Winter Bike Duel vol.5 – Пампорово 2015 – репортаж

Winter Bike Duel vol.5 беше по-различен от всички предишни издания взети заедно, поради една проста причина – този път имаше перфектен сняг! Нямаше преспи, нямаше мек сняг, макар че слънцето припичаше приятно – само твърдо утъпкана писта, която на отделни места бе леко заледена, но нищо сериозно.


Трасето бе и доста по-различно като дизайн – много по-право, много по-бързо, с предимно равни или съвсем леко подпрени завои, и с общо три скока, два от които един до друг. Точно те бяха и една от основните атракции за публиката, тъй като смелчаците, които се хвърляха със скорост от по-големия, се издигаха на една респектираща височина от поне 3 метра, преди да кацнат на попивката и да продължат по правата към финала. Пистата бе перфектно подготвена, като организаторите не жалеха сили, за да я доизглаждат между рундовете и в почивките.

Оказа се обаче, че и в тези перфектни условия карането не е никак лесно, особено когато човек трябва да заобикаля колчетата и вратичките, обозначаващи трасето, от правилната им страна. Карането по права линия, поне за по-смелите, не беше проблем, въпреки сериозния наклон на писта „Стената“, чието име е достатъчно красноречиво. Завоите обаче се оказаха трудни дори и за най-добрите. Така, противно на очакванията ми, които се базираха на отдавнашни спомени от карания по писта, участниците падаха на поразия и в много от дуелите водачът се сменяше по 2-3 пъти, преди достигането на финала.

Още по-забавно беше, че стигането до старта бе по-трудно, отколкото самото състезание. Точно над надуваемата арка бе най-стръмната част от пистата и повечето участници едва слизаха пеша.

Любителите на акробатични изпълнения биха могли от това състезание да съставят почти пълен каталог на кълбета, разкрачи и превъртания, включително през мрежа. Някои падаха по няколко пъти, други падаха по двойки, а трети се редуваха. Имаше и пързалящи се, тичащи назад, тичащи напред, тичащи през глава (буквално).

В серията от кадри горе е показана само една от многото такива ситуации, в която моят колега от Bikeporn Георги Даскалов запази учудващо самообладание (то пък какво ли можеше и да направи?!) пред връхлитащия към него млад участник.

Щом започна състезанието, имаше и много дисквалифицирани. Някои от тях просто не успяха да опишат един или друг завой около правилната вратичка, а други, най-често след някое вдигащо бяла пушилка падане, явно не успяваха бързо да се ориентират и хващаха най-правата линия по пистата. Подозирам, че на трети спирачките им не работеха достатъчно…

Жертва на подобна грешка станаха много участници, които иначе имаха шанс за добро представяне. При жените например Виктория Генова от бургаския клуб Shore Invaders, макар че видимо караше по-стабилно от съперничките си, „събра“ последователно две врати и остана трета. Така на финал се срещнаха Ваня Велчева (Свободно измерение) и Полина Петрова (Gravity). И за двете това бе първо състезание по сняг, а за Ваня и първо състезание изобщо. Въпреки това тя караше със завидно самообладание и в началото дори поведе (а Поли падна). После падна и Ваня, Поли навакса част от изгубеното, но в този момент Ваня сякаш забрави накъде извива трасето и отпраши напряко, което осигури служебна победа за състезателката на Gravity.

И не си мислете, че това бе резултат само от неопитност на момичетата. При мъжете и юношите също имаше такива ситуации, както и при децата. За категорията на най-малките ще кажа с две-три думи, че е все по-често срещана в състезанията, организирани от Concept Creative, защото подрастващите с добри умения, смелост и подкрепящи ги родители/отбори явно стават все повече. В квалификацията най-бърз в тази група бе Евгени Войнов, който е брат на Мартин Войнов (Drag Zone) и явно успешно следва неговите линии и скорост. В първия си дуел обаче Евгени пропусна врата и остана четвърти. Останалите малчугани бяха не по-малко смели, а най-стабилен и безупречен в карането се оказа Румен Белезирев, който не за първи път постига успех. Втори се нареди Дамян Дамянов (Champions Factory), а трети Петър Апостолов.

