Един ден от Suzuki Nine Knights 2016

В началото на седмицата ви загатнахме, че ще можем да проследим отблизо едно много интересно събитиеSuzuki Nine Knights. Под близо имахме предвид с репортаж от мястото на събитието, което стана възможно благодарение на Monster Energy, които са и един от основните спонсори на това мероприятие.


Минавам в първо лице, защото такива неща не ми идва отвътре да ги пиша официално, макар и с риск стилът да не изглежда на ниво. В следващите снимки ще видите предостатъчно стил, така че моят няма да ви трябва особено…

Много мога да разказвам за самото пътуване до прохода Решенпас на границата между Австрия и Италия, но това, както се казва, е друга история и няма пряка връзка с колелетата, освен че те бяха основната цел на пътуването. Запазвам си правото да споделя подобен пътепис малко по-нататък.

Решенпас като наименование обхваща цяла една долина с езерото Ресия и сгушените около него села, до едно пълни с китни семейни хотели. В единия край на езерото се намира селото/градчето Св. Валентин, от него нагоре се изкачва един кабинков лифт и той отвежда до ски-зона високо в планината, като точно над лифта има стръмни лавиноопасни склонове, които са обезопасени с множество дървени и метални подпорни скари. Именно в основата на този склон е разположено трасето за Suzuki Nine Knights.

Може би забелязвате, че дотук никъде не наричам това събитие състезание. Това е така, защото състезателните елементи в него са малко и са ограничени в рамките на един ден, събота, като и тогава надпреварата се прави по-скоро заради публиката и за забавление, а не толкова заради самото съревнование. Във всички останали дни действието се върти около ранни ставания, снимки, почивки, пак снимки по залез, приятни вечери и така отново и отново. Идеята е, че в тези несъстезателни дни професионалните фрийрайдъри, които са поканени като „рицари“, се отпускат и забавляват, което е също толкова продуктивно, когато става дума за трикове, колкото и ако караха на състезание. А може би дори и повече!

Поради сложната логистика аз успявам да стигна горе чак в сряда към 11:00 ч. За мой късмет обаче това като цяло е началото на събитието, тъй като във вторник е било твърде ветровито и карането е било отменено. За човек като мен, който е свикнал да стои близо до земята, вятърът никога не е бил фактор при карането, но той се превръща в сериозна опасност, ако правите нещо такова:

Точно тези изпълнения придават нечовешки облик на иначе съвсем нормално изглеждащите младежи и мъже, насядали небрежно под шатрата на Monster Energy. Атмосферата е олицетворение на думата айляк, макар че едва ли някой от тях някога я е чувал. Смущаващото е, че дори тези няколкометрови скокове изглеждат айляшки, когато топ фрийрайдърите карат по трасето… А най-непонятно за мен е как стават след паданията тези карачи. Вероятно имат повече животи и от котките, защото само за един ден се случиха няколко инцидента, които биха направили всеки простосмъртен герой в сериала „Спешно отделение“. Профи-фрийрайдърите обаче явно са участвали единствено в кастинги за филмите „Умирай трудно“.

Зашеметяващият пейзаж на заден фон е едно от нещата, които също придават характерен облик на събитието. Не забравяйте, Suzuki Nine Knights е повече за добрите снимки и клипове, за хубавата атмосфера, така че организаторите винаги се стараят да подберат идеално място за целта. С Решенпас определено не са сгрешили!

Много често участниците се спускат по двама, което позволява още по-сложни и интересни композиции, макар че в един момент човек може да стане разноглед.


Снимка: Monster Energy

Трасето включва няколко различни елемента и линии. Когато пристигам, повечето участници карат на големите quarter-pipe рампи. Лявата е замислена за изпълнения настрани с приземяване върху успоредна на нея почвена попивка. Дясната отвежда с транфер към последната част от трасето „Flow“, а между тях има рампа с по-малък наклон и голяма попивка от другата страна – този елемент е за изпълнение на най-сложните трикове.

„Flow“ е най-дългата част от трасето, започваща от стартовата „крепост“ и продължаваща надолу с поредица от виражи и скокове, като в края се раздвоява. Точно там се пренасят „рицарите“ по обяд, но не за дълго, тъй като някои от тях вече са готови да направят нещата още по-сериозни и се качват на върха на засилката към „Голямата Берта“. До този момент аз все още гадая защо тази рампа е сложена там насред нищото и какъв е замисълът ѝ, къде точно мислят да се приземяват след нея.

Когато първият от тях се изстрелва във въздуха, ми се изясняват доста неща… тези не са хора!

Попивката е от другата страна на хребета, което означава едни „небрежни“ 12-15 метра полет, при това и с подобаваща височина…

Става ми любопитно как изглежда това нещо отгоре… Момчетата май са прекалявали с влакчетата на ужасите още от малки!

В събота, когато е състезателният ден, тези линии са нещо като отделни рундове. За всяка от тях се излъчва победител, а отделно има и такъв общо от трите линии.

Когато часовникът удря 12 ч по обед, всички постепенно се оттеглят от трасето за обедна почивка. За хората, които го поддържат, това означава, че е дошло работно време – те нарамват гребла и лопати и се захващат да изгладят всяка педя от засилките и попивките.

Аз пък се мотая и разглеждам наоколо. Ако ви се струва, че пикапът на Monster, който сте виждали в България, е голям, погледнете този камион и помислете отново!

Междувременно „рицарите“ се наслаждават на обяда си, а тези, които не ги свърта на едно място, се забавляват на въздушната възглавница.

След 14 ч карачите отново се качват за т.нар. прогресивна сесия, т.е. да започнат да си отработват по-сложни трикове и движения. А това е добре дошло за всички хора с фотоапарати и камери край трасето.

Тяхната също не е лесна – сравнение с повечето профи фотографи и видеооператори на мястото, моята немалка и нелека раница изглежда като скромен ръчен багаж.

По едно време следобедната сесия се превръща в сесия на Сам Рейнолдс, който се опитва да постигне все по-голяма височина и да си изчисти нещо, което вероятно само той си намира като кусур.

Звезди като него постоянно са обсадени от медиите. За да не останем по-назад, и ние направихме кратко интервю с британския фрийрайдър, което ще публикуваме съвсем скоро.

Малко преди залез слънце организаторите преценяват, че за днес карането е било предостатъчно и разпускат катуна, насрочвайки за следващия ден нечовешка сесия по изгрев слънце, за която някои фотографи и карачи ще се качат с лифта в 5:45… Животът, колкото и да е хубав, има и такива страни!

Още много снимки от този прекрасен ден над Решенпас можете да видите в галерията на МТБ-БГ: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/suzuki-nine-knights-2016-day1