Вторият модел на Shockblaze, който тествах през зимните месеци, е твърдак в началния клас с 29-цолови колела и името R5. Много имам да споделям и за него, така че настанете се удобно и придвижете статията надолу!
Shaockblaze R5 29
| Размер: | S, 40 см, 16 инча |
| Тегло: | 14.80 кг |
| Цена: | 725 лв. |
| Продължителност на ползването | 4 месеца, 150 км |
Геометрия:
| Ефективна горна тръба: | 575 мм |
| Седалкова тръба: | 400 мм |
| Междуосие: | 1090 мм |
| Стойки на веригата: | 440 мм |
| Височина на средното движение: | 325 мм |
| Челен ъгъл: | 70.0° |
| Ъгъл на седалковата тръба (ефективен) | 73.0° |
| Препоръчителен ход на вилката: | 100 мм |
Окомплектовка
За по-лесно, нека започнем със стандартната окомплектовка, както е описана в сайта на производителя:
В нея обаче направих няколко промени, за да приспособя велосипеда по-добре към тялото си и начина си на каране.
R5 дойде с две гуми Continental X-King 2.2 – с този модел съм се срещал вече няколко пъти (пак чрез тестови велосипеди) и съм много доволен от него, но точно защото го познавам добре, позволих си да сменя предната гума с по-агресивната шарка на Continental Trail King в същия размер, за да мога скоро да споделя впечатления и за нея. По този начин байкът стана още по-добре подготвен за зимно каране, когато човек доста по-често се сблъсква с кал и сцеплението в повече е добре дошло.
Евтините алуминиеви педали веднага отстъпиха място на педали с автомати, а освен тях след първото каране подмених още два компонента – лапата и кола за седалката. Причините за това ще обясня след малко в частта за рамката и геометрията.
Посоченото в таблицата на производителя тегло е вярно, ако се мери без педалите – с тях е 14.8 кг и е напълно нормално за велосипед в този ценови клас, особено пък за 29ка. С направените от мен промени R5 може би натежа докъм 15 кг (с педалите), т.е. незначително.
Рамка и геометрия
Shockblaze, както вероятно знаете, е най-скъпата марка в портфолиото на холдинга MaxEurope (наред със Sprint и Ferrini, които са по-достъпни като цена). И тъй като добро име се гради с качество, компанията е подходила много сериозно към избора на рамка дори за този модел, струващ само една хиледарка. И като дизайн, и като технически детайли рамката на R5 e отлична в този ценови клас – сещам се само за 1-2 велосипеда, които биха могли да съперничат на R5 в това отношение!
Като се започне от хидроформованите тръби с променлива дебелина на стените, които са прецизно изваяни, не само за да радват окото, но и да добавят коравина и здравина, и стигнем до боята и покритието, които не само са качествени, но и доста лъскави. В интерес на истината, това ми създаде известни трудности при снимането на байка, тъй като лакът му отразява много силно пряката слънчева светлина, но на живо R5 е изключително красив, ярък и забележим велосипед, който създава впечатление за доста по-скъп продукт, отколкото предполага окомплектовката му.
И за да не оставам само на ниво визия, ще спомена още няколко важни детайла, които показват, че рамката е модерна, хубава и смислена с оглед бъдещо надграждане. Челната тръба е конусовидна, с вътрешни чашки; пътят за жилата на скоростите също е вътрешен, а маркучът за задната спирачка минава от долната страна на долната тръба – това е най-често срещаното решение в наши дни и макар да има някои теоретични недостатъци (маркучът е изложен на опасност от хвърчащи камъни), на практика такъв път е много удобен с оглед на свързването към задния спирачен апарат, особено когато той е вмъкнат между тръбите на задния триъгълник, както е при R5 – още един белег за съвременен дизайн (ушите за спирачката са Post Mount, за 160 мм диск).
Единственият недостатък, който забелязах, е малкото разстояние между стойките на седалката в близост до съединяването им със седалковата тръба. Не зная дали това е продиктувано от дизайнерски или конструктивни съображения, но гумата с широчина 2.2 инча, която реално бе по-скоро 2.1 инча, минаваше съвсем близо до тръбите. Подозирам, че гума с широчина 2.3 вече може и да опира. Вярно е, че при любителски ХС велосипед рядко някой ще прибегне до по-голям балон на гумите, но все пак не е изключено, и в това отношение рамката на R5 е малко ограничаваща.
Седалковата тръба има една лека, почти незабележима извивка, което е характерно за почти всички 29ки в наши дни. По принцип тя не пречи за понижаване нивото на седалката, но с оригиналния кол на Shockblaze, който е с дължина 400 мм, се оказа, че мога да намаля височината само с 2-3 см, преди да опре в извивката, което за мен е недостатъчно. Затова подмених кола с друг, който е 350 мм и по този начин реших проблема. С това правя преход и към геометрията на R5.
