Десет абзаца за Enduro Warriors Challenge vol. 5

Пето издание на състезанието, което прокара ендуро линията в българския спортен календар. Как само се изтърколи тази петилетка – сякаш Ванката Колев я е подкарал, а може би и по-бързо!

Не, няма как да е по-бързо, защото и този път състезателят на Ram Bikes беше най-бърз. Така се спрягат в последните години степените за превъзходство на родната ендуро сцена – бърз, по-бърз, Иван Колев.

Ако ви интересува кой от кого беше по-бърз или по-бавен, можете да си припомните класирането тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2017/5117-events-bg-2017-enduro-warriors-chellenge-vol5-results.

Ако пък ви се гледат снимки, като тази в началото на статията (за която благодаря на Wide Open – Тодор Тодоров), няколко галерии от състезанието са публикувани във Facebook събитието: https://www.facebook.com/events/771326876379374/.

Мъже, жени, юноши и две групи младеещи със застаряващи ЕГН-та – от всички имаше по много! Около 90 записани, около 80 реално стартираха – абе направо си беше навалица по трасетата, а също и по пътищата към тях, защото в събота много хора се бяха уредили с подпомагащ транспорт. В това число и аз – благодарности към Лъчо Савов, който неуморно и комфортно ни извозваше! Страшен рахат било това! Не бързаш, връщаш се да си повтаряш някои линии, и в края на деня си почти като след почивка на плажа…

Абзацът за кръчмарската вечер ще го пропусна… Шегувам се, всичко мина кротко и благо, както македонска крушова ракия минава през стомашно-чревния тракт с лека и мазна салатка.

Реклама

За щастие плажът тая година бе на сухо. Демек, размина ни се дъждът. В събота пътеките бяха в почти прахообразно състояние от засушаването, но гръмотевиците вечерта заплашваха да променят това. Късметът обаче този път бе на наша страна – през нощта валя малко, само колкото да направи състезателните етапи идеални – сцеплението в неделя дебнеше от всякъде, но не в ироничния смисъл. Откъм условия за каране това пето издание на Enduro Warriors Challenge бе най-доброто до момента и не знам кога пак ще го улучим такова.

Откъм организация най-важните неща бяха налице – добре почистени трасета, много нови отсечки, вкусни подкрепления в старт-финалната зона. Като цяло състезанието премина стегнато, макар че имаше 2-3 забавяния в стартовете на етапите. Най-много се проточи обработката на времената след финала – доколкото разбрах, проблемите са възникнали заради хора, които са се отказали, но не са съобщили за това и не са били отписани… не правете така! 🙂

Уви, въпреки перфектните условия или точно заради тях, доста хора завършиха деня с превръзки и компреси на една или друга част от тялото и крайниците – може би високата скорост, която позволяваха пътеките, доведе до подценяване на опасностите.

Във всички случаи състезанието в Ксилифор постави много интересно начало на сезон 2017, в който ни очакват още пет кръга. Бая каране си е това! За щастие следващият старт е чак през юли, така че се надявам пострадалите в Търново да успеят да се възстановят дотогава.