Ако трябва да опиша четвъртия кръг от Българските ендуро серии само с няколко думи, то това беше поредното перфектно организирано състезание в тази дисциплина. Но, разбира се, не е само това, така че в следващите редове ви предлагам още няколко акцента:
Състезателният номер даваше достъпът до лифтовете във велопарк Пампорово още от петък, така че всички, които можахме някак да скатаем от работа или други ангажименти, пристигнахме в курорта още тогава и преядохме от малини, нагледахме се на езера и, така де, разбихме се от каране!
Въпреки тази изкушаваща възможност за байк-ваканция, кворумът не беше пълен. Някои от най-силните участници отсъстваха заради служебни или други ангажименти, макар че и без тях състезанието за пореден път бе доста оспорвано.
Макар че специалните етапи като цяло бяха същите като през 2015 г., подредбата им този път беше съвсем различна. Първите три етапа ни отвеждаха от вр. Снежанка към Смолян, оттам на самоход трябваше да се придвижим до Смолянски езера, да се качим с лифта до върха, да направим спускане по трасето към езерата и след като се качим отново, да завършим деня със спускане по трасето „Малина“ до Студенец, където беше старт-финалната зона. С тази подредба организаторите целяха няколко неща – да направят програмата по-удобна за участниците, за да могат веднага след награждаването да потеглят към домовете си (т.е. стартът и финалът да са на едно и също място); да избегнат трудната логистика с извозването на състезателите от Смолян до Пампорово; да добавят една сериозна доза изкачване в надпреварата, тъй като предишните години се чуваха критики, че пампорвското ендуро е прекалено спускаческо, т.е. почти нямаше изкачвания в трансферите, защото се ползваха лифтове. И пак, за да станат нещата по-ендуро ориентирани, първият етап включваше едно не съвсем кратко изкачване и бе доста дълъг; в третия също бяха добавени няколкостотин метра въртене. Изобщо, от гледна точка на физическо натоварване това издание на Elevation 999 бе най-трудното до момента.
За сметка на това най-сетне случихме на време – след две издания, в които и пътеките бяха предимно влажни и хлъзгави, сега те ни посрещнаха в перфектно състояние – сухо, но без много прах. Това направи карането още по-бързо и приятно, а някои от специалните етапи в този си вид поставиха пред участниците съвсем различни предизвикателства.
При тренировките в събота се видя, че времето, планирано за дългия трансфер от Смолян до вр. Снежанка може да се окаже недостатъчно за много от участниците. На вечерната техническа конференция, една от най-присъствените, които съм виждал, всички тези детайли бях обсъдени, а организаторите взеха предвид мнението на участниците и удължиха с 20 минути прозореца за преминаване на този трансфер, така че в неделя нямаше закъснели за старта на четвърти етап.
За класирането в отделните категории също има какво да се каже. При жените Магдалена Русева имаше лошият шанс да обърка трасето и да изгуби заради това ужасно много време – на практика невъзстановимо в рамките на останалите етапи. Така тя остана трета, макар да има 4 етапни победи, а на върха на подиума се качи Маргарита Христова. Разбира се и двете, както и Йоана Начева, заслужиха овации заради участието си в тази съвсем нелека дисциплина, още повече, че две от момичетата карат с DH велосипеди.
Интересно беше и в категория Мъже 30+. Андрей Балевски не може да изненада никого с първото си място, но Емил Кръстев също бе близо до него, постигайки второ място, а пък Антон Настев остана трети, но като се има предвид, че той дойде направо в неделя след дълго пътуване от чужбина и кара, без да е тренирал по етапите, представянето му е повече от добро.
При Мъже 40+ видяхме доста силно участие от унгареца Видак Сандор, който завърши с второ най-добро време за деня. Петър Тачев не му се даде и отново оглави класирането в тази група, а Лъчезар Стаменов е трети.
Доста въпросителни има и около Мъже елит (19+). Иван Колев за пореден път се качи на върха на подиума, но Добромир Добрев също кара отлично и имаше всички шансове да спечели състезанието, ако не му бяха попречили няколко падания на веригата. Трети е Стоян Върбанов, за когото участието в дисциплината ендуро е нещо ново, но след този резултат може би ще му хареса.
Така със слънце, страхотни трасета и добро каране премина първия септемврийски уикенд в Пампорово, а последният кръг от Българските ендуро серии ще бъде на 22-23 октомври в Благоевград – поредното любимо място за каране на много от участниците в тази дисциплина.
