Още в ранна пролет Веломания ми предоставиха за тестване един от новите си и съвсем актуални модели с размер на колелата 27.5 – това е Hardy. Както показва и името му, става дума за твърдак, а впечатленията ми от него след няколко сериозни карания във всякакви условия можете да прочетете в следващите редове.
| Продукт: |
Велосипед Drag Hardy TE 27.5 |
| Размер: | 43 см / 17 инча |
| Тегло: |
Тегло на целия велосипед с посочената по-долу окомплектовка – 14.7 кг. |
| Цена: | 1259 лв. |
| Продължителност на ползването: | 3 седмици / 250 км |
| Други модификации на модела/продукта: | ТЕ е най-скъпият вариант на Hardy, има още две нива на оборудване (Pro и Comp), които са с по-ниска цена. |
Геометрия:
Данните са посочени от производителя и сверени от мен.
| Ефективна горна тръба: | 592.5 мм |
| Седалкова тръба: | 430 мм |
| Междуосие: | 1075 мм |
| Стойки на веригата: | 435 мм |
| Височина на средното движение: | 315 мм |
| Челен ъгъл: | 71° |
| Ъгъл на седалката | 73° |
| Препоръчителен ход на вилката: | 100 мм |
Окомплектовка:
*Единственото, което смених, бяха педалите, тъй като карам с автомати.
| Рамка: | Материал на рамката: алуминиeва сплав А7, тръби с променлива дебелина на стените. Челна тръба за полуинтегрирани чашки 1 1/8. Само за дискови спирачки, уши за задната спирачка IS. Предлага се в 3 размера – 17, 19 и 21.5 инча. |
| Вилка: | SR Suntour XCR32 DS RL TS 27,5, 9 мм QR ос, метална пружина, 100 мм ход, дистанционно заключване |
| Чашки: | VP A42E 1-1/8“ |
| Лапа: |
Cox 6061, дължина 90 мм |
| Кормило: |
Cox Rise Bar MTB R15 680 мм |
| Ръкохватки: | COX VLG-1319 |
| Спирачки: | Shimano BR-M615 + BL-M615 |
| Команди: | Shimano Deore SL-M610 3×10 speed |
| Преден дерайльор: | Shimano Deore FD-M610 |
| Заден дерайльор: | Shimano Deore RD-M615 SGS Shadow |
| Верига: | KMC X10 |
| Задни венци: | Shimano CS-HG62 11-34T |
| Курбели/средно движение: | Shimano Deore FC-M610L 42/32/24T |
| Колела: (главини, капли и спици) |
Капли Mach1 ER20 36H 27.5 Безименни главини. |
| Гуми (външни): |
Impac Ridgepac 27.5×2.25 |
| Кол за седалка: |
Cox 6061 31,6×300 мм |
| Седалка: | COX StrikePro |
| Педали: | VP 565 |
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Първото, което ще видите в този велосипед, е графичното оформление – с ярки цветове, остри ъгли и прави линии. Оценката на външния вид винаги е крайно субективна, но на мен точно такъв дизайн с по-прави и изчистени линии ми е любим, така че от тази гл.т. Hardy много ми хареса. По принцип тези цветове биха ми били малко силни, но общата визия в случая компенсира това и „шареното“ му стои добре.
Друго нещо, което ми направи приятно впечатление, е доброто сглобяване на велосипеда. Нямам предвид само това, че всичко работеше и „цъкаше“ добре – в крайна сметка точно това се очаква от един нов велосипед (макар да се срещат и изключения в по-ниските ценови класове), но бях приятно изненадан от факта, че повечето неща бяха настроени както бих го направил и аз – извъртане на кормилото, разположение на лостчетата и командите, и т.н. Разбира се, наложи се след първото каране да го индивидуализирам според личните си нужди и предпочитания (ще намерите бележки в тази насока по-нататък в текста), но това не променя добрата начална сглобка.
