Анкета на МТБ-БГ за 2015 г. – резултати

В края на месец февруари помолихме читателите на МТБ-БГ да отговорят на 65 въпроса, покриващи голяма част от основните теми, свързани с аудиторията на сайта – като се започне от демографските особености, мине се през читателските навици и интереси и се стигне до потребителските нагласи и основните характеристики като планински колоездачи. 5 месеца по-късно, благодарение на вашата активност, имаме над 1100 отговора, което осигурява на анкетата една солидна представителност и прави резултатите не само интересни, но, надявам се, в голяма степен и надеждни. Благодаря на всички за това активно включване!


Както обещах още в началото, резултатите от анкетата ще бъдат общодостъпни – можете да прегледате моите коментари в настоящата статия, може да ги изтеглите и като PDF и да ги разгледате и коментирате сами, включително и в темата във форума. Първоначалната идея беше продължителността на анкетата да е 4 месеца, но екипът на Survey.bg, с чиято помощ бе осъществена тя, ни предостави допълнителен месец безплатно, така че в крайна сметка добавихме още едни месец за събиране на отговори. Сега е време да погледнем към тях. 🙂

Анкета на МТБ-БГ за 2015 г. – отговори

Демографска информация

Песимист би казал, че аудиторията на МТБ-БГ не е първа младост, но докъде всъщност се простира младостта в наши дни? Във всички случаи реалистично и логично е твърдението, че читателите ни са хора в активна възраст, предимно пълнолетни, като най-големи са дяловете на тези от 19 до 29 (33.06%) и от 30 до 39 години (37.87%) – общо те съставляват около 2/3 от всички читатели.

95% от всички читатели са от мъжки пол. Въпреки, че все повече дами се появяват по пътеките и в състезанията, за момента планинското колоездене в България остава предимно мъжко занимание. Това съотношение ще бъде особено интересно за проследяване в следващите години. 😉

С гордост мога да съобщя, че аудиторията на МТБ-БГ е образована, даже високо образована, доколкото 57% от анкетираните са с висше образование, а още 35% е делът на тези със средно. Това е обнадеждаващо – винаги съм се надявал, че има смисъл в това да се стремя статиите в сайта да са написани на правилен български език и то с колкото се може по-малко грешки; сега смело мога да предположа, че това носи удовлетворение не само на мен.

От „неудобния“ въпрос за доходите се вижда нещо очаквано, а именно – хората, занимаващи се с планинско колоездене, могат да бъдат определени като представители на средната класа. Най-висок е делът на тези с доходи между 1000 и 2000 лв. (33%), но не са малки дяловете и на читателите с по-високи или по-ниски приходи.

Накрая стигаме и до географското разпределение – повече от половината ни читатели са в София (54.65%), а останалите са разпределени във всички области на страната, като в най-големите областни градове има малко повече „наситеност“.

Читателски и информационни нагласи и характеристики

Тази група въпроси бе може би най-важната за мен. След 14 години от създаването на сайта бе особено важно да разбера какво значение има той за своите читатели и не мога да скрия, че съм доволен от резултатите.

Повечето ни читатели следят MTB-BG.com от поне 4 години (почти 50%). Не са малко сред тях тези, с които „се знаем“ от самото начало, т.е. повече от 10 години. Другите 50% от аудиторията пък показват, че освен на опит, можем да се радваме и на редовен приток на „свежа кръв“, което впрочем се потвърждава и на живо – в планинското колоездене се наблюдава постоянен приток на нови почитатели повече от десетилетие и дори икономическата криза, която се разрази преди няколко години, не го спря.

Аудиторията ни е доста редовна при ползването на сайта – над 60% от читателите ни го посещават често, от няколко пъти на ден до един път на 2-3 дни. Значително по-малки са дяловете на тези, които по-рядко поглеждат какво ново има. Това кореспондира и с отговорите на „фаталния“ 13 въпрос за значимостта на МТБ-БГ като източник на информация за планинското колоездене – за около 85% от читателите ни сайтът се явява в едно или друго отношение основен източник на сведения – било само или предимно за България, било и в цялост. В този дух са и отговорите на още няколко въпроса – 44.50% оценяват MTB-BG.com като отличен, а още 48.86% като по-скоро добър; 33.61% оценяват съдържанието на сайта като отлично, 50.32% като много добро; 29.61% смятат медията ни за напълно обективна и безпристрастна (в рамките на възможното), а още 45.32% я припознават като отговаряща на тези качества в голяма степен. Всички тези данни са силно удовлетворяващи, но и силно задължаващи. Благодаря за доверието, с което гледате на МТБ-БГ – ще се старая да продължим напред по същия начин!

