Закъснели репортажи: Elevation 999 2018

Ендуро състезанието в Пампорово се проведе по традиция в началото на месец септември и за втори път бе двудневно, а аз за първи път успях да пристигна два дни по-рано, което означава само едно – повече каране!


Ако човек гледа „меркантилно“ на нещата, макар че Elevation 999 e малко по-скъпо за участие (главно заради необходимостта от настаняване и 3-4 дни хранене), то е може би най-изгодната ендуро надпревара като съотношение такса/каране, защото ползването на лифтове за някои от трансферите позволява човек да завърти и един Flow или дори DH трасето за разнообразие. Някои го правеха дори преди същинския старт в състезателните дни, за да загреят. Аз, разбира се, не съм меркантилен тип, затова се ограничих само до каране по състезателните етапи. Шегувам се, просто нямах сили за допълнителни спускания, а не че не бих се възползвал! 🙂

Още от първия тренировъчен ден условията за каране бяха чудесни – топло, сухо и рохкаво. О, да, рохкаво! Тези меки родопски почви с „разголващи се“ с всеки изминал ден корени и камъни, особено по новите, още девствени трасета и участъци, а такива имаше… Дори човек да не изпитва греховни чувства към такива терени, достатъчно е да покара малко със Стани Меразчиев или Андрей Цолев, до послуша техните викове на екстаз по пътеките, и ще се почувства ако не като участник, то най-малкото като зрител на някой от филмите, чиито главни герои имат навика да се завръщат в България като успешни лекари и други специалисти, решени да работят за благото на родината. Или поне така твърдят разни публикации във Facebook…

Та-а… настроението бе натопорчено още от първата пътека, по която карах – може би защото това бе новият етап „Питър Пан“. Сега като се замисля, не съм сигурен дали с него започнахме, даже изобщо не помня по какъв ред карах етапите в тренировките, но ако е имало някаква предварителна игра, вече съм я забравил. Но нова пътека забравя ли се? Подмамва те бързо, устремено и таман влезеш в гората, там се оказва неизследвана територия с едва подкастрена почва, в която гумите се впиват, дълбаят, чертаят ляво-дясно, щуро и бясно! Забавяш темпото, следиш извивките, напрягаш се тук-там, а на едно място дори ти идва нанагорно, след което отново е време за отпускане на спирачките и за изненадващи завои, опасни улеи, вода и кал под гумите, та до кулминацията в близост до една обилно бликаща родопска чешма. Ех, за планинско колоездене говорим, нали не сте забравили? 🙂

Реклама

Странно нещо е човешката памет. Към средата на ноември имах чувството, че не е валял дъжд от поне три месеца. В общи линии това е вярно, но сега в спомените ми изниква и това, че в Пампорово извадихме огромен късмет с времето. Ден преди да замина, прогнозата бе отчайваща – само фактът, че бях платил предварително, ме спря да се откажа, но психически се бях приготвил за истинско бедстване – казвах си „Ето, като пропусна Витоша, дето за първи път беше сухо, ще си го получиш сега в Родопите!“. Само че в Пампорово валя съвсем малко и то предимно вечер, което всъщност направи пътеките по-добри. С всеки следващ ден 24-часовите предвиждания на синоптиците се подобряваха и в крайна сметка вместо бедствие, получихме перфектни условия – хем прохладно, но не студено; хем сухо, но не прекалено сухо (освен по пътеките към Смолян, където положението бе „на лъзгане“).