Въпреки, че рамката е малък размер (S, 40 см), при първото каране тя ми се видя дълга и то по един неестествен начин. 29ките по принцип са по-дълги – с това съм свикнал и ми харесва – но веднага разбрах, че в случая виновна е лапата – 100 мм са прекалено голяма дължина за какъвто и да е велосипед с малък размер, а при 29ките тенденцията отдавна е за дълга горна тръба и по-къса лапа, което всъщност е добрата комбинация. Затова смело замених оригиналната лапа със 70-милиметрова и нещата веднага си дойдоха на мястото… или по-точно е да кажа, че усещането стана просто перфектно!
С по-късата лапа геометрията на R5 е отлична – както за любителско ХС каране, така и за много по-сериозно и агресивно „отношение“ към пътеките. Горната тръба всъщност не е твърде дълга, но в никакъв случай не е и къса – като човек, чиито ръст е на границата между размерите S и М, байкът ми бе напълно удобен със 70 мм лапа, макар че също толкова удобно бих се чувствал и с още 10-15 мм по-дълга горна тръба и 60 мм лапа. Без да е извита, горната тръба слиза сравнително ниско, което прави рамката по-компактна и приятна като усещане за хора с малък ръст (говоря конкретно за размер S). Може би точно заради тези характеристики, на по-лесни пътеки R5 бе много игрив, подтикващ към забавление велосипед, а в същото време и доста стабилен заради големите колела, широкото кормило и все пак приличната си дължина.
Челният ъгъл 70° също е нещо, което е леко встрани от каноните на състезателните ХС велосипеди, но пък е добре дошло и за начинаещи планински колоездачи, и за напреднали такива, които обичат да атакуват по-агресивно пътеките. Не е случайно, че много други производители в наши дни също прибягват към такава стойност или дори още по-ниска.
Стойките на веригата са със стандартна за 29ките дължина – 440 мм. Средното движение също е с изцяло нормална за твърдак стойност – 325 мм.
В обобщение ще повторя, че геометрията на рамката сама по себе си е чудесна – и с оглед на прякото предназначение на байка, и с оглед на евентуално надграждане и каране от по-напреднали потребители. Твърдата ми препоръка обаче е лапата да бъде заменена директно с по-къса (между 60 и 80 мм в зависимост от ръста) – тя е единственият неподходящ елемент в иначе отличната геометрия на R5.
Впечатления при каране – изкачване и педалиране
Продължавайки темата с геометрията, R5 е преди всичко ХС велосипед, така че изкачванията са му „в кръвта“. Вярно е, че има още „по-наточени“ откъм геометрия за катерене байкове, но и с R5 никъде, дори при най-стръмните наклони, не изпитах дискомфорт или противодействие, причинени от рамката и нейните характеристики.
Снимка: Камен Котев
Заради началния клас компоненти R5 е всичко друго, но не и лек. Въпреки това, нагоре, и особено на равно или при по-лек наклон, този велосипед на Shockblaze върви с учудваща лекота – въпреки теглото си и въпреки сериозната предна гума, която му сложих. Имаше моменти, в които предавките (24 на брой, с най-голям заден венец 32 зъба) малко не ми достигаха, т.е. искаше ми се да имам още по-лека, но това, както и цялостното оборудване на велосипеда, принципно подлежат на надграждане, ако ще се кара по-сериозно и интензивно. За любителското каране, за което е предназначен този конкретен модел, и 24 скорости са достатъчни.
Снимка: Камен Котев
Връщам се отново към добрата инерция и към лекия вървеж на колелото – подозирам, че каплите на велосипеда са доста леки и това може би също допринася за доброто катерене. Изглежда и главините, макар евтини, не оказват сериозно съпротивление и изобщо, субективно теглото на байка не се усеща като бреме и мога само да предполагам как би литнал с по-скъпи и леки компоненти. Обективно тепърва ще имаме възможност да разберем (чрез рубриката „Изпитателни отсечки“) как се справя R5 на фона на други велосипеди, много от които ще са по-скъпи, нека не го забравяме.
Впечатления при каране – спускане
Снимка: Димитър Щуров
При каране по нормални черни пътища и по лесни до средно трудни пътеки R5 е много приятен, стабилен велосипед, но и доста игрив, подтикващ към подскачане, изпомпване и по-агресивно каране. Не всеки ще го кара по този начин, но е добре да се знае, че това е възможно. 🙂 И започнах с това впечатление, главно защото това са терените, по които се очаква да бъде каран един любителски ХС велосипед.
Ако прочетете етикета от задната страна на вилката, изрично е написано, че тя не е предназначена за нищо повече от лежерно ХС каране. А какво ѝ се наложи да издържи, само тя си знае! При трудни и технични терени именно вилката е основният ограничаващ фактор – тя почти не работи в студено време, а и в топло сгъването ѝ е трудно, насечено и не попива твърде много от терена. За коравина на вилката е още по-трудно да се говори, освен като за нещо липсващо. Заради всичко това, при силно пресечен терен карането с R5 не е комфортно, контролът се влошава, умората се натрупва по-бързо, а скоростта пада. Това е причината за момента времена на R5 надолу в експеримента „Изпитателни отсечки“ да са най-слаби, особено на по-техничните пътеки.