В най-силните категории – юноши и мъже – класирането бе в голяма степен въпрос и на късмет, защото много фаворити отпаднаха преждевременно или по неочакван начин след падане. Далеч съм от мисълта да кажа, че челните места не са заслужени – напротив! Не само, че там застанаха хора, които са се доказвали и преди, но има и нещо друго – успехът в това зимно състезание винаги е бил резултат от „каране по тънък лед“, или иначе казано, от баланс между високата скорост и коварната, хлъзгава настилка. В тази надпревара не е достатъчно да си най-бърз, не винаги е печелившо и да си най-предпазлив и стабилен – повече от всякога трябва да си на границата на възможното, но да не я прекрачваш. И да имаш поне малко късмет. Хора като Иван Колев (Ram Bikes), Мартин Бочуков (миналогодишен победител), младият им съотборник Валентин Тенев (ново попълнение в отбора тази година), Мартин Войнов (Drag Zone), Константин Димов (Riders United) и много други отпаднаха изненадващо рано заради грешки, или по-точно е да кажа заради малшанс. В зимния дуел е така, и не за първи път!

Някои нови имена имаше при юношите. Най-бърз там бе Симеон Божилов, който е добре познат и добре класиращ се и в DH състезанията. Второто място обаче грабна Илиян Подолински от петричкия клуб Виво – това е един от най-прогресиращите отбори в момента, съставен предимно от младежи, предимно бързи, смели и умели в карането. Трети е Ивайло Ставрев от неизчерпаемия юношески контингент на Champion Racing.

Георги Радев (True Riders) и Росен Ковачев (Gravity)сътвориха може би най-оспорвания дуел, но и най-лошото падане, което за момент смрази всички около трасето. В долната част не виждахме ясно какво се случва нагоре, но на видимата част преди двата скока двамата бяха почти наравно, с лека преднина на Росен. На снимката горе виждате как Жоро го изпревари във въздуха и заходи към финалната права с 2-3 метра преднина и по-висока скорост. Веднага след приземяването си Росен обаче се „набра“ на педалите и се опита да изпревари в минималната пролука между съперника и лявата граница на трасето. Буквално на метър-два преди финалната линия това се оказа невъзможно, двамата влязоха в съприкосновение и паднаха, като Жоро пресече пръв финала, а Росен помете единия надуваем стълб на Monster Energy и завърши 2-3 метра по-надолу в опасна близост до едни метални ограждения. Всичко стана за секунди, но доведе до прекъсване от няколко минути, докато стане ясно кой в какво състояние е. За щастие и двамата се разминаха без сериозни контузии и наранявания.

Това бе един от четвърт финалите, а след това Георги Радев продължи победната си серия чак до финала, където срещна Стивиан Гатев (Go Ride Kona). Стиви също е бил победител в зимния дуел и през целия ден демонстрираше много стабилно каране, но този път явно бе ударил часът на Жоро, защото отново той се появи пръв „на екраните“ и спечели убедително първото място, карайки своя любим твърдак.

За пръв път тази година за участниците със ски-байкове и сноускут имаше отделно състезание, в неделя. Оказа се обаче, че очакваният по-голям брой състезатели с такива спортни пособия не се появи и само шестима застанаха на старта. Оказа се също, че трасето в този си вид е доста трудно за тях, при все че говорим за някои доста луди глави. Един човек обаче сякаш нямаше проблеми – скачаше, завиваше и контролираше чудесно сноускута си и това бе Тодор Киров. На финала той се срещна с Владимир Кривцов, един от пионерите в ски-байка, който единствен имаше достатъчно опит и смелост да съперничи на Тодор, но не и в този ден, не и на това трасе.

Още интересни моменти очаквайте в Галерията, където в следващите дни ще има доста снимки от надпреварата.