Ако все още не сте прочели репортажа ни за Suzuki Nine Knights, може би е крайно време да го направите. Подобно събитие дава възможност човек да види съвсем отблизо карането на някои от най-добрите фрийрайд/слоупстайл колоездачи в света, а със съдействието на Monster Energy успяхме да си поговорим малко с една от най-големите звезди, участващи в този интересен формат.
Сам Рейнолдс не просто е един от най-добрите, но и един от най-готините карачи, които се „мотаеха“ в тези няколко дни над Решенпас. За първото свидетелстват снимките в това интервю и в галерията ни, а за второто фактът, че Сам бе един от най-интервюираните и снимани атлети в Suzuki Nine Knights 2016. Причина за интереса към него (включително и нашия) е и това, че той бе поканен от организаторите като дизайнер на трасето, така че повече от всеки друг можеше да ни разкаже подробности за него.
И така, ето какво го попитахме и какво ни отговори той:
МТБ-БГ: Здравей, Сам! Това не е първото ти участие в Suzuki Nine Knights, нали?
Сам Рейнолдс: Не, участвам за трети път. Предишните две години събитието се провеждаше в Ливиньо, но сега за първи път е тук, в Решенпас, и за първи път участвам в изграждането на трасето, така че това издание е по-специално за мен.
Кажи ни повече за трасето – какви идеи имахте, какво ви се въртеше в главата, докато го проектирахте?
Първо дойдохме тук преди няколко месеца, за да видим и проучим естествените дадености на терена, да помислим какво може да се направи на него. След това седнахме на компютрите и направихме виртуален модел на скоковете и другите елементи. Когато всичко бе измислено като проект, дойде време да построим самите рампи и попивки на място, да ги пробваме и оформим перфектно и така се стигна до трасе, в което мисля, че има за всеки от карачите по нещо интересно и забавно.
Спомена компютърни модели… Когато проектирате такова голямо трасе, използвате ли математика, за да изчислявате препятствията, или разчитате повече на опит и усещане?
Повече се опираме на опита си. Компютърните модели ги направихме като визуализация – да се види планината и къде какво може да се разположи като елементи и да се добие обща представа колко работа и материали ще трябват. След това обаче, на място, при реалната работа, винаги се налагат леки модификации и адаптации, леки промени, така че там опитът е от най-голямо значение.
Тава са едни от най-големите скокове, които сме виждали. И за теб ли е така?
Да, определено. Рампите quarterpipe са едни от най-високите, които съм виждал и карал. Скокът „Голямата Берта“ също е много голям, към 15 метра е, сега тъкмо започваме да го караме, но очаквам и на него да се случат интересни неща.
Досега е имало само ден и половина каране, а вече видяхме някои доста впечатляващи изпълнения. Очакваш ли карачите да станат още по-луди в следващите дни?
О, определено! Тепърва все повече от участниците ще пробват „Голямата Берта“ и ще започнат да правят и трикове на нея. На основния скок за трикове също очаквам все по-сложни неща да се правят, някои със сигурност са си запазили по някой трик за накрая, така че ще става доста интересно!
Това ме води към въпроса – когато сте на слоупстайл състезания, пазите ли някои от триковете си скрити до последно, или ги упражнявате и всеки знае над какво се трудят другите?
Различно е, зависи най-вече от човека. Някои предпочитат да си работят над сложните изпълнения, за да ги изпипат максимално добре. Други тренират по-обикновени неща, а пазят най-трудните за самото състезание. Зависи и от самото събитие, така че не може да се отговори твърдо.
Но тук състезанието не е най-важното, нали?
Не, не е. Състезателният ден в Suzuki Nine Knights е повече шоу за публиката и за местните карачи, а не някаква сериозна надпревара. Също така ние самите гласуваме в края на седмицата, всеки казва кой от останалите му е най-голям фаворит, чие каране му е допаднало най-много и така сe излъчва победител за цялото събитие и това е даже по-ценно от съдийските оценки; това е приятелите ти да кажат, че си карал добре, значи си успял да направиш някакви готини неща и да прогресираш.
На теб какво ти харесва най-много в това събитие? Виждаме, че то не е като повечето слоупстайл събития, по-различно е.
Така е, Suzuki Nine Knights определено не е типично слоупстайл събитие, по много причини. Например, тук няма паричен награден фонд, всички идват заради карането, всички са тук, защото искат, защото си прекарваме времето много приятно, стават хубави снимки и видеоклипове, забавляваме се. Няма го напрежението, всеки кара когато и колкото иска, ако не ти се кара, просто си седиш наоколо, бъбриш си, гледаш другите. Така че в цялост това е една много приятна седмица.
Благодарим ти и успех!