Маунтин байк характеристики

Сред тази група въпроси имаше някои с леко изненадващи за мен отговори. Това, че 60% от хората все още притежават и карат само един планински велосипед е до голяма степен очаквано, но това, че над 50% от тях са с ХС велосипеди (окачване до 120 мм) леко ме изненада. Все си мислех, че повечето хора се увличат по повече ход, към АМ тип велосипеди и анкетата донякъде потвърждава това, но едва в следващата част, свързана с потребителските нагласи. Така че между нагласи и реалност явно все още има съществена разлика.

Ако сравним въпроса за цената на основния велосипед с този за доходите, ще видим, че и при двата най-много отговори има за диапазона 1000-2000 лв. Иначе казано, средният клас велосипеди са основен сегмент на българския пазар и това е „толкоз просто и логично“, а също и прагматично – независимо дали и колко се впечатляваме от последните технологии, най-много са хората, които избират балансирания подход между цена и качество при покупка на велосипед. Не са малко и собствениците на начален клас велосипеди, което е свързано както с покупателната способност, така и с процента на новозапалени планински колоездачи, които обикновено започват с твърдак около или до 1000 лв., преди да се „заразят“ напълно и да почнат да мерят МТБ харчовете си с друг аршин. За да завършим тази характеристика, 60% от читателите ни имат като основен планински велосипед твърдак, т.е. с твърда рамка и амортисьорна вилка. 

И като споменах за прагматичността и практичността на българските потребители, 76.68% от тях карат 26-цолови велосипеди. И макар че в скоро време изборът на такива съвсем, съвсем ще намалее, 47 въпрос ясно показва, че мнозинството потребители биха предпочели да си купят маунтин байк именно с този размер на колелата – независимо от усилията на маркетинга и индустрията в световен мащаб да го „изхвърли“ за сметка на „модерния“ 27.5. Мисля си, че по-гъвкавите търговци и производители биха могли да се възползват от тези данни, но това зависи само от тях…

Сред марките велосипеди, които притежават българските планински колоездачи, Ram Bikes заемат водещо място с 19.51%. Както вече казах, подобен резултат е и задължаващ, а запазването на подобен дял и в бъдеще ще изисква сериозни усилия в силно конкурентната среда. Drag и Cross са следващите български марки с най-големи дялове (около 12%), като цялостно тази картина кореспондира напълно с отговорите за преобладаващ дял на твърдите велосипеди с цена до 2000 лв. Ако разделим обаче „пазара“ на български и чуждестранни марки, ще видим, че именно вторите владеят по-голямата част от него и не е трудно да предположим, че за българските производители ще бъде все по-голямо предизвикателство да се конкурират с тях.

При вилките най-голям е делът на собствениците на Rock Shox (39.84%), следвани от тези с SR Suntour (24.32%). Ключът към това съотношение обаче вероятно се крие не толкова в предпочитанията на потребителите, колкото в окомплектовката на готовите велосипеди, които те си купуват. При задните амортисьори най-голям е делът на Fox (31.05%), а още 30% от отговорилите са посочили „друга марка“ – аз лично не се сещам за кой знае колко марки извън списъка в отговорите, камо ли пък за масови такива, та си мисля, че може би част от хората с твърдаци са отговорили и на този (незадължителен) въпрос по такъв начин.

60% от аудиторията ни кара с платформени педали, трайно „закачените“ са едва 17%. „Класици“ сме и по отношение на гумите – 85% използват системата с вътрешна и външна гума, 12% са почитателите на безкамерни гуми с уплътняваща течност, като те се разделят почти поравно на такива, предпочитащи готови решения, и такива, които обичат самоделните варианти. Почти 75% от хората използват стандартен кол за седалка, което вече е лесно да се обясни и с неприятно високата цена на тези изделия.

По отношение на предавките шаренията в отговорите е голяма, каквато е и в предлагането на пазара. Все пак и тук се вижда, че най-новите технологии все още не са проникнали масово и най-голям е делът на хората с 3х9 предавки (25%). Още почти 20% са дори с 3х8, което вече е малко изненадващо, дори за пазар като българския. От останалите отговори също може да се направят интересни изводи – например за доброто проникване на Shimano при компонентине за вграждане. Пример за това е и доминиращото положение на японската марка при въпроса за компонентите по задвижването на велосипеда – при 57% от анкетираните те са изцяло Shimano.

На 17-те процента читатели, които карат без каска, се надявам, че бързо и безболезнено ще им дойде акълът в главата. 😉

Изенадващо или не, най-често практикуваният и предпочитан вид каране сред читателите на МТБ-БГ е това, което сме нарекли в анкетата „ХС велотуризъм“ (около 35%), т.е. „леко и спокойно каране с бавно темпо, с изкачвания и спускания по лек и средно-пресечен терен“. От това можем да извадим извод, че голяма част от аудиторията е предимно любителска и най-важно за нея е просто да прекарва свободното си време с колело сред природата, без да набляга задължително на спортната (състезателна) част или пък на екстремните изпълнения. Разбира се, другите основни видове каране като спортно ХС каране, АМ/ендуро и спускане също са добре представени, даже в цялост имат доста повече проценти, така че преобладаваща част от хората все пак търсят и другите аспекти на планинското колоездене – адреналин, съревнование и т.н.

