В Световната купа по спускане има много забележителни състезатели – бързи, смели и сръчни, всеки от тях в един или друг момент е имал реален шанс за победа и мнозина дори са достигали до нея. Но над мнозина тегне и проклятието на единичната победа. Не е трудно да се забележи постоянството в резултатите, добрата позиция във временното класиране, но понякога е толкова трудно да не си втори или трети, а първи. И дори когато го постигнеш, борбата сякаш става още по-тежка, за да повториш този успех и да развалиш прокобата той да остане единствен.
Някои състезатели редят титла след титла, а на други им се налага да чакат търпеливо с години, за да покажат, че победата им не е била просто случайност и плод на добро стечение на обстоятелствата. Във Валнорд, Андора, двама от „прокълнатите“ успяха да „счупят каръка“ и да излязат от групата на хората с единична победа…
