Няколко думи за Red Bull Rampage 2022

Текст: Любомир Ботушаров; снимка: Bartek Wolinski / Red Bull Content Pool

В петък, 21 октомври, се проведе поредното издание на най-известното и най-коментирано фрийрайд състезание в света – Red Bull Rampage. За моя радост последните няколко дни ги прекарах върху велосипеда – вярно, без геройства като тези по склоновете на Юта, но иначе със същото удоволствие от карането. Затова чак сега сколасвам да напиша няколко думи за „рампидж-а“.

За мнозина той вече не е това, което беше. Някога събитието предизвикваше единствено изумление и възхищение от смелостта и карането на неколцината „избрани“, които правеха невиждани и немислими неща по скалистите и почти отвесни склонове във Вържин, щата Юта. Като се има предвид и това, че тогава почти нямаше други организирани фрийрайд събития, камо ли пък по терен, който бе почти изцяло естествено оформен от майката природа, не е учудващо, че още с първите си издания Red Bull Rampage придоби култов статут. Днес, много години по-късно, този ореол е отчасти избледнял и пропукан. В наши дни това неповторимо фрийрайд зрелище предизвиква както възхищение, така и спорове, критики, отрицание. Едни казват, че рискът е несъразмерен спрямо „печалбата“; за други събитието вече е скучно; трети пък недоволстват от навлизането на все повече трикове и изваяни от човешка ръка елементи в него, което го доближава до слоупстайл състезанията; а четвърти, разбира се, са недоволни от съдийските оценки, което си е съвсем нормално, когато резултатът се формира на базата на сбор от няколко субективни мнения. Честно казано, нямам намерение да оспорвам никоя от тези гледни точки. Разбирам ги и в определен контекст мога напълно да се съглася с много от тях. Но в моя си контекст Red Bull Rampage, дори и с всички тези спорни моменти, си остава едно от събитията, които следя с интерес всяка година; в което участниците, или поне някои от тях, винаги успяват да ме изумят и да ме оставят невярващ на очите си; което е олицетворение на фрийрайда не само като идея, но и като промяна. И затова няма как да го отбележа само с една Снимка на деня, колкото и впечатляваща да е тя.

За щастие Red Bull осигурява за медиите, които не могат да присъстват на място, още много страхотни снимки, с които да онагледя тази статия. Защото колкото и да прехвърлям кадрите от прякото излъчване по Red Bull TV в съзнанието си, трудно мога да опиша видяното с думи.

Андреу Лакондеги | Снимка: Garth Milan / Red Bull Content Pool

Дали да започна с едно от първите спускания, това на Андреу Лакондеги, чиято линия бе може би най-естествена като терен и въпреки това испанският „матадор“ не пропусна да засити публиката със спиращи дъха трикове? Карането на Лакондеги бе толкова диво и завладяващо (типично в негов стил), че предизвика доста негодувание относно скромния брой точки, които му бяха присъдени.

Брандън Семенук | Снимка: Christian Pondella / Red Bull Content Pool

Или може би да карам отзад напред с Брандън Семенук, който бе последен на старта и се хвърли от дървената площадка „като за последно“ с байка напред и той след него във въздуха? Дори само това негово изпълнение е достатъчно за златния архив на Rampage, макар че то бе само началото на едно запомнящо се спускане, завършило с третия по сила резултат.

Зимон Годзиек | Снимка: Paris Gore / Red Bull Content Pool

Полякът Зимон Годзиек тази година бе повече от безупречен, а перфектното му задно салто от огромния McGazza скок бе феноменално и му донесе второто място в надпреварата.

Том ван Стийнбъргън | Снимка: Robin O’Neill / Red Bull Content Pool

Изключително емоционално бе спускането на Том ван Стийнбъргън, който миналата година бе откаран с хеликоптер от трасето след зловещо падане, което го остави натрошен и почти безжизнен, но сега той показа, че е готов да се изправи отново срещу непрощаващия терен на Юта.

Брет Рийдър | Снимка: Samantha Saskia Dugon / Red Bull Content Pool

Подобна е донякъде историята и на победителя Брет Рийдър, който пропусна миналогодишното издание, но през 2022 г. се завърна с еднокоронна вилка (подобно на Семенук), която му позволи да изпълни трикове, невъзможни с байковете на повечето други участници и явно това надделя в оценките на журито.

Джаксън Ридъл | Снимка: Bartek Wolinski / Red Bull Content Pool

За мен едно от най-красивите и запомнящи се спускания бе и това на местния герой Джаксън Ридъл, което бе изпълнено с трикове, заимствани от мотокроса.

Ако нямате време да изгледате целия запис от състезанието, вижте поне трите най-високо отличени спускания:

Уви, Red Bull Rampage 2022 не мина и без тъмни краски. Най-сериозно бе падането по време н тренировките на многократния победител Кайл Стрейт, който бе изнесен с хеликоптер и диагностициан със счупени прешлени. Точно това е, което отново провокира спорове относно степента на риск и доколко всичко това има смисъл. Коментаторите непрекъснато наблягаха и на психологическия натиск, който оказва един такъв инцидент върху останалите участници. Попадна ми тези дни и едно видео с падания от предишни издания на Rampage, включително някои от първите състезания. Имаше брутални „въргали“, от които се чудиш как е възможно изобщо да оцелее човек. Но и друго ми направи впечатление – някои от препятствията и изпълненията, които тогава изглеждаха на границата на възможното, сега са едва ли не рутинни, всеки ги минава и ги прави, без дори да се замисли или поколебае. Нивото наистина е станало толкова високо, че всяка грешка или случайност може да доведе до тежки последици. Редно ли е това, оправдано ли е? Аз лично едва ли някога ще разбера, защото тези професионални фрийрайд атлети със сигурност не виждат нещата по същия начин като нас, наблюдателите от дивана, за които скокове с височина 1-2 метра все още представляват сериозно изпитание… Затова и не бих съдил по тия въпроси.

Реклама

В състезателния ден, след първия рунд, се появи и типичния за пустинята в Юта вятър, който постави под въпрос вторите спускания. Един по един атлетите решиха да не рискуват и така се стигна до отмяна на втория рунд, а с това и на възможността за промяна в резултатите. В крайна сметка класирането от Red Bull Rampage 2022 изглежда така:

1. Brett Rheeder: 90.66
2. Szymon Godziek: 86.33
3. Brandon Semenuk: 84
4. Reed Boggs: 82.66
5. Thomas Genon: 81
6. Carson Storch: 77
7. Kurt Sorge: 74
8. Andreu Lacondeguy: 73
9. Jaxson Riddle: 67
10. Cam Zink: 66
11. Ethan Nell: 65.33
12. Tom Van Steenbergen: 63.66
13. DJ Brandt: 62.33
14. William Robert: 58
15. Dylan Stark: 53
16. Tyler McCaul: 37.66

Ето и два видеоклипа на Pinkbike от тренировките и финалите, в които също има какво да се види:
https://www.youtube.com/watch?v=h1sbrV8oreI
https://www.youtube.com/watch?v=9OO-D1J8jxY

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>