По отношение на състезателните навици, една трета от читателите ни (36.67%) са участвали в състезания, а в рамките на тази немалка група преобладаващия тип прояви са ХСО и ХСМ състезанията (с по 32%), следвани от ендурото (16% – доста добър резултат за тази сравнително нова дисциплина) и спускането (12.78%).

Активността в карането явно все още е съсредоточена предимно в уикендите, тъй като най-много хора (26.09%) са отговорили, че карат веднъж седмично. Не е малък и процентът на късметлиите (23.45%), които успяват да го правят 2-3 пъти седмично, но има и почти 20%, които пък излизат в планината 2-3 пъти месечно, т.е. сравнително рядко. Логично, най-много хора карат в близост до населеното място, в което живеят, или се отдалечават на 20 до 50 км от него.

От гледна точка на техническа грамотност аудиторията ни явно е на добро ниво, тъй като 42.58% са посочили, че извършват сами почти всички ремонти по велосипеда си, а още 21.66% изобщо не стигат до сервиз. 28.84% все пак предпочитат да оставят тази работа на квалифицираните механици. Когато нещата опрат до сервизно обслужване, 56.67% разчитат само на доверен сервиз, което би трябвало да подскаже на търговците, че тази част от дейността е особено важна за запазването на клиентите, които да се връщат към магазина/сервиза отново и отново.

Много интересен е профилът на аудиторията с оглед на самооценката за уменията при каране на планински велосипед. Почти половината читатели (47.41%) се самоопределят като напреднали, т.е. нямат проблем с техничните пътеки и карането на скорост по тях. Това донякъде е закономерно с оглед характера на терените, по които караме в България, но все пак остава въпросът дали малко не се надценяваме заради липса на достатъчно база за сравнение. Напредващите, които аз лично очаквах да са най-много, са втората по брой група с 36.51%.

По отношение на организираността на МТБ общността отговорът е очакван – въпреки все повечето клубове и групи, все още преобладават (66.49%) хората, които не участват в никаква подобна организационна форма (независимо официална или не).

За търговците ще е особено интересна продължителността на ползване на велосипеда – оказва се, че българските потребители не скачат често от един на друг велосипед. Най-много са тези, които ползват един велосипед поне 2-3 години (29%), още 24% посочват дори по-дълъг период – 3-5 години, а по още 20% са дяловете на тези, които ползват возилата си над 5 години или изобщо не са се разделяли с тях (последното не изключва да са придобили нови). Така че като цяло читателите ни са привързани и лоялни към своите двуколесни приятели.

МТБ нагласи при пазаруване в следващите 12 месеца

Тази група въпроси би била полезна най-вече за търговците, но не пречи и ние да се поупражняваме върху тях. 67% от анкетираните не възнамеряват да си купуват нов велосипед в следващата една година, което показва, че производителите и вносителите се борят за един доста ограничен пазар. За разлика от вече притежаваните велосипеди обаче, сред тези, които са планирани за покупка, преобладават байковете с двойно окачване (56.63%), както и велосипедите от типа АМ/ендуро (27.5%) и ХС/АМ (23.89%).

Както вече споменах, най-голям процент от читателите ни (41.5%) предпочитат да си купят 26-цолов велосипед – друг е въпросът дали ще имат този шанс с оглед предлагането на пазара. По отношение на цената съотношенията се запазват почти същите като при вече притежаваните велосипеди, т.е. с най-голям дял е сегментът 1000-2000 лв. (32%).

С най-голям процент сред марките, планирани за покупка, отново са Ram Bikes (16.34%), но те търпят сериозната конкуренция на няколко чуждестранни марки, а 1/3 от хората (30.42%) все още не са решили какъв ще бъде следващият им велосипед.

По отношение на рамки и вилки преобладаващият брой потребители (около 75%) не планират покупка на нови, а сред тези, които искат да сменят вилката си, над 50% залагат на Rock Shox, а следващата най-предпочитана марка е Fox (17%).

Въпросите за покупка на гуми показват, че най-добре пласирани на българския пазар са марките Maxxis и Schwalbe; при спирачките лидер (с над 50%) са Shimano; при компонентите за задвижване японците също са начело с половината предпочитания.

Потребителски нагласи и характеристики

Макар в тази група да има само три въпроса, те са сложни и многопластови, така че разкриват доста подробности за желаещите да вникнат в тях. Като цяло българските потребители се самоопределят като добре запознати с пазара (45.55%) и се влияят от множество фактори при покупките си, но все пак с най-голяма тежест сред тях изпъква цената. По-детайлният анализ на тази информация е работа предимно на търговците, които биха искали да продават повече на българския пазар.

Още веднъж, благодарим на всички активни читатели, които се включиха в анкетата и помогнаха да пресъздадем по този начин облика на нашата аудитория!