Държа да подчертая обаче две неща! Първо, R5 може да е чудесен велосипед за каране и по технични, трудни пътеки, стига да подмените вилката с някоя достатъчно хубава и работеща. Второ, ниският клас вилка е нещо нормално при велосипедите с такава цена – няма как да се очакват чудеса в този клас, така че този недостатък е съвсем очакван и закономерен, а и напълно „излечим“ с по-дълбоко бръкване в джоба.
Снимка: Камен Котев
На някои пътеки с остри, бързи завои байкът ми се стори малко по-тромав, но не дотам, че да ми пречи, а и все пак става дума за 29ка – нормално е в някои ситуации да има повече собствено мнение спрямо въздействието на ездача. Както и при други велосипеди с такъв размер на колелата, бързо се уверих, че познаването на пътеката има огромно влияние върху доброто завиване – на непознати пътеки, където често в последния момент разбирам какъв точно е даден завой, насочването на 29ката в него или промяната на траекторията са по-трудни, по-бавни. Когато обаче бях на познати пътеки, нямах никакви проблеми да карам R5 бързо и игриво, да влизам в завоите уверено и агресивно.
С по-късата лапа и свалена по-ниско седалка байкът нямаше никакви проблеми с преодоляването на стръмни участъци, високи прагове и други такива елементи по пътеките.
Имам обаче известни резерви към спирачките – личи си, че става дума за един от най-евтините хидравлични модели на Shimano. Технически проблеми с тях не съм имал, а спирачната им сила е достатъчна за любителско ХС каране по леки терени, но само дотам – имайте го предвид. Всеки, който реши да кара този велосипед по-бързо и агресивно, ще трябва да помисли и за по-скъпи спирачки – както за да си осигури повече сила, така и за по-добра модулация.
Други впечатления
Както казах, подозирам, че каплите на R5 са доста леки. С този байк не успях да прещипя гума на остър камък, може би заради ограничаващите качества на вилката при каране по груби терени, така че не знам дали биха се огънали лесно, но при едно от първите карания, направено от друг карач-изпитател, предната капла се беше посукала леко, и то без да е видяла някакъв голям зор. Почти съм сигурен обаче, че това се е дължало на недостатъчно натегнати спици, защото след като мина през сервиза, велосипедът видя много по-сериозно каране по много по-трудни пътеки и засега и двете му колела са прави и натегнати.
Скоростите работят напълно задоволително с оглед цената на велосипеда. Да, при скоростните групи от по-висок клас превключванията са по-леки, по-тихи, по-прецизни при натоварване, но една скоростна система дори в средния клас може да струва повече от целия велосипед, представен тук. Дори при не съвсем лежерните карания, на които подложих този байк, дори като се има предвид, че половината от тях бяха в кални условия, скоростната система не ми е създавала никакви сериозни проблеми – сещам се само за някои моментни трудности, най-вече породени от кал. Задният дерайльор Alivio изглежда по-добре от всякога и движението на тялото му към рамката е блокирано, така че да не се удря в нея и да държи веригата по-стабилно.
Периферните компоненти на Shockblaze внасят добър визуален завършек, а и нямам повод за оплаквания от тях, освен споменатите бележки за дължината на лапата и кола за седалка. За сметка на това кормилото е широко и удобно и със сигурност допринася за стабилността и контрола при спусканията. Седалката ми беше достатъчно удобна за полудневни карания, макар че това винаги е твърде субективно усещане.
Снимка: Камен Котев
Заключение
При актуална цена 725 лв. Shockblaze R5 29 може да бъде наречен чудесно предложение, дори ако гледаме само окомплектовката. Главното достойнство на този велосипед обаче е рамката, а тя без съмнение е най-важното в един маунтин байк. R5 е с отлична геометрия и с модерна рамка, съобразена с актуалните технологии. Ако решите да смените вилката (което е наложително за всеки по-взискателен карач) или нещо друго по байка, няма да срещнете сериозни конструктивни ограничения. Приятното поведение на велосипеда при каране, както нагоре, така и надолу по леки терени и пътеки, се дължат именно на добрата основа. Малко са предложенията в този ценови клас, ако изобщо има такива, които като ниво на рамката да са на висотата на Shockblaze. Това превръща R5 не само в отличен велосипед за първи стъпки в планината, но и в байк, който е много добра база за надграждане, който крие значителен потенциал и в този смисъл е добра инвестиция за хора, които сега започват да карат и/или имат ограничен бюджет, но биха искали евентуално да подобрят велосипеда си в бъдеще.
+
|
– |
|
Добре изработена, модерна рамка и красива визия на целия велосипед. Отлична геометрия на рамката, особено за по-начинаещи, но и за по-агресивно каращи колоездачи. Леко усещане при педалиране и изкачване. |
Задният триъгълник трудно ще побере по-широка гума от 2.25 инча. Лапата е прекалено дълга, препоръчвам подмяна с по-къса. Като при всеки велосипед от начален клас, окомплектовката не е подходяща за интензивно каране по силни пресечен терен, като най-ограничаващите компоненти са вилката и спирачките. |
За контакти:
Телефон: + 359 32 600 882
E-mail: [email protected]
http://shockblaze.com/
{gallery}products_test/2016/test-2016_shockblaze-r5_pics{/gallery}
