Петър Христов (Paeth) продължава да ни поднася избрани специалитети от шотрандската МТБ кухня. В случая става дума за пътеката от/до връх Артър, познат още като The Cobbler.
През вече отдавна отминалия септември месец реших да отскоча до една сравнително популярна туристическа пътека на час път от Глазгоу.
Една от хубавите страни на Шотландия е, че въпреки лошото време, всякакви прояви на планински спортове са силно насърчавани и достъпът на колоездачи до всички туристически пътеки е позволен (за разлика от Англия), стига да спазваш установения етикет и да уважаваш останалите хора и животни, с които споделяш въпросната пътека в дадения ден.
И така, пътеката до връх Артър, по-известен като „The Cobbler“, е много приятно както за катерене, така и за спускане трасе. В типичния за Шотландия стил, пътеката изобилства от каменни прагове, стъпала, множество напречно разположени канавки и остри камънаци, които са способни да разпорят и най-здравата гума, независимо дали караш с tubeless (от опит се убедих – задължително за карането в Шотландия) или с вътрешни гуми.
На 1 септември след работа, спомням си че беше петък, натоварих колелото и се отправих към The Cobbler. За компания взех с мен един приятел, който като цяло не кара колело. Докато крачехме нагоре, му обяснявах за златното правило при спускането – Speed is your friend. Или с други думи казано, ако преди някакво препятствие – дроп (тази хубава българска думичка), праг, канавка или серия от стъпала – намалиш и дори и за момент се зачудиш, шансовете да прескочиш кормилото са доста големи.
И въпреки експертните ми съвети, ето какво стана малко по-късно:
Трябва да отбележа, че карах трасето за първи път, но това не трябва да ми служи като оправдание…
Разминах се само с леко навехнат палец, но за съжаление се случи най-лошото – колелото пострада! Равносметката беше изтръгнат маркуч на хидравликата на колчето (не толкова фатално), но и не знам как точно – разпорена задна гума.
След като се убедих, че няма смисъл да слагам вътрешна гума, се примирих, че няма да карам и, срам не срам, си затиках колелцето надолу по пътеката. Добре, че нямаше много хора да ме гледат…
Две седмици по-късно се завърнах с вече закърпена гума и все още неработещо колче и трябва да отбележа, че карането си струваше:
Определено The Cobbler trail се превърна в една от любимите ми пътеки в Шотландия, въпреки че все още изобщо не съм се докоснал до бруталните и живописни пътеки на далечния север, за които хора от цял свят посещават Шотландия и се кълнат, че страната е в топ 10 на световните МТБ дестинации.