Рамка – детайли и геометрия
Хората, които са запознати с моделите на Drag, бързо ще забележат приликата между рамките на Hardy и на другите твърдаци на българския производител в този клас – Zx5 и Zx6. Няма и как да бъде другояче, при положение че основната разлика между изброените велосипеди е размерът на колелата. Тръбите на Hardy са от алуминиева сплав от серията 6061 и са с променлива дебелина на стените за постигане на по-ниско тегло. Освен това са и с променлив профил, така че във важните зони рамката да поема натоварванията по-добре. Като пример може да бъде посочена извивката на долната тръба при челото и променливият ѝ профил – от трапецовидна форма в предната част към овализирано-правоъгълна при средното движение. Горната тръба също е далеч от кръглата форма, като цяло е най-близо до обърнат трапец. Челната тръба не е конусовидна, но е масивна и с удебелени краища, където са леглата за полуинтегрираните чашки. Водачите за броните и маркучите са от долната страна на горната тръба – за мен това винаги е бил един от предпочитаните и чисто изглеждащи пътища за тях, но ако често носите велосипеда си на рамо, може да не ви допадне като решение. Задният триъгълник е предимно с по-прости форми на тръбите, като има, разбира се, необходимите извивки и профилиране, така че да се ползва спокойно с гуми поне до 2.3 и да носи съответните натоварвания. Като цяло за конструкцията на рамката може да се каже, че е проста и изчистена – традиционна, без да влагам в това никакъв отрицателен смисъл, защото за някои хора може дори да е предимство.
Доколкото успях да усетя, рамката на Hardy е доста корава – това е добре при ускорение и набиране на педалите, но пък се усеща като малко по-твърда возия при напомпани гуми и дребни до средни неравности. Става дума все пак за доста субективно възприятие, редно е да подчертая.
За мен много по-важна от всичко друго е геометрията. В това отношение Hardy може да се похвали с типична ХС геометрия, с челен ъгъл 71° и дълга горна тръба, удобна и ефективна за каране и нагоре, и надолу. По-големият размер на колелата и широкото кормило добре притъпяват ефекта от челния ъгъл, т.е. при каране велосипедът е стабилен и не е прекалено нервен, но няма и да ви изненада с олекване на предницата при някое много стръмно изкачване. Стойките на веригата са стандартни за такъв размер на колелата – като цяло байкът е лесно повратлив и приятен за каране.
Периферни компоненти
Въпросът за геометрията никога не може да се разглежда изолирано от компоненти като кормило, лапа, седалка и кол за нея. Както казах, горната тръба на Hardy е сравнително дълга, което е добре не само при изкачванията – много напреднали колоездачи предпочитат това и при спусканията, защото цялостно велосипедът е по-стабилен на скорост. С 90 мм лапа Hardy е ориентиран стриктно към ХС карането, но аз лично, ако беше мой личен велосипед, бих му сложил 75 или дори 60 мм лапа – дългата горна тръба позволява такъв подход, без да загубите удобство и ефективност, а можете да спечелите малко по-директно управление и по-лесно изтегляне назад при стръмни спускания – като цяло, това е вариант за хора, които смятат да карат велосипеда по-агресивно надолу.
Лапата също така е със сравнително голям ъгъл – 10°. Поради това при първите 2-3 карания усещах кормилото по-високо, отколкото предпочитам, макар че самото кормило е с малко издигане и удобна извивка. Най-сериозен ефект от високото кормило усещах при завиването – не случайно повечето напреднали потребители предпочитат по-ниско кормило. Решението е доста лесно – просто завъртях лапата на обратно и подобрението бе чувствително, включително и при изкачванията. Забележете, че не третирам това като недостатък, тъй като настройката на тези компоненти винаги зависи от личните предпочитания – сред по-начинаещите или по-спокойно каращи колоездачи предпочитанията често са именно за по-високо кормило, тъй като с такова се чувстват по-уверени при стръмен наклон, прагове и прочие. Затова, като се вземе предвид и ценовият клас, напълно нормално е базовата настройка да е с вирната по-високо лапа.
