С Кирил Илиев (Sartor във форума) отдавна се каним да направим това представяне на неговия АМ/ендуро байк, защото става дума за една наистина бутикова марка, Canfield Brothers, чиито велосипеди са рядко срещани дори и на развитите пазари, а в България вероятно се броят буквално на пръстите на една ръка, като може дори да се окаже, че някои пръсти трябва да бъдат отрязани, за да излезе бройката.
Canfield e американска марка, създадена от двама братя – Ланс и Крис – преди 20 години. Може да се каже, че те са сред първите, които внедряват успешно окачване с виртуална опорна точка (различно от FSR/Horst Link, което по онова време бе патентовано), което се казва Canfield Balance Formula (CBF) и е патентовано. В архивите на МТБ-БГ могат да се намерят 1-2 статии за ранните модели на марката – например за DH байка Formula 1, който бе един от първите серийни продукти на братята. През годините Canfield останаха малък, бутиков производител, макар че разшириха портфолиото си в посока АМ/ендуро байкове и твърдаци. А преди две години, когато представеният тук велосипед бе все още нов модел, компанията сякаш замлъкна и до скоро не се чуваше нищо ново от нея… Оказа се, че през този период двамата братя са имали тежки разговори и трудни решения за бъдещето на марката, но наскоро Ланс Канфийлд обяви, че продължава делото сам и под името Canfield Bikes. Ако са ви интересни подробностите, можете да ги прочетете тук: https://canfieldbikes.com/blogs/news/a-letter-from-lance-canfield-bikes-past-present-and-future.
Та да се върнем към велосипеда на Кирил… Не знам доколко има смисъл да изреждаме цялата му окомплектовка, тъй като байкът е събиран част по част, започвайки от рамката Canfield Balance със 165 мм ход на задното окачване, 65° челен ъгъл и 420 мм стойки на веригата (chainstay). Повечето важни компоненти се виждат от снимките, ето ги с кратко описание от негова страна:
– Вилката е Cane Creek Helm 160 мм, лимитирана серия Launch Edition – има само 300 вилки, произведени в такъв цвят.
– Заден амортисьор Cane Creek DB Air.
– Задвижване 1×11 Shimano Deore XT с водач за веригата MRP.
– Спирачки Shimano Saint.
– Кол за седалка Fox Transfer Factory.
– Кормило и лапа Race Face Atlas; седалката е LIDL-ска, но ми е доста удобна. 🙂
– Каплите са Syntace, 28 мм широчина, алуминиева сплав. Специфичното при тях е, че имаше тестове как ги „джаскат“ с 15 км/ч на една влакова релса и все още бяха здрави. Освен това тежат колкото бюджетни карбонови капли (визирам Black Peak като сравнение). Главините са Hope 4 Pro.
– Гуми WTB Convict 2.5 отпред и WTB Breakout отзад.
По-полезни според мен са отговорите на няколко въпроса, които му изпратих във връзка с байка:
От колко време караш този велосипед?
Карам го редовно повече от две години. Рамката е купувана чисто нова – като цяло който си вземе Canfield, трудно се разделя с него, така че не се намират много на вторичния пазар. За протокола, предишното ми колело беше старата рамка на Cube Fritzz.
Какво те накара да избереш точно тази рамка?
Харесвам къси и повратливи рамки – не съм привърженик на високите скорости. Късата задница за тази 27.5″ рамка ѝ придава точно това – в завои е доста маневрена, доста лесно се скача и премества по пътеката задницата. Спрямо 29-цолов ендуро байк обаче (например Specialized Enduro) няма същата инерция и ускорение надолу.
Какви са накратко впечатленията ти от него?
В началото малко плахо се кара такъв тип рамка – нормална като дължина предница, доста къса задница, сравнително високо средно и хубав челен ъгъл (по днешни стандарти за типичен ендуро байк). Но веднъж свикне ли човек, разбира какъв кеф е – за българските „диви“ пътеки е доста добре. Е, предполагам, че хората, обичащи високи скорости и байк паркове, няма да се изкефят толкова на рамката. Преди съм карал Specialized Enduro и Cube Fritzz като рамки с двойно окачване, както и за кратко един Giant на приятел. Със стария Cube нямаше особено разлика, освен хода на рамката. ВАЖНА особеност, която ми направи веднага впечатление на каменните реки на Витоша и Байкпарк Боровец при първите карания (при настройка на окачването), беше това, че задницата не подскачаше като луда зад мен и да ме изхвърля настрани или да потъва в завои – въпреки че на моменти имаше и блокирана спирачка, окачването продължаваше да си работи идеално, което не можех да кажа за стария Specialized Enduro например.
