Не че става само с няколко думи, но кой ли пък ще седне да ги брои… По-лесно е да преброим някои други неща: за втори път се проведе ендуро състезание в Банско; за 2016 г. то бе трети кръг от Българските ендуро серии; на старта застанаха 75 човека, което автоматично нарежда това събитие сред най-посещаваните в дисциплината. Това са само няколко от кратките впечатления, които ми се иска да споделя – главно като участник, тъй като ендурото ми е на сърцето, или по-точно, сърце не ми дава само да гледам карането по тези пътеки и в този формат.
75 човека в средата на най-отпускарския месец никак не са малко. Мнозина организатори на събития са се сблъсквали с феномена точно когато очакват хората да са свободни за хобито си, те да се окажат заети с куп други неща, предимно от семейно-ваканционно естество. Но притегателната сила на Ендуро Банско се оказа пропорционална на кефа от карането по пътеките, изградени над курортния град от екипа на Trail System, които са главни организатори на надпреварата.
Тази година състезанието включваше 4 специални етапа. Пътеката покрай р. Демяница, бидейки туристическа, остана извън надпреварата, за да не провокира конфликти и неприятни ситуации. За сметка на това обаче всички други пътеки имаха допълнителни елементи, нови секции, а една от тях (етап 2) бе доста по-дълга и особено технична в горната си част, изискваща едновременно сила и прецизност за доброто ѝ преминаване.
Всеки има различен вкус за пътеките. Аз лично обичам всякакви, но когато става дума за състезание, тези над Банско и Благоевград пасват най-добре на карането ми, защото са сравнително бързи, с много завои и игриви елементи, но без да са преуморяващи за ръцете и тялото.
Струва ми се, че класирането, което бе може би „най-завързаното“ от всички ендуро състезания до момента, в голяма степен съответства на характера на пътеките. В тях имаше по нещо за всеки. По-добрите спускачи се представиха добре в едни от етапите, по-силните и издръжливите в други, а хората, комбиниращи и двете качества, както обикновено, заеха местата си на върха. Това е общата картинка, но има и някои интересни детайли в нея.
Белгиецът Уоутър Клепе, който се случи на почивка в България точно тези дни, реши за първи път да участва в ендуро състезание – пристигна с обичайното си добро настроение и без напрежение, с неподходящ велосипед (като цяло ХС ориентиран) и спускайки се с висока седалка, постигна второ място в категорията Мъже 30+. Това е то, Уоутър! 🙂
Тази категория като цяло се оказа най-многобройна и най-оспорвана. В рамките на една минута класирането съдържа 8 човека, преди и след тази минута разликите не са много по-големи. Не си спомням да е имало друго ендуро състезание с толкова близки времена.
Това важи и за най-бързите, Мъже Елит. Емил Стойнев спечели два от етапите, но Иван Колев, макар и с една етапна победа, успя да постигне необходимата му преднина, за да спечели състезанието. Добромир Добрев също се отчете с етапна победа и така челната тройка се събра само в 10 секунди, което контрастира доста с повечето миналогодишни състезания, където Ванката постигаше съкрушителна преднина. В Ендуро Банско 2016 до самия край всеки от тримата имаше шанс да грабне победата.
За втори пореден път видяхме перфектно организирано състезание в дисциплината. Графикът бе спазен до секундата, което е най-лесно забележимото (макар и не единствено) свидетелство за това. Ако нещата се запазят в този вид до края на сезона, ще можем да кажем, че ендурото е тръгнало по доста добра пътека…
Благодарим на организаторите и Петър Бачев за предоставените снимки!
