Наръчник на позьора планински колоездач

Тази статия е колкото развлекателна (в общ смисъл), толкова и сериозна за някои, включително и за мен, като човек, на когото често се налага да снима други хора, каращи колело. Бързам да поясня, че не се имам нито за професионален фотограф, нито за добър фотограф, а най-вече за снимащ по стечение на обстоятелствата планински колоездач, но пък снимащ много и във всякакви условия, включително по време на карания в група, което обикновено крие доста допълнителни трудности. На всичкото отгоре обичам и мен да ме снимат, така че може да се каже, че имам известен поглед и зад обектива, и пред него.


Може би се питате „за какъв чеп“ е тая статия? Признавам си, започнах я на шега, докато обработвах поредната порция снимки от поредното каране, при което неминуемо сравнявам сходни като композиция и светлина кадри, но с различни колоездачи на тях, за да избера най-подходящите за включване в статия или галерия – и няма как да не ми направи впечатление фактът, че за да бъде хубава една МТБ снимка, не е достатъчно само човекът с фотоапарата да се постарае, но и човекът на пътеката. И понеже съм сигурен, че много хора искат снимките с тях да се получават добре, реших да споделя няколко съвета, които могат да помогнат доста в тази насока.

Научете се да карате добре!

Може да прозвучи болезнено искрено и гадно, но с хора, които не могат да карат добре, рядко се получават хубави снимки, особено в по-близък план. Ако са статични или далечни (най-често пейзажни), тогава може и да не си проличи съвсем, но когато говорим за кадри, в които самото каране е важно, кьопавата позиция върху велосипеда, кълченето, погледът забит в земята, стягането – всички тези неща се виждат и усещат и на практика развалят снимката, защото издават страх и неувереност, а не кеф и удоволствие. Затова първото, с което трябва да започнете, ако искате да имате хубави снимки, е да усвоите добре основните умения за каране на маунтин байк, особено правилната стойка (защото тя е най-набиваща се на очи), и да се стремите да ги развивате и усъвършенствате.

Още по-хубаво става, когато пред обектива има не просто човек, който кара задоволително добре, а карач, който кара красиво и агресивно. Тогава вече снимката се изпълва с динамика и енергия, а за фотографа остава задачата да ги улови в добра светлина, рязък фокус и интересна композиция.

Дори когато карате добре, не забравяйте да позирате, когато ви снимат!

Дори и най-добрите карачи понякога се отпускат в мързелива стойка тип возене – например когато теренът е по-лек или когато изчакват някого. Ако знаете, че ви снимат обаче, забравете за возенето и карайте! Раздайте се, навъртете педалите, приведете се ниско и атакувайте терена, дори да е твърде лесен за вас; заиграйте се, подскочете, направете нещо интересно с велосипеда. Накратко, вкарайте динамика и действие в кадъра! Може да не ви се вярва, но дори при далечни кадри, в които колоездачите са малки спрямо цялото изображение, могат да се доловят атакуващата позиция и скоростта. 

Реклама

Облечете се добре!

Ето, че стигаме и до съветите с ясно изразен позьорски характер. Може да имате най-скъпите дрехи от най-хубави материи, но ако са черни, кафяви, тъмносиви или други подобни разцветки, в повечето случаи това не е добре за снимките.

Контрастът на главния обект с околността е един от най-важните детайли в снимките. Не е случайно, че автофокусните системи на фотоапаратите често работят на основата на контраста. Поради това при колоездачи, облечени с ярки дрехи, фокусът обикновено се постига по-бързо и изглежда по-рязък и отчетлив. Самият колоездач, ако е контрастно облечен, просто изпъква в кадъра и насочва вниманието към себе си.

В различни условия един или друг цвят може да е идеален или неподходящ, но като универсално правило за себе си съм достигнал до следните изводи: 

Дрехи с преобладаващо бял цвят са идеални за всякакви условия, с изключение на снежни снимки. Обратното – тъмни, близки до черното дрехи, почти винаги влошават снимката, освен при зимни снимки на бял фон.

При другите цветове нещата много често зависят от сезона. Като цяло жълто, оранжево и червено са ОК, но през есента може да се сливат с шарената премяна на дърветата. По подобен начин зеленото може да е камуфлажно през пролетта, но през есента обикновено е достатъчно контрастно.

Синьото, когато е по-светло и ярко, е подходящо през всички сезони и е отличен цвят за всеки мтб-позьор.

Ако задълбаем още по-сериозно в темата за облеклото, отиваме и към въпросите за цялостния стил. Ако заснетият колоездач е пъстър като канарче, с различен цвят на панталоните, чорапите, джърсито, елечето, ръкавиците и каската, това обикновено изглежда претрупано и разсейващо, а понякога и комично. Аз лично предпочитам в облеклото и екипировката да има 2-3 подхождащи си цвята и дотам, без излишна шарения.


Мануела и Кристоф са сред най-добрите „позьори“, с които съм карал. Те притежават отлични умения, карат красиво, обличат се добре (обърнете внимание как цветовете на дрехите им са различни от всичко друго наоколо) и сами усещат как да направят кадъра по-интересен. В случая с горната снимка изобщо не се наложи да им давам инструкции – просто ги изчаках и те минаха през реката точно така, както очаквах и исках!

Дръжте се сериозно!

Не мога да преброя всички снимки, в които съм се нагласил на позиция, измерил съм светлината, чакал съм няколко минути да дойде колоездачът и изведнъж, точно когато правя снимката, карачът изплезва един език и обезсмисля цялата подготовка за кадъра. Признавам си, има 1-2 случая, в които подобни снимки все пак станаха добре, но във всички други обикновено ги пращам директно в коша.

Когато снимаме планинско колоездене, очакваме всичко друго, но не и детска градина. Оставете лензенето, лигавенето и смешните физиономии за някоя фотосесия от детски рожден ден или дори за някой пиянски купон, но когато карате и ви снимат, дръжте се естествено. Това може да означава да сте сериозни и съсредоточени или пък да сте ведри и засмени, може дори да сте уплашени – всичко това е в пъти по-добре, отколкото изплезени и разкривени.

Имайте търпение и спазвайте инструкциите на снимащия!

Хората, които са участвали в професионални фотосесии, знаят, че хубавите снимки рядко стават от първи път. При снимане по време на каране обикновено няма време и желание за повторения, така че е още по-важно да проявите търпение, за да може снимащият да се подготви и да провери всичко, което му е необходимо за по-добър резултат от първи път.

Ако човекът с фотоапарат изрично е пожелал да карате в група, опитайте се да се движите сравнително близо един зад друг, но не гума в гума – обикновено дистанция 3-4 метра е идеална, най-малкото защото ви оставя и време за реакция.

Ако пък инструкциите са да карате един по един, тогава най-добре е да оставите поне 20-30 секунди между себе си и човека преди вас (бройте до 20 и тогава тръгнете), което време ще позволи на снимащия да прегледа предишния кадър и евентуално да направи леки корекции в настройките или да смени позицията си.

И последно, но не и по важност: Не газете фотографа! 🙂

А ако всички тези съвети доведат до добри резултати, споделете ги в Галерията на МТB-BG.com, за да им се порадваме всички!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>