Десет години изминаха от момента, в който велоклуб „Крива спица“ дръзна да организира нещо невиждано и почти нечувано дотогава в България – 24-часов маратон по планинско колоездене. Ако ви е интересно, можете дори да си припомните нашия репортаж за него, както и за всяко следващо издание, защото не сме пропускали нито едно! За това десетилетие много неща на състезателната сцена се промениха, но духът на това уникално събитие някак се запази непокътнат, макар че в техническо и организационно отношение нещата днес са светлинни години напред… айде, ако не светлинни, то поне едни 10 реални години напред. Но при всички чипове-мипове, резултати в реално време, все по-мощни фарове и все по-хубави велосипеди, все още няма друго такова състезание!
Заради дългите почивни дни през септември „Крива спица“ прибегнаха до отлагане на надпреварата – вместо в началото на септември, както бе замислена, тя се проведе в началото на октомври. Това може би се оказа пречка за някои от редовните участници, но пък се появиха други, нови лица, а пък времето бе толкова хубаво, толкова подходящо за празник, че макар по брой състезатели да не бе отбелязан рекорд, такъв със сигурност имаше от гледна точка на брой присъстващи. А това за мен е и един от най-важните атестати за едно състезание по планинско колоездене. Защото с повече или по-малко усилия, всеки може да привлече голям брой участници – било с атрактивен формат, било с щедър награден фонд, било просто с близост до столицата или с леко и достъпно за повечето любители трасе. Но почти не се сещам за друга надпревара, която така трайно и силно да привлича все повече наблюдатели. А когато едно МТБ събитие е интересно не само за участващите, това означава много!
Нямам намерение да продължавам с общите приказки, защото ви очакват много снимки и коментари към тях, отразяващи конкретни моменти от това юбилейно денонощие, които съм запазил за споделяне.
Макар че участниците не са рекорден брой, общото присъствие като че ли се е удвоило. Палатките отново са наредени от единия до другия край на поляната, а допълнителни по-малки лагери са се пръснали из цялата околност.
Личи си, че Цанко е преЦедател на клуб с традиции – като истински ръководител той не признава нищо друго, освен Волга!
24-часовият маратон е и за стари, и за млади, но при едните кокалите искат повече раздвижване…
Готови за старт!
Изборът на линия е важен и при бягането, особено когато залогът е стартовата позиция. При оставащи 24-часа обаче, тя има по-скоро символично значение.
Обичайният хаос, съпътстващ стартовете тип Льо Ман, след което участниците изчезват от погледите ни.
Само едно самотно желязно конче чака да бъде впрегнато.
Първата обиколка вече е зад гърба на Николай Георгиев, който пръв предава щафетата на съотборниците си от тима с най-нецензурно име (те си знаят какво обичат) след 33 минути каране по трасето. Това ще остане и една от най-добрите обиколки в следващото денонощие, макар че юнакът на долната снимка, Добрин Лиловски от щафетата на КК Варна, по-късно записва най-бързото кръгче (32:41 минути) в своя актив.
Варненците са едни от основните фаворити при четворните „впрягове“, но и BT Revolution са отбор със завидна мощност, така че предстои сериозна надпревара.
И докато на старт-финала се разменят магнитни карти, Александър Александров от щафетата „Винаги трети“ нахъсано превзема набелязаната в името на отбора позиция, за да я задържат до края на състезанието, независимо от перипетиите пред и зад тях.
Дали Ивайло Джалдети от Крива спица не използва невидим кучешки впряг при своето соло участие?
По-скоро не… Поемат в различни посоки и ми се струва, че в следващите часове кучешкият живот ще е по за завиждане от този на Иво, с изключение на кратките, но толкова приятни минути спускане.
Отбор „Ти гониш“ (Тодор Балчев и Боян Бановски) започват силно още в първите часове и до края никой не успява да ги догони. Преднината им по обед на следващия ден е съкрушителна – цели 6 обиколки!