Същото може да се каже и за седалката и нейното разположение. За Hardy Drag са избрали кол с изнасяне назад, което предвид дългата горна тръба ми се струва по-скоро излишно, но не за всеки ще е така. Всъщност по пътя от магазина до вкъщи веднага усетих, че велосипедът ми е с една идея по-дълъг от желаното и след бърз оглед първото, което промених, бе да плъзна седалката напред. И това всъщност бе напълно достатъчно, за да постигна удобната за мен позиция.
По-странното при кола за седалката обаче е дължината му – 300 мм. За моя ръст 170 см трябваше да го изваждам точно до границата на допустимото, даже 2-3 мм над нея, което означава, че за малко по-високи хора (за които рамката би била все така удобна) вече ще трябва по-дълъг кол. Не знам защо Drag са се отклонили от стандартната дължина (350 мм), но обръщам внимание на това, тъй като е добре при покупка да го пробвате още в магазина и да смените кола с по-дълъг, ако се налага.
И така, за да обобщя, с оглед на моя ръст и предпочитанията ми за по-агресивно каране, промените, които направих, бяха: обръщане на лапата с наклона надолу (за по-ниско ниво на кормилото) и изтегляне на седалката с 1.5 см напред. В този си вид Hardy стана идеален за ХС каране, но не му спестих и някои технични и стръмни пътеки, където също се чувствах добре върху него.
Иначе всички изброени компоненти са с марката Cox, която пак е в портфолиото на Веломания. Някои може би ще подходят скептично към това, но производителят предлага като отговор 5 години гаранция за тези части, което означава, че е достатъчно убеден в качеството им. Пак казвам, че функционално нямам никакви забележки към тях – кормилото е удобно и широко, лапата изглежда лека, с 4 болта за кормилото, колът за седалка има разграфяване за височината, главата му е с един болт и се регулира лесно и бързо, а откъм нея не се чу нито едно прискърцване. Седалката също ми бе удобна, само при много дълго застояване малко изоставаше в комфорта спрямо личната ми седалка, но не забравяйте, че това винаги е строго индивидуална материя.
Ръкохватките са удобни и понеже не са притягащи се към кормилото, имаха известна склонност да се въртят около него, но не повече от обичайната за този тип.
Всички периферни части като цветове са съобразени с общия вид и дизайн на велосипеда и му придават завършен облик.
Вилка
SR Suntour в последните години значително са надградили вилките си в началния клас и XCR е пример за това. Конструктивно вилката на Hardy вдъхва увереност с 32 мм горни тръби, при това стоманени, което обаче означава и по-високо тегло. За съжаление в този ценови клас трудно можете да очаквате чудеса – работата на вилката е малко „дървена“, т.е. далеч е от тази на по-скъпи продукти, включително такива на Suntour. От друга страна, макар и с доста „пружинено“ усещане, тя все пак обира голяма част от неравностите, стига да я поддържате чиста и да не е много студено, защото точно това са типичните за подобни вилки недъзи – уплътненията и втулките им са от по-евтини материали и при ниска температура или по-сериозно замърсяване ходът започва да насича или вилката да се сгъва трудно.
Заключването е механично, с дистанционна команда от кормилото и това лостче всъщност е доста удобно и ергономично. По принцип нямам навик да ползвам често тази функция – не съм прибягвал много до нея и тук, освен заради самата проба и за някои по-стръмни изкачвания по асфалт. Във всички случаи обаче дистанционната команда ми се струва много добре направена – с горното палче вилката се заключва, с долното се отключва. Компактна е и може да се разположи достатъчно близо до ръкохватката, така че да оперирате с нея само с протягане на пръста, но без да пускате кормилото. Тъй като в отключено състояние горното палче стърчи малко над кормилото, внимавайте да не го счупите при обръщане на велосипеда (за ремонт на гума или при превоз). В тази насока можете да го предпазите и като го натиснете, т.е. като заключите вилката – тогава то няма да е толкова уязвимо.
От вилката чат-пат се чуваше по някое хлопване или чукване, най-вече при разгъване. Отделно и в чашките като че ли се появи някакъв недоловим в спряло положение луфт, който припукваше при интензивно спиране – дори не съм сигурен дали идваше от чашките, или от вилката, но по-вероятно от чашките. Това беше единственият технически проблем, който имах с велосипеда, и той е отстраним.
