Необикновеното събитие в центъра на столицата привлече доста хора и показа добър потенциал за един неангажиращ, но достатъчно интересен формат.
Какво беше BTSF Urban Games? Едва ли някой може да каже съвсем точно. Не беше състезание, но имаше достатъчно състезателни елементи, за да създаде интерес за участниците и публиката. Не беше и обикновено каране, макар че на същите места траялистите карат редовно и едва ли правят нещо по-различно като трикове. Новият формат всъщност се оказа доста добро хрумване, тъй като успя да привлече и „класиците“ в спорта, които всички познаваме и, за жалост, все така броим на пръстите на ръцете си (Мони Предов, Крум Методиев, Дойчин Абаджиев, Александър Толев, Стамен Димитров), и доста млади момчета, които още развиват уменията си и поради това в изцяло състезателен формат не се чувстват достатъчно уверени. Аз лично останах изненадан колко хора всъщност карат траял – само преди 1-2 години си мислех, че дисциплината съвсем е замряла, а сега се оказа, че ентусиастите в този труден стил не са никак малко!
Имаше си и публика, въпреки мрачното и не съвсем топло време. Някои хора придружаваха участниците през цялата им обиколка из централните софийски „потайности“, а други идваха и си отиваха, че дори и пак идваха. Не бяха малко и случайните минувачи, които се заглеждаха, така че събитието според мен постигна основната си цел – да популяризира траяла.
Похвала заслужават и спонсорите, благодарение на които участниците получиха доста награди. Това бяха дъвки LOTTE Xylitol , Shark Energy Drink – Bulgaria, магазин Allmountain и Boombox.bg.
Може би ще ви е интересно на какъв принцип и за какво се раздаваха наградите, при положение, че нямаше класиране? Цялото събитие бе разиграно като поредица от предизвикателства, разположени на различни места в централните градски части. На всяко място се избираха определени препятствия и се задаваше като предизвикателство преминаването им по определен начин – който успееше да го направи, получаваше малка награда, обещана преди това. В някои случаи имаше дори лични предизвикателства, отправени към конкретен участник.
Имаше, разбира се, и доста каране за публиката или просто за удоволствие на самите участници. Даже бих казал, че събитието бе малко хаотично, но в добрия смисъл на думата. Човек не знаеше накъде да гледа – таман се съсредоточиш върху предизвикателството, и с периферното си зрение зърваш как някой встрани прави интересно минаване. Ако пък се отплеснеш натам, изпускаш съревнованието за някоя награда. Всичко беше в постоянно движение – карачите, фотографите, камерите и зяпачите.
Имаше дори и един чуждестранен гост – част от екипа на цирк Елуаз, който също показа добро ниво.
Началото бе поставено пред НДК – място, където траялистите могат да прекарат и цял ден, ако нямат програма за нещо друго. Тук се събра и първата голяма публика, а и препятствията бяха едни от най-трудните за деня, по-специално тези в шадраваните.
Между отделните локации придвижването ставаше под формата на малко велошествие, тъй като и голяма част от публиката също бе на колела. В това отношение аплодисменти заслужиха полицаите, които подсигуриха безпроблемното преминаване на шествието през кръстовищата и улиците.
Следващото място бе телефонната палата. И тук имаше интересни предизвикателства и много добри изпълнения, макар че обедното време като че ли внесе и малко мързел в карането. Публиката също понамаля, макар че с преместването към градинката при бившия мавзолей в нея се вляха и свежи сили. На това място препятствията като че ли бяха най-лесни.
В сенките на градинката зад двореца имаше доста интересни моменти, но от друга страна, мързелът тотално завладя някои от участниците, така че беше време за едно по-продължително придвижване към последното място за деня – Паметника на съветската армия. Тук се наложи да направим почивка, докато бъдат наредени две камари палети, защото събитието завърши с ясно изразена състезателна част.
В нея участниците първо се надпреварваха по скок на дължина, постепенно раздалечавайки двете „площадки“ от палети, достигайки до 2.50 м!
След това имаше и скок на височина, където трима души успяха да преодолеят 1 метър, но когато летвата бе вдигната до 1.10 м, на никого не му стигнаха сили да я прескочи чисто.
Накрая дори и ВМХ/стрийт карачи изявиха желание да ползват това препятствие, така че за тях също бе организирано мини-състезание, като се включиха и някои от траялистите, само че без право да прескачат летвата със страничен скок, а само с фронтален. Крум Методиев пък се пробва с BMX и успя да се представи на завидна висота, конкурирайки успешно специалистите с този тип велосипеди.
Между другото, тук отново се събраха доста хора, така че събитието приключи също толкова позитивно, колкото и започна.
При първа възможност ще публикувамe още снимки в галерия и/или фоторепортаж, а дотогава можете да намерите още информация по темата в страницата на събитието във Facebook: https://www.facebook.com/events/1413625315564186/.
