24-часов маратон по планинско колоездене 2017 – през обектива

Поредна година, пореден маратон, перфектно време и перфектна почивка за тези, които не се напъваха по трасето над с. Мътеница, а залягаха над масите и чашите. Сигурно и за тези, дето се напъваха, е било перфектно, но тази година не бях от тях. Дори не си взех колелото, за което, разбира се, съжалих, когато се отправих на следобедна разходка по 11-километровата обиколка – пеша се оказа доста по-дълга от очакваното. 🙂

Отново и отново някои рекорди бяха счупени в това 11-о издание на единственото по рода си състезание в България. Маратонът никога не е бил „масово“ събитие по отношение на участниците, най-малкото защото броят им изначално е ограничен. И все пак през 2017 г. бе отбелязан своеобразен рекорд в категорията соло – в нея предварително се бяха записали около 40 човека (мъже и жени), реално стартираха малко по-малко, но участието бе наистина силно и това доведе до доста интересна надпревара.

Другият рекорд бе поставен при щафетите, където „Велоносците“ (отбор, съставен все от елитни спортисти) направиха 43 обиколки – все още трудно за осмисляне постижение, което вероятно ще се задържи известно време…

При публиката и къмпингарите положението е ясно – те непрекъснато се увеличават. Палатковите лагери този път бяха разпръснати на няколко места в околността и, както винаги, в тях имаше какво да се види, чуе, яде или пие. Атмосферата в това събитие е нещото, което го отличава от почти всяко друго, без изобщо да говорим за особеностите на 24-часовия формат. Десетки хора идват, без да ги е грижа кой кара, кой за какво се бори и кой ще спечели. Идват, защото просто им е приятно, защото идват и приятелите им, а между всичко това подкрепят някои от тях, ако са решили да се поизпотят по трасето. Рецептата не е тайна, може би не е и универсално приложима, но е нещо, върху което си струва повече организатори да се замислят, ако искат да привличат увеличаваща се публика.

Аз тази година съвсем се бях заразил от айляшки синдром. Затова не очаквайте типичен спортен репортаж – напрежение със сигурност е имало, но се бях изолирал от него. Ако това търсите, можете да си го пресъздадете хронологически, проследявайки класирането от събота следобед до неделя на обяд. Аз просто ще споделя няколко избрани снимки и коментари, преди да се захвана с големия албум, който ще е готов до няколко дни.

Реклама

Както винаги, стартът бе даден точно в 13:00 часа.

Следобедът бе сравнително прохладен и десетките участници можеха да се насладят изцяло на хубавите пътеки и черни пътища над с. Мътеница.

Ето така трябва да гледа един съдия – строго, но справедливо!

Този като че ли също го докарва погледа…

18+! По морето явно знаят как да се пазят от непълнолетни, защото варненци бяха обградили лагера си със заграждения за възрастни.

Говори се, че в лагера на Щуркур пък е имало нощно кино за пълнолетни граждани, но когато минах покрай него през деня, се забелязваха само странни амулети, чиито размер се увеличаваше с всяка обиколка.

Обратно по трасето: Тодор Балчев и Боян Бановски през първите часове караха заедно (случвало се е в същото състезание те да са отбор), но след това Боян започна да добавя още и още обиколки към своя ред в таблицата, за да ги докара до 27, с което спечели (не за пръв път) в категорията соло мъже.

Преди настъпването на вечерта обаче лидер при солистите бе Петър Йорданов, много по-известен като Пешо Брадата, който, освен че се бе амбицирал да се бори за първото място, имаше и интересен облог със съотборниците си от Щуркур – че ще направи повече обиколки, отколкото тяхната щафета. Това без съмнение принуди Любо Бирата, Пацо и останалите членове на отбора да натискат усърдно педалите и да не прекаляват с бирата и хъркането. Крайният резултат? 25 обиколки за щафетата срещу 24 за Брадата. Не е ясно колко бира е била изпита като следствие от този бас…

Да го кажем още веднъж – щафетата „Велоносци“, предвождана от Борислав Йорданов, нямаше конкуренция и бе дошла за рекорди. 43 обиколки – желаещи да се пробват за повече? 😉

Александър Алексиев от същата щафета при една от многото си обиколки под 30 минути.

Камен Тончев бе един от фаворитите за добро представяне в соло категорията, но поредица от технически несполуки го принуди да смени собствения си велосипед с друг. По-късно той все пак успя да поправи своя и да продължи с него, но като цяло остана да се бори в „манекенската“ класация за най-динамична снимка, където определено има големи шансове!

Ще познаете истинския „позьор“ и по това, че е готов да яхне байка и на най-стръмния баир, само и само да стане хубава снимка.

В 18 ч на горната контрола всичко е нормално – разпъват се палатки, попълват се протоколи и се раздават подкрепителни лакомства. Екипът е готов за нощна смяна!

Последните метри преди контролата са от най-трудните, особено с няколко обиколки зад гърба.

Карането в отбор понякога изглежда и така. Според новото правило, въведено от 2017 г., отборите от двама състезатели задължително трябва да включват един пълнолетен и един непълнолетен участник. Това донякъде увеличи усилията, които трябваше да положат каращите в нея, но вярвам, че е увеличило и удовлетворението.

Вечерта наближава, но някои състезатели все още имат сили да карат по прашните пътища като „с 300 коня под капака“.

Сред последните, които срещам, преди нощта да обгърне планината, е Ивета Алексиева, която през 2017 г. направи най-много обиколки сред жените – цели 17!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>