Купа Мургаш Maxbike 2014 се превърна в поредното за тази година състезание по плуване и пързаляне с елементи на планинско колоездене. Трябва все пак да отбележа, че на фона на предхождащите го дни с почти зимни температури и обилни дъждове, 28 септември бе един слънчев подарък и само при застояване на едно място човек можеше да усети, че мразовитата прогноза не е пресилена. Участниците в поредното издание на мургашкото състезание обаче със сигурност не се застояваха на едно място – вместо това те изкачваха стръмни баири, спускаха технични пътеки, газеха в реки и похапваха кал в доволни количества, преминавайки по един от двата маршрута на състезанието – по-кратка дистанция за хоби категориите и дългото, маратонско трасе за групите елит.
Откъм метеорологични условия участниците в Купа Мургаш са виждали и по-лошо, но откъм кал и вода това издание може би бе най-обилното от всички досега. Обичайно почвите в района се оттичат и изсъхват бързо, но при толкова влажна година като 2014 това явно е невъзможно и поредните порои бяха направили реката между Желява и Бухово по-пълноводна отвсякога. Имаше няколко места, където ако искаш да минеш, без да губиш време, трябваше да нагазиш до коляно. След десетки километри в кал обаче, и само на 2-3 км от финала, това вече не плашеше почти никого.
Като си говорим за „най“, това бе и най-посещаваното издание на събитието. Когато видиш паркирани коли по улиците в Бухово 200-300 м преди площада, вече ти е ясно, че нещата са сериозни. Около 130 човека взеха участие, въпреки ниските температури и очевидните очаквания за доста кал. С всяка следваща година интересът към състезанието се увеличава, а самите организатори специално поздравиха участниците за високото им ниво, тъй като на практика нямаше окъснели хора по нито едно от трасетата, а дори по-лекото от тях си е сериозно еднодневно каране в нормалния случай.
Организацията от страна на велоклуб Мамут също бе на обичайното високо ниво, за което е по-добре да оставя думата на самите участници. На мен лично, доколкото карах части от трасето, ми направи впечатление маркировката, която бе толкова изобилна, че дори на скорост човек във всеки един момент виждаше поне една бяла лента някъде напред. Със сигурност отнема време и усилия на много хора да се маркира по този начин, но карането по подобен маршрут в състезателни условия е много облекчено.
В последните дни преди надпреварата организаторите направиха малки промени в маршрута, за да избегнат едни участъци, засегнати много силно от дъждовете, но това изобщо не промени маршрута към по-лошо, защото макар и с няколко километра по-кратък, той използваше цялата дължина на желявската пътека, която не само е забавна, но и напълно суха, така че поне там участниците можеха да карат спокойно.
Аз лично, след като снимах дългата колона от състезатели малко след старта, се изкачих точно до началото на пътеката, където да причакам идващите по последния дълъг баир състезатели от групите елит и да направя няколко снимки от спускането.
Очаквано, пръв по стръмния черен път се появи Александър Алексиев (Brissaspor), който поведе състезанието от самото начало. По всичко личи, че състезателят от Мъглиж, който в последните години е професионалист на шосе, е добил покрай това завидна сила, тъй като конкурентите му изобщо не се виждаха по дългия открит склон, в чиито край стоях на пост. Сашо изглеждаше свеж и доволен, а както се разбра по-късно, преднината му бе солидна – почти 15 минути.
Най-интересно беше зад него. Васил Василев (Илчов баир) и Тодор Ангелов (КК Варна) се появиха заедно и буквално пред очите ми Васко взе лека преднина пред Тошко в най-стръмната част, но не повече от няколко метра. Правеше впечатление обаче, че той изглеждаше и по-свеж, докато Тодор сякаш със сетни сили се напъваше да го гони. Оказа се, че тази борба е била през цялото време дотук, но тя не приключи в тази точка. Васко е един от най-добрите спускачи сред ХС състезателите и на пръв поглед нямаше какво да го спре за второто място, но както често се случва в състезанията, класирането се оформя в последния момент. В оставащите километри до финала състезателят от Илчов баир е бил споходен от силни и болезнени схващания на мускулите, които не само са му попречили да кара добре надолу, но направо са го принудили на едно място да слезе от велосипеда, викайки от болка. В тези тежки моменти Тодор явно е имал повече издръжливост и се завърна на втора позиция, изпреварвайки съперника си с 1 минута.
Това, което не знаех по трасето, го научих по-късно на финала – младият Добрин Лиловски (КК Варна), който се движеше малко зад Тодор и Васко, всъщност е бил втори при първото и основно изкачване до върха, но във втората половина на състезанието силите го напуснали, което позволило на по-опитните му конкуренти да го задминат. Страхотно каране направи и Емил Иванов (Герак), който също е бил с челната група до върха и завърши пети при мъже-елит.
Победата на Илико Илиев (Мамут) в категория ветерани не бе изненада, но не бе и лесна, тъй като трябваше да пребори човека, който е олицетворение на тази възрастова група – Фьодор Драголов (Drag). Трети остана Анатоли Георгиев (Балкантурист).
Анелия Карагьозян (КК Варна) за пореден път оглави класирането при жените, но Ивета Алексиева (Герак) също се представи много добре, което показва, че и при дамите нивото се вдига чувствително. Трета завърши Ася Мицева.
Юношите караха по краткото трасе, макар да съм сигурен, че за повечето от тях и дългото нямаше да е проблем. Най-бърз в тази категория бе Иван Мухтаров (Cross), следван от Александър Минчев и Морети Георгиев.
Що се отнася до хоби категориите, най-бърз при мъжете там бе Александър Александров (Underground Riders), при жените Косара Ботева (Одрински), а при ветераните Красимир Гуцев.
Освен от Maxbike, които са основен спонсор на събитието, то бе подпомогнато и от Лактима, Девин, Авител, Craft и HI5. Някои от тях осигуриха хубави награди за победителите, други подкрепиха „мамутите“ и организационно, логистично или по друг начин.
Очаквайте скоро и голяма галерия със снимки.
