Както сме свикнали в последните 10 години, първият уикенд на месец октомври бе запазен за едно от най-популярните (и същевременно доста трудно) състезания в България – велорали „Drag Черни връх“. Близостта до София и това, че трасето е почти еднакво през всички тези години и човек може да сравни времената си с предишни участия, спомагат за ежегодното увеличаване на броя състезатели и през 2014 г. те достигнаха почти 200 души. Даже може и да са задминали това кръгло число, но в суматохата преди старта някои участници останаха без номера, пък и не всички стартирали завършиха, но едно е сигурно – и този път желаещите да покорят Черни връх в двете посоки бяха повече от преди.
На фона на всички дъждове и калища през последните месеци, велорали „Drag Черни връх“, което традиционно поставя каращите на изпитание и пред природата, която в началото на октомври често ги посреща със сняг и студ по билото, този път се оказа едно от най-приятните състезания през годината от гледна точка на метеорологични условия. Слънчевото, макар и студено време, създаваше настроение през целия ден, пътеките бяха почти изсъхнали и само на отделни места, които винаги са пропити от влага, човек можеше да се окаля качествено. Тук-там по билото бе останала и някоя преспа, колкото да отсее по-уверените спускачи от по-предпазливите.
Новост за 2014 г. бе последната част от маршрута – там участниците се спускаха по нова (за състезанието) пътека, която от миналата година е маркирана като леко трасе за спускане и е изключително забавна за каране, но изискваща и много добри умения на някои технични участъци. Тази промяна бе направена с цел именно да се запази трудния характер на спускането, тъй като досегашните пътеки между Златните мостове и Княжево в последните години се поизгладиха и вече не представляват особено предизвикателство. Не стояха така нещата обаче с новата отсечка, която макар да е редовно карана и поддържана, предложи доста адреналин и трудни препятствия за всички, но без да напуска пределите на караемостта и удоволствието от спускането. Освен всичко друго, тази промяна доведе и до намаляване на дължината на трасето с около 5 км, а също и до много по-ясно изразено спускане от върха до Бояна, тъй като при новия маршрут единственото по-съществено „изкачване при спускането“ остана това от хижа „Елица“ към хижа „Момина скала“.
Не мога да подмина и някои критики, които бяха отправени към организаторите. Най-много бяха те по отношение на маркировката, заради белия цвят на стрелките със спрей и липсата на ленти. Допълнително объркване внесе наличието и на друго състезание (маратон по бягане) същия ден, за което също имаше маркировка почти по същия маршрут, както и контролни постове, които на едно място (при хижа „Момина скала“) дори бяха подвели много от „нашите“, мислейки, че са по маршрута на бягането. Изобщо, имаше предпоставки за обърквания, макар че за всички, които живеят в София или са карали и преди в състезанието, трасето като цяло бе добре познато. Не бива обаче да се подценяват и хората, живеещи извън столицата, както и тези, които за първи път карат по маршрута. От друга страна, в защита на маркиращия екип ще отбележа, че белият цвят на спрея и избран нарочно, за да се слива по-добре с природата, т.е. да не се „цапат“ излишно пътеките, а е избрана маркировка със спрей, а не с ленти, защото при интензивния туристически поток във Витоша, лентите нямат особен шанс да останат повече от един ден. Друга съществена критика от страна на участниците засяга предварителното записване, което ставаше само в един от магазините на Веломания и не беше много ясно как човек извън София може да се запише предварително, пък и за тези от София този единствен вариант едва ли е бил най-удобен, така че с оглед нарастващия брой участници, добре ще е организаторите да помислят за по-добри опции догодина.
Както обаче казаха не един и двама във форумната тема, независимо от това кой как оценява организацията, почти всички участници в крайна сметка прекараха един хубав ден в планината, умориха се до върха, изкефиха се по техничните пътеки надолу и се видяха с много свои приятели. Аз пък прекарах дори още по-хубав ден, защото започнах изкачването направо от Голи връх, с което си спестих по-голямата част от мъките нагоре.
