2015 UCI Mountain Bike World Cup, DHI#3 – Леоганг, Австрия

Трасето в Леоганг, където се проведе третият кръг в дисциплината спускане за Световната купа, бе доста променено в сравнение с предишни години, така че макар австрийският курорт да е редовен домакин на сериите, за участниците и публиката имаше доста нови места и моменти. И не стига това (или пък точно заради него), надпреварата изобилстваше от драматични моменти, които е трудно човек да преразкаже при наличието на запис от прякото предаване, но ако все пак не можете да го гледате по някаква причина, ето накратко какво се случи:

При жените нещата започнаха с изненадващата дисквалификация на Манон Карпентър (Великобритания, Madison Saracen), която заради силния вятър или заради грешка излезе извън трасето точно след финалния скок, метри преди да пресече финалната линия, и макар че успя да се върне в пистата, съдиите на UCI отсъдиха, че карането ѝ няма да бъде зачетено. Това значително влоши актива от точки на Карпентър – времето ѝ нямаше да бъде печелившо за деня, но със сигурност щеше да и допринесе за позициите ѝ във временното класиране.

След нея Емили Зигенталер (Швейцария, Pivot) седна в горещия стол, но скоро и тя бе изместена от Тане Сийгрейв (FMD Racing), чието време изглеждаше доста добро и наистина се оказа достойно за второ място, след като Джил Кинтнер (САЩ) и Емелин Раго (Франция, MS Mondraker) не успяха да го подобрят. Единствено Рейчъл Атертън (Великобритания, GT) успя да се спусне по-бързо и да спечели за пръв път в Леоганг, повеждайки стабилно и във временното класиране с 670 т. пред Раго с 85 т. и Сийгрейв с 446 т.

1 Рейчъл Атертън Великобритания GT FACTORY RACING 4:04.108
2 Тане Сийгрейв Великобритания FMD RACING +3.018
3 Емелин Раго Франция MS MONDRAKER TEAM +3.171
4 Емили Зигенталер Швейцария PIVOT FACTORY DH TEAM +10.022
5 Джил Кинтнер САЩ +10.392

При мъжете първото добро време бе дадено от младия французин Лорис Вержие (Lapierre Gravity Republic), който поседя дълго в горещия стол – около 40 човека след него не успяха да подобрят постижението му. Едва с наближаването на топ 20 той освободи мястото на временен лидер, макар че неговият сънародник и съотборник Лоик Бруни, който бе паднал в квалификацията, на свой ред окупира върха в продължение на още десетина участници. Времето му изглеждаше все по-добро, но до момента, когато Трой Броснан (Австрлия, Specialized) го подобри с повече от 2 секунди.

Грег Минар и Джий Атертън не успяха да паднат под времето на Броснан, така че всички очаквания се насочиха към челната тройка от квалификацията. Реми Тирион (Франция, Commencal Vallnord) бе изключително бърз в техничните секции и успя да накара часовника да светне в зелено. Конър Фийрън (Австралия, Kona) се превърна в една от най-приятните изненади в Леоганг и защити второто си място от квалификацията с каране на границата на сцеплението, при което за малко да бъде дисквалифициран по подобие на Карпентър. Той също излезе извън лентата (по-точно се приземи извън нея при един скок), но тъй като не бе пропуснал колче, това не му коства доброто класиране.

Само един човек остана на старта и това бе Аарън Гуин (САЩ, Specialized). Досега почти никой не бе успял да подобри времето му от квалификацията, което оставяше отлични шансове на американеца за първото място. Още с изстрелването си от старта обаче Гуин скъса верига и това моментално попари очакванията за най-добро време, но също така събуди спомена за феноменалното каране на неговия сънародник Неко Мулали на Световното първенство в Хафиел през 2014 г., където той завърши на четвърто място при аналогични обстоятелства. В Леоганг трасето на пръв поглед изискваше малко повече педалиране, главно в средната част, но като цяло бе по-скоро технично, отколкото равно и както скоро се видя, Гуин летеше невероятно бързо през корените и дупките и някак си успяваше да съхрани скоростта в правите и по-равни участъци, давайки доста добри междинни времена. Когато обаче пресече финалната линия с най-доброто време за нея, за повечето хора бе наистина трудно да повярват какво е сътворил американецът! След като Мулали доказа, че може с велосипед без верига да застраши челните места, няколко месеца по-късно Гуин спечели своята 12 победа в СК по този начин!

След подобен финал американецът заслужено напредна във временното класиране с 624 т., следван от Лоик Бруни с 435 т. и Грег Минар с 413.

1 Аарън Гуин САЩ SPECIALIZED RACING 3:34.354
2 Конър Фийрън Австралия KONA FACTORY TEAM +0.045
3 Реми Тирион Франция COMMENCAL / VALLNORD +1.330
4 Трой Броснан Австралия SPECIALIZED RACING +1.569
5 Грег Минар ЮАР +1.948
6 Джий Атертън Великобритания GT FACTORY RACING +2.798
7 Джош Брайсленд Великобритания +3.544
8 Лоик Бруни Франция LAPIERRE GRAVITY REPUBLIC +4.326
9 Брук Макдоналд Нова Зеландия TREK WORLD RACING +5.076
10 Марсело Гутиерес Колумбия GIANT FACTORY OFF-ROAD TEAM +5.083

Запис от прякото предаване можете да гледате тук: http://www.redbull.tv/videos/event-stream-517/downhill-finals.

В СК в Леоганг се включи и група български състезатели, предвождана и логистично подсигурена от Светлин Гатев. За жалост нашите момчета все още нямат особени шансове за вмъкване в топ 80, т.е. да карат на финалите, а и заради липсата на добри позиции в световната ранглиста разполагаха с по-ограничено време за тренировки, но въпреки това Стиви Гатев завърши на 175 място, което, ако не ме лъже паметта, е най-доброто до момента класиране на българин в категория мъже на СК. Единствено Полина Петрова успя да кара на финалите, тъй като при жените нямаше отсяване, и макар че остана последна в класирането (ако не броим дисквалифицираната Карпентър), със сигурност първото ѝ участие в състезание от такъв клас ще ѝ даде добра представа какво ниво трябва да гони и по какви трасета. Изобщо, всякакво участие в състезания от подобен клас за българските участници е като нагазване в дълбоки води, при което по-важно е да доплуваш невресим до брега, без значение дали ще си от по-бавните плувци.