За мен лично Veloraptor XCO Княжево, макар да е съвсем ново събитие, бе едно от най-интересните ХС състезания, които съм гледал!
Такова го направиха най-вече двама човека в категорията мъже елит – Емил Стойнев и Константинос Константинидис, които до последната обиколка караха в непрестанна борба за първото място и няколко пъти по време на надпреварата сменяха позициите си, така че до самия край не беше ясно кой ще излезе победител. Така трябва да изглежда едно състезание!
С това, разбира се, съвсем не искам да омаловажавам всички други хубави неща, съпровождащи събитието, нито пък да пренебрегвам участниците в другите групи. Затова ще кажа по няколко думи и за останалите неща, които ми направиха впечатление.
Организацията от страна на клуб Veloraptor бе отлична, въпреки че за пръв път се захващат с подобно нещо. Калин Русев, подпомогнат и от други членове на клуба, направиха всичко възможно за намиране на повече спонсори, популяризиране на събитието и привличане на повече участници в него. Времето също бе на тяхна страна – 1 юли се оказа един от малкото слънчеви и топли през последните почти два месеца. Хората направо бяха зажаднели за слънце и природа, туристи пъплеха по алеите над Княжево и някои от тях хвърляха по едно любопитно око на момчетата с колелетата, които прелитаха през гората наоколо.
Както и при ХСО Симеоново, където за жалост метеорологичните условия не предизвикаха особен ентусиазъм, едно от основните достойнства и на ХСО Княжево бе, че извади на показ някои доста скрити пътечки, за които и аз, а вероятно и други хора, не сме предполагали, че си стоят на няколко минути над града. Трасето бе старателно подготвено и маркирано, а въпреки пороите и наводненията в цялата страна, дори не бе и прекалено кално – вярно, почвата бе влажна, имаше кални и хлъзгави места, а изкачването по затревената писта под изоставения лифт беше сериозно изпитание заради меката земя, но ако човек си спомни новинарските емисии само от 2-3 дни преди това, става ясно, че можеше да бъде къде по-зле. С оглед на червените и оранжеви кодове из страната, пътеките над Княжево си бяха направо идеални!
Всъщност аз дори не успях да обходя цялото трасе, но самите участници много го похвалиха. Поне няколко човека изтъкнаха, че е разнообразно, трудно и интензивно. Към това мога да добавя и отличната „гледаемост“ – още при първата позиция, на която застанах, установих, че буквално в рамките на едни от 50-100 м участниците преминават цели три пъти в различни посоки, което позволяваше човек да следи цялата динамика на надпреварата (или да направи няколкостотин снимки, които после да му извадят очите и да му вземат съня при обработката).
Противно на обичайната структура, Велораптор бяха оформили програмата със стартовете на групи елит преди обяд и състезанието в хоби категориите по обяд. В такова едно решение всъщност имаше много логика, защото участниците в елит са ясни – колкото и да ни се иска, те няма да станат много повече заради часа на стартиране. При хоби карачите обаче е по-различно, а и с оглед на условията, организаторите вероятно се надяваха за тези групи калта да е по-малко. И тъй като не беше горещо, нямаше никаква опасност някой да кара в канска жега.
Та както казах, в елитните групи участниците не бяха много, но пък всеки караше като за двама. Някои и за трима! Следователно, ако от горната снимка съставим математическа задача колко „средни човешки сили“ са впрегнати в тези три велосипеда, отговорът няма да е много лесен и току виж достигне двуцифрено число…
В съботната сутрин станахме свидетели на геройства не само на две колела… В първия момент ми беше трудно да повярвам, че очите ми виждат това, което съзнанието възприема, но по трасето наистина се движеше и един моноцикъл (дори не съм сигурен, дали това е правилното наименование), и то управляван от жена! Не приемайте последното като сексизъм – просто карането на това нещо по ХС трасе е доста трудно, а и в България хората, които го практикуват, са доста малко, така че наистина бе изненадващо да видя една от двете участнички в състезанието да балансира по пътеките на едно колело… Оказа че, че дамата е от Дания и се справяше впечатляващо добре при спусканията – до момента такова нещо бях виждал само на филм!
За да не повтарям класирането, можете да го видите разбито по категории тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2018/6353-events-bg-2018-veloraptor-xco-knqjevo-results. Пак там е видно, че в категориите хоби следобеда имаше повече участници, включително някои подрастващи.
Трасето бе същото (само с 1-2 малки промени), но обиколките бяха по-малко на брой. Тук участниците бяха доста „по-шарени“ – имаше както добре подготвени ХС карачи (Станислав Грабчев и Боби Радев бяха основните съперници при мъжете и имат немалко опит), така и доста хора, които явно бяха дошли да пробват как е в състезание с обиколки. В този смисъл може да се каже, че една от основните мисии на събитието бе изпълнена.
Има и още обаче! За пръв път (поне от събитията, които аз съм гледал) организаторите включиха в програмата и нещо много полезно – една обиколка за любители, която не беше състезателна, а по-скоро опознавателна и обучителна. Емо Стойнев, Лъчо Ангелов, Алекс Иванов и Калин Русев караха редом с малки, по-големи и съвсем пораснали участници по трасето, за да им дават съвети и да им помагат с преодоляването на трудните места. Така всеки можеше да пробва по какво са карали до преди малко участниците, а също и да получи някой полезен съвет или просто да покара редом с някои от топ-състезателите в България.
След всичко това ХСО Княжево ще остане в спомените на много хора като едно изключително приятно събитие и можем само да се надяваме, че ще стане традиция.
Ако случайно сте пропуснали, още в първата седмица след него публикувахме голям албум със снимки: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/veloraptor-xco-knqjevo-2018. Не е за изпускане и селекцията с кадри на Александър Вълчев: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2018/6359-events-bg-2018-veloraptor-xco-knqjevo-alexander-valchev.