Та освен да кажа и за етапите… нова година, нов късмет! Спомням си, че на въпрос защо е махнато трасето над Чепеларе, Данаил Ангелов (от организаторите Concept Creative) бе отговорил нещо от сорта „Защо да правя събитията на едни и същи трасета, като разполагам не само с тези, но и с още толкова, между които да избирам?“. Може да звучи като хвалба, но си е вярно – много каране има в Пампорово и близките околности! Впрочем трасето над Чепеларе не може да се оплаче от липса на внимание тази година, след като бе домакин на Националния шампионат по спускане, и след него имаше доста нови дупки, буци и корени, така че може би щеше да е малко повечко, ако трябваше да се справяме и с тях. А и съсредоточавайки цялото действие в района между Пампорово, Смолян и Смолянски езера, организаторите улесниха логистиката и за себе си, и за участниците, така че всичко бе някак по-концентрирано и подредено. И така, два изцяло нови етапа – „Питър Пан“ и „Яйцето“, нова долна третина за „Езерата 2“ и един стар, но неизползван през 2017 г. етап (разговорно „Гръцкия“, а официално „Смолян“). “Питър Пан“ бе типична пампоровска пътека – рохкава почва, едри и стабилни камъни в нея, чистак-бърсак нова. Може би заради това по нея все още нямаше много линии и това като че ли не хареса на част от участниците, но за мен бе доста приятна и разпускаща (с изключение на състезателния ден, разбира се, когато бях забравил един завой и за момент излязох от трасето, което ме принуди да спра и да се върна на него). „Яйцето“ пък бе съвсем различен тип пътека – кратка, много суха и камениста, предимно под формата на улей с няколко много тегави серпентини в средата. По пътеките, които познавахме от миналата година, също имаше доста промени – къде естествени (заради опустошителните дъждове през пролетта), къде изкуствени. Общо девет етапа за двата дни – неомръзващи, неотпускащи (защото като терен имаше от всичко по много) и непредвидими (защото е трудно да запомниш всички детайли по девет пътеки). GPS следа с това „богатство“ можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/6630-gpstrack-2018-elevation-999.

Пак казвам, теренът в Пампорово не е шега работа и точно затова основният, повтарящ се мотив в сюжета през тези четири дни, бяха техническите повреди и паданията. Рамката на Милан Димов „проплака“ с разцепена кобилица на окачването още през втория тренировъчен ден. За Касапакис това изглеждаше като край, преди още да е започнал, но се намери велосипед (на друг човек от Riders United, който не участваше в състезанието), с който Милан, карайки „на сляпо“ част от етапите, достигна до победата в категория Мастърс А. Симеон Павлов бе амбициран да се бори за втора победа (след успеха си в Банско) при мъже елит, но при едно сериозно падане спука една от тръбите по задницата на рамката си и е цяло чудо, че успя да продължи участието си (фиксирайки нещата със „свински опашки“). Маргарита Христова, макар и с нов велосипед, също изпита твърдостта на камъните по най-тежкия етап „Алиса в страната на чудесата“ по време на тренировките. Макар и със сълзи в очите, надмогвайки болката, тя бе по трасетата в събота и неделя и буквално изстрада победата си. Симеон Джанджев постави своеобразен рекорд по пукане на гуми, като успя да гръмне четири в рамките на единия от дните. На фона на всички тези постижения аз бях направо скромен с едно скъсано жило (на предния дерайльор) и две спукани гуми – предна в петия етап и задна в осмия – жалко, че това точно бяха любимите ми етапи и точно на тях не можах да се порадвам, но да знаете, така човек стига до решението да добави по още 100-200 грама на колело за двуслойни гуми!

Класирането, ако е важно за вас, можете да си припомните тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2018/6595-events-bg-2018-elevation999-results.

А пък покрай тази статия се сетих, че съм забравил да обработя малкото снимки, които направих в това състезание, така че със закъснение публикувах и тях в този скромен албум: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/elevation-999-2018.

Сигурно има още много неща, които мога да кажа за Elevation 999 2018. Организаторите бяха изпипали всичко, включително се бяха погрижили финалът на първия ден да е при една от най-добрите кръчми в Смолян, така че да възстановим изразходваната енергия по подобаващ начин. Единствената негативна ситуация, която възникна (разбира се, с времеизмеването!) се дължеше на проявено своеволие от единия от времеизмерващите екипи – на своя глава те бяха изместили финала на един от етапите в съвсем нелогична посока, което бе абсолютна изненада за всеки от участниците. Всичко друго обаче мина по конец, включително извозването на участниците от Смолян през първия ден и награждаването през втория. Затова такива като мен, дето бяха дошли с нагласата за бедстване, си тръгнаха с широки усмивки, а тези, които пропуснаха, изпуснаха много! 😉


Снимки: Любомир Ботушаров и Николай Георгиев


Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>