В историята на българските зимни байк състезания повечето от тях са поставяли участниците пред трудни условия за каране и второто издание на Home Mountain Winter DH не беше изключение. Това е така, защото снегът, макар да е една от най-забавните настилки за каране, е може би и най-капризната. Не е добре ако го няма, но не е добре и да е пресен; хубаво е да е твърд, но не напълно заледен – ако пък поомекне, отново е лошо. И ако в повечето си състояния той все пак е забавен за индивидуално каране, то когато на едно и също място се изсипят няколко десетки участници, чиито гуми разорават пистата, единствено много твърд, почти заледен сняг върши работа. Такъв е бил миналата година за зимния дуел в Чепеларе, но на 13 януари 2018 г. Витоша бе твърде далеч от това състояние.
Природните условия не са нещо, което организаторите или участниците могат да променят. Събитието бе част от „Витоша зимен фест“ организиран под патронажа на „София – Европейска столица на спорта 2018“ и част от честванията на Световния ден на снега. И снегът дойде, само че това не направи нещата по-лесни (за колоездачите), а тъкмо обратното.
Участниците изчакват екип на организаторите да позаглади терена след първия скок, което обаче нямаше никакъв траен ефект – още след първото преминаване дупките и коловозите зейваха отново.
Не си спомням до момента да сме виждали хора като Росен Ковачев или Иван Колев да бутат велосипедите си надолу, но този път и те, наред с всички други участници, се включиха в един-два спринта на 60 м, защото това бе най-ефективният начин за придвижване в някои части на трасето.
Ако за някого състезанието бе наистина забавно, това бе публиката. Тя можа да се наслади на всевъзможни пируети и акробатични движения, а основният атракцион бе първият скок, тъй като след него мекият сняг поглъщаше предното колело и на ездачите не оставаше нищо друго, освен да покажат своята интерпретация на „триковете“ плонж и кълбо напред.
Това бе благодатно и за фотографите, поне до момента, в който някой от състезателите не заемеше (против волята си, разбира се) траектория право към насочения срещу него обектив. Станимира Карадочева бе една от двете жени, които нямаха против да се повъргалят в снега, а наред с това показа, че умее да взима на мушка и хората с фотоапарати край лентите.
И като стана дума за смели момичета, няма как да подминем и победителката Изабела Янкова, която дойде от Тетевен, за да грабне победата в студения ден.
При мъжете по време на тренировките с най-обещаващо каране изпъкна Йоан Нейчев, който по някакво чудо успяваше да овладее опитите на велосипеда да го запрати на земята.
Карането му напомняше обуздаване на подивял кон, но на финала късметът му изневери на най-неочакваното място – един от малкото участъци, в които се караше с повече скорост, на стотина метра преди финала.
Хлъзване на предната гума запрати Йоан на земята, а резултатът от този въргал, освен загубата на шансове за добро класиране, беше и това:
Николай Георгиев от Four Twenty бе един от другите, които летяха по трасето „безотговорно“, и за него това доведе до победа в състезанието. Това хем беше изненада, хем не съвсем, защото Ники не за пръв път се качва на подиума и не за първи път кара добре на сняг. За мен лично най-впечатляващо е, че той пребори конкуренцията, карайки твърдак, което при толкова разорано трасе ми се струва още по-трудно, но може би в това състезание велосипедът имаше най-малко значение… Важното е, че Ники започна сезон 2018 по най-добрия за него начин!
Ако ви е интересно класирането, можете да го видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2018/5895-events-bg-2018-home-mountain-winter-dh-results.
Още много снимки с падания, ставания, бутане, пързаляне и тук-там каране можете да видите в галерията: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/home-mountain-winter-dh-2018.
Видео от победителя при Мъже 30+ Милан Димов (което дава ясна представа за трасето и условията за „каране“) можете да гледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/video/5900-video-2018-hmwdh-milan-dimov.
Снимки: Александър Вълчев, http://adoreoutdoors.com/ и Любомир Ботушаров