Отново повтарям, че вилки като XCR са стандартно оборудване в този ценови клас, но за всеки собственик на Hardy е добре да помисли за бъдещо надграждане с по-хубава и по-лека вилка от типа на SR Suntour Axon или Epicon. Някои може би биха направили този ъпгрейд още при покупката. С такава вилка велосипедът би разкрил много по-голяма част от потенциала си.
Скоростна система
Ето тук Hardy направо блести. Всички компоненти са от обновената група Deore на Shimano и работеха безупречно във всякакви условия, включително и в кал. Няма да намерите някаква смес от по-евтини и по-скъпи части, всичко е от една и съща серия и по този начин е оползотворен максимално системният и интегриран подход на японския производител.
Задният дерайльор е от типа Shadow+, което означава не само, че е с прибран и компактен профил, така че да не се удря в разни камъни и клони, не само е ограничено движението на тялото му напред към рамката, но е добавен и стабилизатор за рамото (съединител), който ограничава движението му напред и по този начин осигурява постоянен опън на веригата. По случайност стана така, че се уверих в ефекта от тази стабилизация по следния начин – в магазина бяха забравили да сложат протектор на тръбата от рамката под веригата, което обикновено води до удряне на веригата в нея и следи по боята още след първото каране. Аз забелязах липсата на протектор чак след второто или третото каране и ме хвана яд за евентуалните деруги по тръбата, но с изненада открих, че такива на практика нямаше! Т.е. веригата дотолкова е стабилизирана, че много по-рядко докосва тръбата под нея. Съединителят може и да се изключва – това е необходимо при изваждане на задното колело от рамката, за да може да „разгънете“ рамото и да освободите място.
3х10 скорости са повече от достатъчни за всеки и за всичко. Високи предавки за бързо каране по асфалт, ниски предавки за най-тегавите баири – всичко е включено в комплекта. Вероятно също толкова би ми харесал велосипедът и с 2х10 скорости, но три венеца отпред са по-универсалното решение за масовия потребител.
Командите също работят перфектно, имат дисплей за предавките и са проектирани за добро съвместяване със спирачните лостчета, така че се допълват с тях, вместо да си пречат. На езика на Shimano те са от типа Rapidfire Plus, което ще рече, че лостчетата реагират моментално на приложения натиск, като освобождаващото лостче действа двупосочно – можете да го натискате както с палец, така и с показалец. Специално при Shimano на мен винаги ми е било по-удобно да оперирам с двата си пръста – с палеца натискам изтеглящото лостче, а с показалеца освобождаващото.
Между другото, пробата на велосипеда завърши по малко неприятен за него начин. Точно в последния ден от карането и на последната пътечка, при тръгване от място някакъв клон влезе в дерайльора и го обърна, при което се счупи сменяемото ухо на рамката. За щастие скоростта бе ниска, така че дерайльорът се размина без никакви последствия, въпреки че добре се беше намърдал между спиците и дясната стойка на седалката. Не че подобен инцидент има каквото и да е отношение към впечатленията ми, освен евентуално за това, че дерайльорът на Shimano вероятно е доста „държелив“, но в подобни ситуации като че ли късметът има най-голямо значение и в този случай бе на моя страна.
Спирачки
Още един отличен за цената си компонент. Японският производител в последните години прави безупречни спирачки и тези в групата Deore не са изключение. Ако имат някакъв недостатък, това най-вероятно е теглото им, но иначе спират добре, не са капризни откъм поддръжка, а новите спирачни лостчета с компактни ръкохватки за 1 или 2 пръста са изключително удобни. Удобен е и реглажът за отдалечеността, а гривната за кормилото е с панти и позволява монтаж/демонтаж без сваляне на ръкохватките. След първите 1-2 по-сериозни спускания накладките се разработиха достатъчно, а дори след една кална баня около Белоградчик не се появиха никакви проблеми от типа на скърцане, запичане на буталата и т.н. Дисковете с размер 180 мм осигуряваха достатъчен запас от сила и защита от прегряване.
