин), колоезденето и бягането са ми хоби. За тези, които искат по-добри резултати обаче, са необходими дисциплина и целенасочена тренировъчна програма, включваща и ОФП.
БОРИС: Тренировъчната подготовка е насочена към максимално дълги карания спрямо наличното ми свободно време. Гледам да се наспивам добре седмицата преди състезанието и да си хапвам прилично.
ПЕТЪР: Не беше планирано, но 3 седмици преди участието ми минах през Ком-Емине сравнително бързо, което ми позволи да направя 4 поредни дни с доста часове, последният от които – 21 ч. Та това беше основната тренировка.
Как подготвяш велосипеда си за такова натоварване, какви резервни части носиш?
ШЕНИ: Тайната за подготовка на технически неграмотната жена включва: подходящ грамотен приятел, по възможност колоездач, притежаващ голям набор от тулчета, един багажник с резервни части и оригинални идеи за полеви ремонти.
БОРИС: Велосипедът се обслужва стандартно. Няма разлика спрямо други състезания. Единствено се тестват светлините как стоят. Много повече внимание отделям на резервните части и на какво може да се обърка. Практически нося един разглобен велосипед. А по-миналата година направо си носих цял резервен.
ПЕТЪР: За това, както и за всяко друго, велосипедът винаги трябва да е на 100%, ако искаш от него 100%. Резервни части – чифт капли с гуми, накладки.
Каква е стратегията ти по време на състезанието?
ШЕНИ: Основната ми стратегия бе да си следя пулса и да карам умерено. Избягвах дългите почивки с цел тялото ми да не „изстине“. Следващото важно бе да приемам достатъчно калории и хидратиращи напитки.
БОРИС: Генералната цел е да карам с едно и също темпо и минимални спирания за презареждане, и да не се влияя от класирането и темпото на останалите. Но по същество нещата се развиват по съвсем различен сценарий. Няколко обиколки се пазиш, после няколко обиколки стискаш и след това по същество само агонизираш, търсейки някакъв стимул само и само да си в движение…
ПЕТЪР: Стратегията беше 45 минути на обиколка + 3-4 почивка на всяка – спиране на всеки 2 обиколки за по 5-8 минути. Разбира се, още след втората обиколка на състезанието стратегията отпадна. 🙂 Буквално първите 12 обиколки ги карах с доста високо темпо, гонейки конкурента си. Спирах на 3 обиколки. След това нещата се успокоиха и влязоха в ритъм. И така до 30-та.
Спираш ли, за да се храниш? Какво ядеш/пиеш?
ШЕНИ: На всяка обиколка се стараех да приемам достатъчно калории. За целта си бях приготвила домашен енергиен гел с мед, фурми, червена боровинка, лимонов сок, сол и малко вълшебни съставки, като магнезий, перга, течен вит. Д и Б12. Може да се експериментира с таурин, кофеин и т.н. Любими ми се оказаха филийките с паста от заквасено кашу. За хидратация пиех електролитна напитка.
БОРИС: Използвам кратките почивки (през 2-3 обиколки) в лагера да хапна нещо набързо. Но гледам да ям и в движение. За пиене ползвам изотонични и 2-3 енергийни кофеинови кенчета в ключови моменти. Храната е основно въглехидрат: течна глюкоза (домашен нацепин), сладкиши, сандвичи. Също така плодовете много вървят: грозде, пъпеш, диня (особено тази на горна контрола!)
ПЕТЪР: На всеки 2-3 обиколки за по 5-8 минути. Храната беше макарони на фурна, домашен хляб с лютеница и сирене, елда с домат. По време на карането бутилка с вода с въглехидратна напитка, електролитна напитка и гел.
Спиш ли?
ШЕНИ: Имах намерение да не спя и по време на самото състезанието не изпитвах такава потребност, вероятно заради адреналина. В ранните часове на нощта обаче, след като хората по трасето намаляха и лагерите утихнаха, ми стана скучно и реших да поспя 2-3 часа.
БОРИС: Последното участие спах 15 минути. Преди това пък се пробвах без да спя. Но като цяло считам, че с повече сън е по-оптимално представянето.
ПЕТЪР: Спя добре в къщи. На състезание се състезавам! 😉
Кой е моментът от тези 24 часа, който никога няма да изтриеш от паметта си?
ШЕНИ: Не е момент, а по-скоро цялостното усещане и определени части от трасето. Каменистото спускане, палатковите лагери, динята след баира, залеза, природата, оранжевите джърсита и самото настроение.
БОРИС: Много ми харесва масовия старт с тичането, но и агонията, след 10-15 минавания по изкачването преди горна контрола, няма как да бъде забравена…
ПЕТЪР: Предпоследната обиколка, когато изпих едно кафе и направих 41 минутна обиколка, през цялото време бях нахилен до ушите. Още се чудя дали беше само кафе. 😉
Защо би препоръчал на някой да участва в такъв формат?
ШЕНИ: За да отпразнуваме това, че можем. Защото утре ще дойде бързо и вече няма да можем. Светът е шарен. Ако не е това, нека е друго, което за някого лично има смисъл, но в този формат има от всичко по много.
БОРИС: В събитието има събрани няколко много различни дисциплини, които покриват всякакъв тип колоездачи. Може да се състезаваш, може да „бичиш айляк“, а може и двете. Специално солото позволява да си изпиташ физическите и психически възможности и ако стане много тегаво, да спреш и да си направиш веселото. БЕЗ да се водиш „отказал се“, а след като се наспиш, има опция отново да повъртиш!
ПЕТЪР: Не бих! Това е най-голямата глупост, която някой може да сътвори на тялото си 🙂 Шегата на страна, трасето е едно от най-готините в БГ! Има много малко места, на които може да пуснеш кормилото, за да ядеш и пиеш.
Да те очакваме ли през 2024 г. пак 🙂 ?
ШЕНИ: С най-голямо удоволствие. Дали като участник или съпорт, съм убедена, че емоцията все ще е хубава.
БОРИС: С голяма вероятност ДА! Но за пореден път първо ще помислим за вариант за участие във формат четворка.
ПЕТЪР: Колкото и да ми се иска, не бих си го причинил скоро пак. Замислил съм нови глупости за сезон 2024.
А мислил ли си за участие на такова състезание в чужбина?
ШЕНИ: Не съм, но бих.
БОРИС: Много ми допада идеята да се състезавам в чужбина, но в какъвто и да е било друг формат! Подобно мъчение навън няма с какво да ме изкуши. Тук страдаш, но знаеш, че си заобиколен от приятели. Организаторите с годините са успели да изградят една много специална, почти семейна среда в лагера и несгодите по време на това 24-часово изпитание се понасят много по-спокойно, та даже с кеф.
ПЕТЪР: Все още съм малък в спорта. Като порасна, защо не!
