Андора чрез курорта Валнорд бе домакин на Световното първенство за 2015 г. в двете основни дисциплини, спускане и крос-кънтри. Както винаги, състезанията се проведоха в първия уикенд на септември, като този път всички кръгове от Световната куп приключиха преди това, така че елитните състезатели имаха само един залог, за който да се борят – титлата световен шампион. Заради нея и заради факта, че тя се решава в един единствен старт, световното първенство винаги е било смятано за най-важното и най-напрегнато събитие през сезона.
Валнорд е място, което в последните години трайно записа името си в МТБ календара – досега най-вече със състезания по спускане за СК, за които курортът осигуряваше едно от най-стръмните и технични трасета, истинско изпитание за състезателите и велосипедите им. Не беше по-различно и за ХС състезателите – тях също ги очакваха типичните за дисциплината стръмни изкачвания, придружени от някои изключително трудни спускания, като по трасето имаше дори и една секция с големи бабуни, които си бяха направо скокове за по-смелите и бързо каращи участници. На всичкото отгоре през цялата седмица преди стартовете в събота и неделя имаше валежи, така че пътеките бяха кални и хлъзгави за тренировките и едва за финалите започнаха да изсъхват в откритите части, но останаха влажни в сенчестите горски участъци. И ако това не е достатъчно, ХС трасето бе разположено и на доста голяма надморска височина, което направи физическото натоварване още по-жестоко.
Именно от тези дадености на терена се възползва по най-добрия начин Нино Шуртер (Швейцария), за да спечели шампионската титла при мъжете в дисциплината крос-кънтри. Не бе изненадващо, че негов основен съперник в състезанието бе Жулиен Абсалон (Франция), самият той неколкократен световен шампион, включително и от 2014 г. Двамата си оспорваха първото място през целия сезон в рамките на Световната купа и, логично, пренесоха това съревнование и в Андора. Още след първата обиколка Шуртер и Абсалон вече бяха с известна преднина в челото, следвани от Ондрей Цинк (Чехия), Матиас Флюкигер (Швейцария) и Мануел Фумик (Германия). До средата на състезанието челната двойка бяха като залепени един за друг, но Шуртер е известен с това, че не е по-бавен от никого при изкачванията, но е по-бърз от всеки при спусканията. В четвъртата обиколка швейцарецът атакува и успя да набере малка преднина от 7 секунди, включително и чрез някои по-чисти минавания на техничните участъци. Доколкото и той, и Абсалон караха на максимума си, французинът не успя да стопи тази разлика в оставащите обиколки, така че за него този път остана второто място, а за Шуртер шампионската титла. Цинк завърши трети и заслужи бронзовия си медал.
Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: http://www.redbull.tv/videos/event-stream-568/cross-country-finals-men.
Преди това при жените се разрази не по-малко оспорвана надпревара, макар че една от основните фаворитки за титлата – носителката на СК за 2015 г. Йоланда Неф (Швейцария) – макар да започна с типичния си бърз старт, бързо отпадна от челото, вероятно вследствие на голямата надморска височина, за която вече споменах. Така най-отпред останаха Паулин Феран-Прево (Франция) и световния шампион от 2015 г. Катерин Пендрел (Канада). Скоро обаче Прево се откъсна напред, а Пендрел удържаше втората позиция до четвъртата обиколка, когато бе настигната от Ирина Калентиева (Русия) и Гун-Рита Даале-Флеся (Норвегия). Скоро след това Калентиева се откъсна напред към сребърния медал, а по-късно Пендрел дръпна пред Даале-Флеся, но само за да бъде на свой ред застигната и изпреварена от Яна Беломойна (Украйна) в последната обиколка. Интересен факт относно победителката Паулин Феран-Прево е, че в момента тя държи четири шампионски титли в три колоездачни дисциплини: Отборни щафети и индивидуално жени елит в ХСО, шосе жени елит и велокрос (колокрос, както се нарича в България) жени елит.
Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: http://www.redbull.tv/videos/event-stream-567/cross-country-finals-women.
В неделя, след като няколко пъти през изминалия сезон бе най-бърз в квалификациите и оставаше втори на финала заради грешки или технически проблеми, младият френски състезател Лоик Бруни най-сетне показа на света, че може да спечели голямо международно състезание. Всъщност той спечели най-голямото! Сълзите в очите му недвусмислено показаха силните емоции, които го връхлетяха, когато последният по трасето, който можеше да открадне титлата, Аарън Гуин (САЩ), падна и (за пореден път) изгуби шансове за тази толкова желана и от него титла. И двамата спортисти се стремяха към това постижение – Гуин, защото въпреки доминиращото си представяне в три сезона за Световната купа (2015, 1013 и 2012 г.), все още не е успял да облече шампионската фланелка, а Бруни, защото след толкова близки до победата представяния и разочароващи моменти през 2015 г., искаше и можеше да бъде най-добър в това голямо състезание. Преди да дойде неговият ред обаче, едно от най-добрите спускания, особено в стръмната и технична втора половина на трасето, демонстрира Майкъл Джоунс (Великобритания). Това стана ясно, след като няколко човека след него, все именити състезатели, даваха по-добро време в горната част и губеха по няколко секунди надолу. Когато дойде редът на Грег Минар (ЮАР) обаче, неговата преднина в горната част изглеждаше достатъчно комфортна, а до финала той дори успя да я увеличи, което му даваше реални шансове за още една шампионска титла (Минар има три такива в актива си). Джий Атертън (Великобритания) бе по-бавен на първата контрола, след което изненадващо падна и с това състезанието за него приключи. Джош Брайсленд (Великобритания) бе много бързо, но не колкото Минар. Тогава дойде редът на Бруни, който имаше минимална преднина на първата контрола, но със страхотно каране в долната част успя да я увеличи до над две секунди спрямо Минар и това вече му гарантираше медал. Трой Броснан (Австралия) в началото на спускането си изглеждаше като реална заплаха за Бруни, но в средната, все още кална част на трасето допусна грешка и направи леко падане, но достатъчно, за да изгуби 2-3 секунди. Аарън Гуин, последен по трасето, изоставаше в горната част, а когато дърветата край пътеката се разклатиха от изтърколилия се в тях американец, феновете на Бруни избухнаха в радост и овации, а самият той в сълзи от щастие.
Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: http://www.redbull.tv/videos/event-stream-584/downhill-final-men.
При жените надпреварата не бе толкова напрегната. Рейчъл Атертън (Великобритания) имаше толкова силен и безпощаден спрямо останалите участнички сезон, че никой не очакваше друго, освен победа от нейна страна, което се и случи. Втора остана сънародничката ѝ Манон Карпентър( световен шампион през 2014 г., а трета завърши Трейси Хана (Австралия).
Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: http://www.redbull.tv/videos/event-stream-569/downhill-finals-women.
Пълното класиране, включително и в дисциплини като ХС щафети и ХС елиминации, можете да видите в сайта на Международния колоездачен съюз: http://www.uci.ch/.