Колела + гуми
Това е единствената област, в която Hardy търпи сериозна критика. Още при първото каране усетих, че велосипедът е по-труден за ускоряване и по-тромав при каране по равно или дори при набиране на инерция надолу. В същото време общото тегло 14.7 кг, което не е никак малко за велосипед с такава цена, изглеждаше доста странно, особено като се погледнат компонентите и най-вече хубавата скоростната система. Така основното подозрение за по-високото тегло и за по-бавното ускорение на байка падна върху колелата, където всеки излишен грам се усеща.
Каплите на Hardy са ОЕМ модел на Mach 1 и макар да не са най-леките, изглеждат прилични. Задната успях леко да я подбия, но това беше следствие от намалено налягане заради трънче. А и моето каране никога не се е отразявало добре на капли за начален клас или за ХС. Главините са „тъмна Индия“ – нямат марка, нито някакъв друг надпис, вероятно не са и леки, но иначе нямам забележки откъм лекота на въртене – не са ми задирали, не се появи хлабина в лагерите, така че ги записвам в графата необходимо спестяване от цената.
Гумите обаче са нещото, което бих сменил веднага, още в магазина. И не само препоръчвам това на бъдещите купувачи на велосипеда, но и на самия производител. Impac е дъщерна марка на Schwalbe и не е учудващо, че моделът Ridgepac всъщност копира шарката на първото поколение Racing Ralph. Като поведение гумите имаха типичните черти на полугладки ХС гуми – нисък протектор за по-добро търкаляне, но при спиране и страничен наклон сцеплението определено нe ми стигаше, така че по-агресивните карачи трябва да внимават с тях.
Не това е обаче причината да препоръчам смяната им. Ridgepac са със стоманени бордове и с достатъчно здрав каркас (аз поне не успях да срежа стените им, което често постигам с ХС гуми), но са много, много тежки. С това те оправдаха подозренията ми. Специално си направих труда да сваля едната гума и да я измеря – везната отчете 990 грама, което е страшно много за ХС велосипед! По-лошото е, че не просто е много, но се отразява именно на лекия вървеж на колелото. Затова най-доброто надграждане, с което можете да започнете при покупката на велосипеда, е да сложите някой от леките модели на Schwalbe (актуалният Racing Ralph е чудесно начало) и да добавите по-леки вътрешни гуми. По този начин, доплащайки вероятно около 50-60 лв. (след евентуално приспадане от цената на гумите Impac) можете да напуснете магазина с велосипед, който тежи 13.7 вместо 14.7 кг! И точно заради това препоръчвам на самия производител да направи колкото се може по-бързо тази промяна в окомплектовката, тъй като тези гуми са като същински котви за иначе чудесния твърдак.
Заключение
Ако сте прочели всичко дотук, не е необходимо да повтарям, че в повечето отношения Hardy е страхотен ХС твърдак. Рамката и скоростната система дават отлична основа за дълготрайна и безпроблемна употреба и осмислят покупка с цел бъдещо надграждане, каквото може да се търси най-вече по отношение на вилката и колелата. Периферните компоненти, както обикновено, са въпрос и на личен избор – важното е, че изглеждат достатъчно качествени, удобни са и допълват добре цялостния вид и окомплектовка. Дори колелата на велосипеда, макар и непретенциозни, са в унисон с цената, но гумите… гумите трябва да бъдат сменени веднага и тогава Hardy направо ще литне, сигурен съм! За щастие това е и най-евтиното и лесно надграждане.
+
|
– |
|
Добра геометрия за ХС каране. Добре изработена рамка с модерен вид. Отлична скоростна система в този ценови клас. Добри спирачки. |
Тежки гуми, които водят до по-трудно ускоряване на велосипеда. Вилката е непретенциозна и нормална за този ценови клас, но препоръчвам при първа възможност да я смените с по-хубава. |
За контакти:
„Веломания“ ЕООД
ул.“Гюешево“ 83
тел: 8127072
www.dragbicycles.com/
www.velomania-bg.com
{gallery}products_test/2014/test-2014_drag-hardy-te_pics{/gallery}