Най-усмихнатият отбор е Чомолунгма – усмивка №1 (Атанас Скатов), който в последните години е известен предимно с постиженията си в алпинизма и дори подари на първенците във всяка категория по една своя книга с пожелание победата в маратона да им даде сили и кураж за още по-големи цели…
…и усмивка №2 (Васил Рачев), който е един от най-най-редовните и успешни участници в маратона.
Понякога най-интересното остава извън фокус!
Нима този човек не изглежда като някой, който току що е открил не 5, ами 50 лв. в шумата?
След първите два часа вече има сериозна интрига в някои от категориите. „Винаги трети“ може би е име само за заблуда на противника? Близки времена наблюдаваме и при соло мъже.
Иво в кавър-версия на рекламата „Не си ти, когато си гладен!“.
Подкрепления има за всички! И ако това меню ви се струва твърде вегетарианско, нека му се порадват спортистите – не мога да ви опиша какви миризми на скара се носеха между палатките из лагера.
А представители на местната ловна дружинка са се подкрепили с плодови дестилати и изнасят волна вариететна програма за всички присъстващи.
24-часовият маратон е събитие, което не спира да привлича нови участници. Това е добре, защото позволява на някои от по-старите да бичим айляк. Другарите от „Мадуро“ ги познаваме от ендуро състезанията – то и тук си трябва ендуро, ама от малко по-друг вид.
Така се преследва първото място – с усмивка!
Един участник, който явно не е чел нашия Наръчник за позиране, и по-специално т.4 от него. Следващата година на поправителен!
Тази година маратонът привлече повече от всякога дамите – както по трасето, така и извън него. Романтичен сезон е есента…
За Ивета Алексиева обаче романтиката се изразява в 15 обиколки, които я поставят като безапелационен победител в нежната категория. Шест обиколки преднина, при това без да се лишава от сън, дай Боже всекиму!
Спокойно е през есента в Средна гора, и някак уютно.
„Крива спица“ са взели мерки никой да няма повод да запее футболната песничка „Съдията, съдията, съдията – п****аст“. Пък и кой би нарушил правилата под такъв строг поглед?
Постепенно светът се разтваря в последните слънчеви лъчи и за състезателите това означава, че трябва да монтират фаровете. Този път нощта е малко по-дълга от обикновено заради намаляващите есенни дни.
Мракът не променя чувствително нещата – който има сили, кара; който няма – побутва.
За щастие тази година стършелите са заспали дълбок зимен сън и дори визуално-озвучителната програма на Щуркур не успява да ги пробуди.
Сутринта вече е очертала победителите в някои от групите, но в други часовете до обед може да са решаващи за класирането.
Започвам новия ден на същото място, където изпратих стария, но с друга светлина и други статисти.
Няма време за почивка, кара се на максимум!
А това понякога води и до обратен ефект – един от състезателите на BT Revolution пристига разочарован с изтръгнат дерайльор и скъсана верига.
За мен часовете до обяд минават неусетно, но добре си спомням, че те изглеждат като цяла вечност, когато си с номер на велосипеда и въртиш поредната обиколка.
Едва в 13:11 денонощието за участниците приключва. За едни с призови места, за други с лично постижение, за трети може би дори с разочарование, макар че за пореден път усмивките видимо преобладават.
Отборът „Шуменски пиво“ не пропуска да се наслади на звездния си миг (второ място) по подобаващ и идентифициращ начин.
Владислав Гюров е големият победител в 24-часовия маратон за 2016 г. – 27 обиколки в категория Соло-мъже, макар че Николай Коев е само на 27 минути зад него със същия брой. Трети е Теодор Милков. Любопитен факт е, че много от досегашните призьори в тази група или отсъстваха, или караха в отбори и щафети, но „новодошлите“ се вписаха достойно в традициите на това неповторимо събитие. Защото в тези 24 часа мнозина откриват у себе си неподозирани възможности – така е било, така е, така и ще бъде, докато часовникът на „Крива спица“ се завърта с едно денонощие всяка година!
Още снимки можете да разгледате в тази галерия: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/24hour-race-select, а до края на седмицата ще обработим още една голяма порция.
