В този видеоклип Monster Energy представя един от най-знаменитите фрийрайдъри, чиято кариера започна главоломно още преди да навърши пълнолетие и сега, едва на 23 години, испанецът Адолф Силва вече е едно от най-популярните имена в тази екстремна дисциплина. И както са многобройни успехите му в събития като Darkfest, Audi Nines и Rampage, не са малко и премеждията, през които е преминал, за да стигне до това ниво на каране. Гледайте видеото, в което той разказва за карането, напредъка, риска, травмите и изобщо за това какво е да бъдеш един от най-успешните атлети в подобен спорт.
Текст: Monster Energy
Запознай се с Адолф Силва! Tой е бърз, безстрашен и един от най-добрите фрийрайд маунтин байкъри, като винаги е готов да надскочи границите на възможното на две колела. Това е начин на живот за двадесет и три годишния Адолф от Барселона, Испания.
„Смятам, че ако не мислиш много за нещата, ще караш и правиш всичко по-добре.“, обяснява Адолф. „За мен главната цел е да се забавлявам и да правя луди неща, докато карам. Знам, че всеки ден имам възможността да бъда по-добър и да израствам в този спорт. Това ме мотивира. Знам, че е хубаво да създаваш история и хората да те разпознават, но аз всъщност искам да се наслаждавам на това, което правя. Няма да спра, въпреки че това, което правим е супер опасно – ние скачаме от рампи, които са 20 метра високи. Ако искаш да прогресираш – трябва да опитваш нови неща, а ако опитваш нови неща – трябва да падаш…“
Силва е олицетворението на екшън спорт атлет, в него бушува истинска буря, която се преплита в два различни свята. Той е спокоен, когато не кара, и абсолютно безпощаден, когато се качи на колелото. Кариерата на Адолф Силва е изпълнена със значими успехи и тежки премеждия. На седемнадесет годишна възраст Силва прекарва 14 дни в кома след тежко падане, но това не го спира и той се завръща, правейки тройно задно салто.
„Когато бях на 17 преживях доста тежко падане. Карах БМХ, а след първия скок имаше вираж, предната ми гума се хлъзна и падайки, ударих гърба си силно. Бъбрекът ми експлодира. Бях в кома около 15 дни, но когато се събудих, започнах да се подобрявам. Възстановяването ми премина добре. Около година и половина след това счупих тазобедрената си кост на четири места. Трябваше да ходя с патерици осем месеца, беше много тежко. Гледах как всички карат и знаех, че просто трябва да чакам и да се възстановя. Това за мен беше много трудно. Винаги се опитвам да надскачам своите лимити, може би не изпитвам страх. Не виждам риск, а само награда!“
