2015 UCI Mountain Bike World Cup, DHI#1 – Лурде, Франция

На 12 април в България празнуваме Воскересие Христово, но в южния френски град Лурде бе даден стартът на сезона за Световната купа със състезание в дисциплината спускане. И какво състезание беше само!

Както може да се очаква от подобна южна дестинация, трасето в Лурде бе сухо, прашно и каменисто, с някои много назъбени каменни секции, с големи канари и с богато разнообразие от дупки, улеи и корени, допълнени от спирачни бабуни и други „щети“, нанесени от самите участници при агресивното каране. Макар стръмно и технично, трасето бе и доста бързо, поне когато по него караха най-добрите в света.

Жени

В тази категория рядко има големи изненади на финала спрямо квалификацията. Местата може да се поразместят, но като цяло участничките с челни позиции са предварително известни. Носителката на Световната купа за 2014 г. Манон Карпентър (Великобритания, Madison Saracen) стартира пета отзад напред и зае за момент горещия стол. Веднага след нея обаче Емелин Раго (Франция, MS Mondraker) свали цели 8 секунди от времето, което автоматично я направи фаворит за първото място. Мириам Никол (Франция, Coomencal/Vallnord) и Рейчъл Атертън (Великобритания, GT) не успяха да изместят Раго от горещия стол, но избутаха Карпентър чак на четвърто място. Впрочем Атертън караше много стабилно в горната част и имаше 2 секунди преднина на втората контрола, но точно след това изгуби за момент контрол над велосипеда и това я лиши от натрупаната преднина, така че тя остана втора. Най-горчива обаче бе чашата за Трейси Хана (Австралия, Polygon UR), която въпреки първото си място в квалификацията и сравнително добро каране в горната част, падна в средата на трасето и изгуби няколко секунди, което я запрати чак на пета позиция.

Мъже

Дани Харт (Великобритания, MS Mondraker) бе първият сред фаворитите с ранен старт заради слабо квалификационно време, който се настани в горещия стол. Британецът обаче не бе единственото голямо име в подобно положение. Джий Атертън, Ааарън Гуин и още няколко други имаха падания и проблеми в квалификацията. Някои от звездите бяха контузени още преди състезанието (Сам Хил, Стив Пийт), други тъкмо се бяха възстановили от тежки травми (Джош Брайсленд, Грег Минар), а трети направиха зрелищни падания по време на тренировките и квалификацията.

Всъщност Аарън Гуин (САЩ, Specialized) изобщо нямаше квалификационно време, тъй като бе дисквалифициран, след като падна и не се върна на трасето в същото място, от което го напусна. Бидейки обаче в Топ 20 на световната ранглиста, той има гарантирано участие на финала и го използва по най-добрия начин, измествайки Харт от горещия стол. Американецът постоя там дълго време и колкото повече напредваше състезанието, толкова по-добро изглеждаше постижението му. Повечето от топ карачите, дори без да правят сериозни грешки, успяваха да се доближат на 5-6 секунди, но не повече. Кадрите с повторение на неговото каране показваха колко стабилен изглеждаше Гуин по трудното трасе, колко уверен в линиите и бърз във всяка секция.

Майкъл Джоунс (Великобритания, ChainReactionCycles/Paypal) бе един от хората, които направиха най-силно впечатление в този ден. Младият съотборник на Сам Хил очевидно е научил доста от австралийската звезда, защото направи страхотно, агресивно спускане и в крайна сметка завърши с време, което се оказа достатъчно за трето място в края на деня.

Преди него Сам Дейл (Великобритания, Madison Saracen), когото сме виждали и в България, успя да се нареди точно зад Дани Харт, което в крайна сметка му донесе пето място на подиума и най-добро класиране в кариерата до момента.

Най-напечено стана при оставащи четирима на старта. Първи сред тях стартира Неко Мулали (САЩ, Gstaad-Scott), чието незабравимо представяне със скъсана верига в Хафиел ще остане завинаги в историята на спускането. Уви, технически проблем го сполетя и тук още в горната част на трасето, където американецът спука гума на първата скална секция и смачка задното си колело в острите ръбове, което на момента го извади от играта.

Джош Брайсленд (Великобритания, Santa Cruz Syndicate) също не успя да се качи на подиума, въпреки че бе съвсем близо. В крайна сметка осмото място не е лош резултат след цяла зима възстановяване заради брутално счупения глезен на Световното първенство през 2014 г.

Реми Тирион (Франция, Commencal Vallnord), след като реално застраши времето на Гуин, спука гума в долната част на трасето и това го запрати назад в класирането.

Най-бързият в квалификацията, Лоик Бруни (Lapierre Gravity Republic), изглежда бе под голямо напрежение, защото направи грешка още при първия десен завой, и макар че след това бе много бърз, успя да се пребори само за второ място, което не го направи особено щастлив, въпреки че е едно най-добрите класирания на все още младия състезател.

Бруни все още чака това заветно първо място, но днес явно бе денят на Ааарън Гуин. Ще успее би американецът да се завърне към доминиращото си каране, или през 2015 г. конкуренцията ще се окаже много по-силна с надъхани и много бързи младоци като Бруни, Брайсленд и др., наред със „старите пушки“, които, ако не са контузени, винаги са заплаха за първите места? Предстои да видим в следващите месеци…

Пълното класиране можете да видите в Pinkbike, които са официален медиен партньор на 2015 UCI Mountain Bike World Cup:
http://www.pinkbike.com/news/results-world-cup-dh-lourdes-2015-finals.html

Пак там можете да прочетете подробни фоторепортажи и други интересни статии около състезанието, а ако сте пропуснали прякото предаване по RedBull.tv, можете да гледате записа от него тук:
http://www.redbull.tv/videos/event-stream-495/downhill-finals