Едно от първите неща, които ме изненадаха, бе изравнената настилка на пътя към Черни връх. За последно го карах в началото на месец август и след това някой явно го е ремонтирал, защото за първи път го виждам толкова гладък. Ранното пристигане на Тодор Ангелов (КК Варна) и Васил Василев (Илчов баир) обаче нямаше как да ме изненада. Даже се наложи да карам доста бързо с колата по пътя до Алеко, за да съм сигурен, че изобщо ще успея да ги изпреваря. Напълно според очакванията, двамата ни топ-състезатели изкачиха Черни връх за по-малко от 2 часа, движейки се със солидна преднина спрямо всички останали и с малка разлика помежду си. В този момент Тошко водеше и това се запази до върха, с което той взе приза за най-добър катерач, но Васко бе на не повече от 50 м след него и при спускането успя да го задмине и да финишира с преднина по-малко от 1 минута. Трети в категорията на мъжете, която традиционно е най-силна, завърши Бойко Танчев (Мамут), който след работата по мургашкото състезание просто нямаше сили да гони плътно двамата първенци.
Групата на мъжете обаче не е единствената, която направи това издание на велорали „Drag Черни връх“ едно от най-интересните и оспорвани до момента. Подобен сценарий се разигра и при юноши старша възраст, където Иван Мухтаров (Cross) водеше преди върха и то с комфортна преднина от 4 минути, но Александър Минчев (Илчов баир) се раздаде на спускането и не само го настигна, но и успя да се откъсне с 4 минути напред до финала в Бояна. По този начин витошкото състезание затвърди репутацията си на надпревара, в която спускането наистина дава възможности за промяна в класирането, при това дори без да говорим за някакви фрапиращи разлики в техническите умения на съперниците. Малко повече увереност, малко по-свежи мускули, малко по-добри линии – всичко това в рамките на 50 минути каране надолу може да доведе до по-добро класиране. Трети при младежите остана Марио Велев.
Като стана дума за спускането, 46:28 минути бе времето на Емил Кръстев (Мамут), който спечели приза за най-добър спускач. Тодор и Васко бяха съвсем малко по-бавни от него, а още по-впечатляващо е, че те караха с твърдаци. Емо пък се беше подготвил с АМ велосипеда си, с допълнителни протектори и т.н. Той е отличен ХС и ендуро състезател с афинитет към спускането и техничните пътеки, така че амбицията му да даде най-добро време надолу и успешната реализация на тази цел не учуди никого. Даже съм сигурен, че времето му щеше да бъде още по-добро, ако не бяха схващанията в мускулите, които той е получавал при всеки от леките баири нагоре по пътя от върха към Бояна.
Най-младия участник в състезанието стана и победител при юноши младша възраст. Това е Гавраил Стефанов, който е син на небезизвестния Райко Стефанов. Бях безкрайно учуден да видя Райко по трасето само 1-2 дни след като завърши поредния си преход по маршрута Ком-Емине и то в брутални условия. Те му попречиха да подобри рекорда, но пък явно го бяха заредили дори с повече енергия, и сега Райко я споделяше със сина си, като го придружаваше в карането му към първото място. Втори в тази категория остана Християн Димитров, а трети – Йордан Илиев.
И ако от най-младите се пренесем към най-възрастните, то трябва да кажа, че те също дадоха завидни времена, напълно сравними с тези на водещата категория мъже. Илко Илиев (Мамут) за пореден път доказа, че през 2014 г. доминира сред ветераните и завърши с време, което го нарежда на 4 място в общото класиране, непосредствено след Бойко Танчев. Фьодор Драголов (Drag), който завърши втори сред ветераните, заема 6 място в общото класиране и бе много доволен на финала, тъй като успя да завърши с най-добро време до върха спрямо предишните си участия, а се чувстваше добре и на спускането. Трети, също с отлично време, е Анатоли Георгиев (Балкантурист).
При жените, макар да ми се стори, че стартираха няколко участнички, в крайна сметка завършиха (в рамките на контролното време) само три от тях. Най-бърза бе опитната в състезанията Христина Козарева (КК Одрински), а след нея финишираха Петя Николова и Йоана Славова.
Велорали „Drag Черни връх“ е едно от състезанията, в които има и отбори от двама души, като участниците в тях също не са от най-бавните. Типичен пример са братята Георги и Морети Георгиеви от Авител, които пресякоха първи финалната линия, следвани от Людмил Лозов/Максим Георгиев (отбор BTR) и Деян Йорданов/Мартин Вълчанов (Absolute Power).
„Т’ва е!“, както се казва в края на следващия видеоклип, заснет и монтиран от Петър Вeлков по време на състезанието:
