На 11 октомври 2023 г. в Министерството на туризма се проведе среща между много от водещите национални и регионални сдружения и организации, занимаващи се със създаване, маркиране и поддръжка на туристически (пешеходни) маршрути и веломаршрути за планинско колоездене, на която бе подписан меморандум за сътрудничество в тази област, като съществена част от него е съгласието да бъде прилаган в техническата му част проектът за „Правилник за създаване, маркиране и поддръжка на пешеходни маршрути и маршрути за планинско колоездене в Република България“ до влизането в сила на законовото му регламентиране. Като страни по меморандума се подписаха Български туристически съюз, Български планинарски съюз, няколко от активните по тази тема велоклубове (Байкария, Сдружение „Алабак“, Крива спица, Враца трейлс, Blue Rock, Enduro Warriors, Riders United, МТБ-БГ и др.), няколко туристически сдружения, Асоциация на планинските водачи в България и др. Документът е скрепен официално и с подписа на министъра на туризма Зарица Динкова.
Тази сухо и скучно звучаща новина всъщност е изключително важна в няколко аспекта и ще се опитам набързо да я „преведа на по-човешки“ език, което неминуемо включва и хронология на процеса, довел до подписването на този документ.
От гледна точка на планинското колоездене нещата започнаха преди няколко години, когато няколко човека и организациите, които те представляват, решихме (пиша го в първо лице мн.ч., защото и МТБ-БГ бе част от тази група) да се опитаме да формулираме някакъв стандарт, насоки и плавила за маркирането на маршрути и пътеки за планинско колоездене, като хем се опитаме да запазим и надградим един предишен опит в тази насока, хем да се съобразим с новите тенденции и практики, включително обособяването на цели зони с поддържани пътеки и специализирани велотрасета. Потърсихме мнението, съдействието и съгласието на много клубове и сдружения, поработихме десетки часове и в крайна сметка стигнахме до някаква степен на завършеност на този „проект“. Тогава обаче се оказа, че сродни на нас организации, само че в областта на пешеходния планински туризъм, също имат идея и подготвят проект за „правилник“, който да осъвремени съществуващите дотогава единствено в Правилника на БТС правила и детайли, по които е полагана и се полага туристическа маркировка в планините, но които към онзи момент вече бяха доста остарели, а и все пак бяха пряко приложими само за членовете на БТС. Логично беше двете групи да обединят усилия и да се опитат да създадат един общ „правилник“, особено като се има предвид, че вече има немалко клубове и сдружения, които се занимават и с пешеходен, и с велотуризъм, включително и като създават, маркират, поддържат маршрути за двата вида активности. Последваха още срещи, привличане на още хора и организации в процеса, дълги разисквания както по общите, така и по специалните части на документа. В крайна сметка бе изготвено предложение/проект за „Правилник за създаване, маркиране и поддръжка на пешеходни маршрути и маршрути за планинско колоездене в Република България“, което бе изпратено и до Министерство на туризма, и до Комисията по туризъм в Народното събрание. Придвижването му из „коридорите на властта“ също отне време, имаше нови срещи и т.н., но в крайна сметка важното е, че Министерство на туризма разбра и видя нуждата от регулиране и регламентиране на дейностите по създаване, маркиране и поддръжка на маршрути за пешеходен туризъм и планинско колоездене и започна да движи процеса от свое име.
Тук ще отворя скоба, за да разясня важността на това да има единни правила за маркирането на маршрутите и трасетата за планинско колоездене в България. Очевидните ползи са, че туристите с планински велосипеди ще могат по-лесно да се ориентират на терен, когато карат по маркирани маршрути, включително и по отношение на техническата трудност. За пример мога да дам места като Варвара, Велинград и Згориград/Враца, където вече е приложена новата система за маркиране и даже тези зони послужиха като ценен практически опит за усъвършенстване на първоначалните идеи и детайли. И ако се следва един и същи стандарт за маркиране в цялата страна, това ще доведе до неговата разпознаваемост и предвидимост, т.е. ако някога това стане факт, всеки, който познава стандарта и правилата за маркиране, отивайки на непознато място, ще може по маркировката, нанесена там, лесно да се ориентира и да избира подходящите за нуждите му пътеки и комбинации от тях. Още по-важни обаче са „скритите“ ползи, а те се състоят в това, че за момента понятия като „туристически маршрут в планината“ и „маршрут за планинско колоездене“ изобщо не съществуват в правния мир – респективно, не се ползват нито със защита, нито с ясна регулация, а това свежда и изграждането им, и поддръжката им единствено до наличието на добра воля от страна на заинтересованите колоездачи (в по-добрия случай организирани в клуб), местната и горската администрация, стопанина на територията и др. Да, на много места в страната това сътрудничество вече е налице, но то не е скрепено с никакъв нормативен ангажимент за когото и да е, което го прави крехко и уязвимо. Приемането на нормативна рамка, регулираща създаването, маркирането и поддръжката на тези видове туристически маршрути, на практика ще ги „въведе“ в законодателството на страната с произтичащите от това възможности за по-нататъшното им развитие и защита.
Разбира се, създаването на един нормативен акт от страна на държавата не е нито кратък, нито лесен и простичък процес – точно обратното е. Вероятно ще трябва да има и добавяне на текстове в някои закони, и консултации между различни ведомства и държавни органи, и обществени обсъждания. В този смисъл предложението за такъв правилник сложи само началото на работата по него и тепърва процесът ще се развива в рамките на държавните институции, докато (и ако) в един хубав момент се стигне до приемането му като нормативен акт със задължителна сила. И понеже всичко това може да отнеме от няколко месеца до няколко години, тук идва и важността на подписания меморандум, тъй като с него организациите, присъствали на срещата, се съгласяват, казано най-просто, да прилагат правилника в техническата му част още отсега, преди официалното му приемане. Разбира се, това не го прави задължителен за никого, но като се имат предвид авторитета на подписалите меморандума и мащабите на тяхната дейност, може да се предположи, че примерите с приложение на тези правила за маркиране ще стават все повече.
А може би се питате какво означава „да се прилага в техническата му част“? Казано най-просто, това е частта, включваща „стандартизацията“ на маркировката, практическите ѝ аспекти, т.е. как да изглежда, как да се нанася, изобщо нещата, които не изискват намеса от държавата в общия случай. По отношение на маркировката за планинско колоездене тези правила и насоки са събрани и детайлно описани в уебсайта https://markirovka.bike/, който бе създаден като част от работата по изработване и популяризиране на стандарт за МТБ маркировката в България. Би било наистина ценно и полезно, ако оттук нататък, макар все още да не е задължително, все повече МТБ маршрути и велотрасета бъдат маркирани по тези правила, защото без значение от нормативната рамка, това е най-лесният и ефективен начин МТБ маркировката да бъде полезна и разпознаваема на национално ниво.
