Винаги очаквам с нетърпение уикенда, в който се провежда 24-часовият маратон по планинско колоездене на велоклуб „Крива спица“! В редките случаи, когато съм карал в него, нетърпението е било под формата на лека състезателна треска. Но в повечето случаи става дума за друг тип очакване – да си опънем палатката, да разхвърляме около нея маса и столове и да започна да бича айляк, който е запазена марка на това уникално във всяко отношение събитие. Е, от време на време правя и по няколко (хиляди според телефона!) крачки насам-натам по трасето, колкото да напълня картата на фотоапарата с гигабайти, които след това да ми създават работа…
Та и този път беше от айляшките, без никави угризения, защото имаше достатъчно други хора, които да се напъват неуморно по трасето край с. Мътеница. Това мъже, това жени, това деца, поединично, по двойки, по четворки, не можеш им хвана броя! Но за да имам все пак по-голям стимул да напускам удобното леговище в лагера, Щуров (който бе възпрепятстван да дойде) ми услужи с два хубави обектива, единият от които се слави с кривите си образи, та оттам и заглавието на този репортаж, в който с кратки коментари и малко снимки ще защриховам някои моменти от МТБ денонощието, което започна в 13 часа на 11 септември и завърши 24 часа по-късно.
Кривият обектив лови нашироко, но въпреки това не успява да обхване цялата група, явила се за обедната проверка (позната като „техническа конференция“) час преди началото.
Едни се готвят за старта, други за по-вкусни занимания…
Машините са готови за предизвикателството – и тези на снимката, и тези зад навеса, които се канят да се втурнат през глава към байковете си, щом чуят заветния звуков сигнал.
Старт! И суматохата започва… Първите се хвърлят като опълченци – вероятно са четворни щафети, които се борят за по-бързи обиколки. Останалите участници потеглят спокойно и без припряност, защото тепърва ще има да карат по трасето цяло денонощие, кой колкото издържи. Ще се настигат, ще се задминават, ще се уморяват и възстановяват, ще бутат, ще падат, ще се кефят на спусканията и ще проклинат седалките си при изкачванията. Колелата са се завъртели, а часовникът вече отчита безпристрастно минутите и часовете.
Тази година организаторите използваха нова система за времеизмерване, напълно безконтактна, която позволява отчитане и следене на резултатите в реално време. Имаше и резервно подсигуряване, разбира се, и като цяло нещата май сработиха добре, което ще рече, на кибиците в лагера дори не се налагаше да отскачат до старт/финала, за да проверяват резултатите – можеха да го правят полуизлегнати край палатките през телефоните. И това ако не е айляшка работа!
Споменах ли, че участниците бяха много? Имаше както изцяло нови (за мен) лица, така и мнозина, които за пръв път участват конкретно в тази надпревара или пък такива, които са карали и преди, но тази година решиха да се пробват в нова за тях категория.
Този човек (Николай Колев) не го познавам, но още тук в следобедните часове ми направи впечатление, че го виждам през обектива по-често от някои други участници. До края на състезанието той навъртя методично 27 обиколки, с което спечели в категория мъже соло до 39 години. И макар че тази категория бе най-силна, други бяха по-оспорвани!
Например мъже соло 40+, където Борис Първанов (горе), жаден за „реванш“ след Red Bull Bike The Balkan, и Димитър Карабахчиев (долу) си спретнаха сериозна гонитба още преди падането на нощта и я продължиха чак до края, завършвайки с равен брой обиколки, но с по-добро време за Борис.
Още по-напечено бе при четворните щафети – всъщност там винаги е било така. Но този път разликата между вторите (Vivacom) и третите (Brown Team), при равен брой обиколки, бе само 3 минути!
В челото Враца Трейлс 1 даваха толкова много газ, че завършиха с преднина от две обиколки, записвайки цели 38 в актива си. Как не се повлияха от изкушенията и изпаренията в лагера на Щуркур, с които са си ортаци, така и не стана ясно, но мобилизацията бе пълна, а темпото им безпощадно.
И при жените не липсваше интрига – кой както иска да възприема този израз! Аз го ползвам в спортния му вариант, което ще рече например, че при жени соло Евелин Алварадо победи Деница Халачева само с минута и половина, при 10 обиколки за всяка от тях.
Интересното при двойната щафета WOW Women On Wheels (Мария и Лилия) е не само това, че направиха най-много обиколки в тази категория при жените (21 броя, като за трето място при мъжките двойни щафети), а и че караха през цялото време с един и същи велосипед.
За мен обаче най-готини бяха малчуганите в категория соло под 18 г., които задължително караха с придружител. И тук имаше увеличение на участниците с над 100%. А ако се чудите защо Савко е с два номера на горната снимка, то е защото придружаваше по трасето ту сина си, ту дъщеря си.
Както обикновено, имаше и залез (за малко да пропаднат снимките заради един досаден облак); имаше и изгрев, който посрещнах добре увит в спалния си чувал. Имаше и нови участъци по трасето, за които чух само суперлативи, но така и не ги видях, защото все избирах за снимки другата посока. Имаше и бира, и скара, и жега, и хладинка. Имаше шумен лагер на Щуркур, имаше много награди и много наградени. Имаше толкова много неща, които човек да „вдиша“ от атмосферата край трасето и лагерите. Има достатъчно причини хората да се завръщат отново и отново към това събитие. А на долната снимка е част от главната причина то да се случва:
Ще има и много снимки, но за тях ще трябва да изчакате още малко…
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
Явно е било страхотно. Снимката на залеза е станала зверска 🙂