Искате ли да разберете как е изглеждал зимният дуел в Пампорово през погледа на победителя Георги Радев? Следващите редове са от него.
Винаги съм обожавал карането на сняг. Необходим е баланс между скорост и прецизност. Ако си твърде груб няма да се движиш бързо, ако си муден дори няма да се движиш. Просто е уникално, стахотно е!
Winter Bike Duel vol.5 обаче, за мен щеше да бъде третото състезание върху бяло. Понеже винаги съм се чувствал страхотно на тази настилка, в предишните си участия съм отивал уверен и надъхан, но съм се връщал контузен и разочарован. Именно това е причината да не участвам в предните две издания. Този път обаче съм разколебан… Така или иначе ще съм в Пампорово, кара ми се на сняг (както винаги), но пък ще ми бъде първо сериозно каране след много тежка контузия и дълго възстановяване. Решавам да карам на тренировките, за да проверя как ще се чувствам, дали наистина съм се възстановил.
Тренировките са в петък вечерта и както се досещате, температурите са ниски, под -10С, а снегът по трасето е много твърд, почти заледен. Самото трасе е изградено в едната част на пистата с името „Стената“. Тъй като тази година дните преди събитието бяха много студени и имаше много сняг, по всичко изглеждаше, че снегът ще бъде такъв и на другия ден, когато са финалите, а именно твърд и заледен, без изгледи да се образуват дълбоки и рохки коловози. Още повече, че самото трасе имаше добър наклон и като цяло се караше много бързо. Въпреки перфектните условия, то беше много предизвикателно. Всеки един елемент представляваше сериозна връзка към следващия и всяка грешка, на който и да е завой или скок, води до забавяне и в следващите.
Самото ми каране в този ден ме направи изключително щастлив. Карах „на цялата газ“ (както обича да казва шампионът Д. Гайдов). Всичко вървеше чудесно, дори имах много сериозни падания, а за мое щастие ръцете ми си останаха на място. Бях със страхотния си твърдак SANTACRUZ JACKAL и останах много очарован от поведението му.
Ден 2, събота, финали. Събуждайки се сутринта, все още не съм убеден, че искам да се състезавам. Отивам направо за квалификацията. Времето е слънчево и без вятър, но все пак температурите са отрицателни. Пристигнали са още участници, голяма лудница. Идва ред на номер 44, „талисмана“ на отбора – Косака ми го избра. Стартирам, а трасето е в перфектно състояние, правя чисто, бързо и без грешки минаване. Пресичам финала с най-добро време, което остава такова до края на квалификацията. Гледайки минаванията на останалите състезатели, забелязвам две неща: малко хора минават чисто и бързо, а за най-голямо разочарование голяма част от тях пропускат врати и на практика карат друго трасе. По-тъжното е, че малко от тях си признават… Негативна емоция. Организаторите Concept Creative обаче взимат навременни мерки и освен че заграждат някои от „новооткритите“ участъци, на финалите има нулева толерантност към тези, които не играят по правилата, изразяваща се в дисквалификация. Това бързо дава резултат и всички се стараят да карат правилно.
1/16 финали. Започва категория мъже, а аз като най-бърз от квалификацията съм в първата серия. Стартирам и всичко е идеално до средата на трасето, където на един десен завой се е „показал“ лед. Падам, поглеждам назад и за мое щастие съперникът ми Ясен Димитров, №70 не се вижда. Изправям се и продължавам до финала. Голям късмет. За първи път не съм отпаднал след първи кръг, въпреки че по същата схема, както в предишните ми участия, за малко да се самоотстраня. И по-важното, не съм се контузил.
1/8 финали. На този етап се изправям срещу много сериозен опонент Константин Димов – Тино. Направил ми е добро впечатление от карането си и зная, че двубоят ще е труден. Избирам си по-приятната за каране, но външна за първия общ завой, страна. Преди старта Павката кръщава нашата гонка „Младата надежда срещу Вълка“. Младата надежда ми се струва малко напрегната, което дава известно спокойствие на Вълка в мен. Старт. Влизаме почти наравно в първия завой, съответно Тино ме затваря и повежда. Но не за дълго. Излизайки от завоя пада във втория, а аз съм много близо. Тино се търкаля и тича, опитвайки се да продължи, а аз само гледам да не се ударя в него. Заобикалям го и до финала карам „на цялата газ“.
1/4 финали. На този етап се изправям срещу Росен Ковачев. С него се „знаем“ повече от десетилетие. Именно заради това избирам да стартирам от по-неприятната, вътрешна страна на първия завой, която не би позволила на съперника ми да ме изхвърли извън трасето в първия завой. След старта разбирам колко по-труден е шикана от тази страна. След първия завой съм втори, плътно зад Росен. Това е добре, понеже скоростта му не ме притеснява, освен това зная, че той минава през по-големия скок преди финалната права. Аз карах през по-малкия, понеже смятах, че оттам е по-бързо. Идваше време да го докажа. На десния завой преди скоковете (същия на който паднах в първия кръг) излизам с по-висока скорост и на последвалия ляв от външната страна продължавам да набирам скорост. На двата скока съм с малка преднина, но по-висока скорост, което ми позволява да заема най-добрата линия към финала. От друга страна обаче, трябва да направя почти два завоя докато големият скок позволява „изправяне“. Метри преди финала съм затворил страната на опонента си, който се удря в мен. Скоростта е огромна, сблъсъкът е много силен. Успявам да спра след около 15-20м пързаляне, търкаляне. Изкарал съм си въздуха, но чувствам, че всичко е наред. След няколко минутки на съвземане и изправяне на кормилото, продължавам нагоре. След сблъсъка Росен е излетял извън трасето и на практика само аз, макар и търкалящ се, пресичам финала.
Полуфинал. Тук се изправям срещу Мартин Марков, който кара страхотно. Понеже съм с по-добро време от квалификацията, си избирам дясната линия, която ми харесва повече. Правя добър старт и повеждам. Всичко е супер, като изключим леката болка и това, че се опира спирачният маркуч в гумата. След като финиширам, бързм да го закрепя и да се качвам нагоре, докато адреналинът ме държи, защото знам, че след това идва болката.
Финал. Тук съм срещу един от най-сериозните си опоненти – Стивиан Гатев, печелил това състезание два пъти. Пак избирам да стартирам отдясно. Стиви не е щастлив от това. Не стартирам по-най добрия начин, но въпреки това влизам с комфортна преднина в първия завой. Оттам пред мен е цялото трасе и просто карам, колкото мога. Финалната права е пред мен, продължавам на макс и пресичам финала първи! Победа!
Разбира се, огромна заслуга имат хората които ме подкрепят „по-целия път“, а именно семейството ми, магазин TrueRiders. Благодарност и към екипа на МБАЛ „Св. София“.
Най-накрая доказах на себе си, че ми върви карането на сняг. След два провала и две пропуснати зимни състезания, всичко се нареди. Качих се на най-високото стъпало на снежната стълбичка.
Поздрави,
Георги
