За четвърти пореден път сезонът бе открит с ранното състезание във формат дуел, провеждано на сняг и организирано от Concept Creative. И за четвърти пореден път организаторите не случиха на подходящи условия и въпреки усилията им, карането бе трудно и по-особено. Тази надпревара сякаш е урочасана…
И все пак, година след година Winter Bike Duel става все по-добро мероприятие! Дори при тази киша, в която се бе превърнал малкото останал сняг в Пампорово, подобренията се виждаха и усещаха. Най-важно място сред тях заема трасето.
Както знаете, през есента на 2013 г. във Велопрак Пампорово, който бе домакин на събитието (в случая като зимен курорт), бе изградено трасе за дисциплината 4-крос. Идеята за тази писта обаче още тогава бе по-голяма – целта е през зимата тя да се ползва и за състезания по бордър крос, а също така и за отразеното тук велосъстезание на сняг. И в интерес на истината, това бе най-доброто трасе за Winter Bike Duel до момента. Състезателите се убедиха в това в събота сутринта, когато снегът все още бе добре утъпкан и стегнат. Едно от големите предимства на тази писта спрямо предишните издания бе, че хем отдолу има твърда основа, оформена със скокове и виражи, хем в почти цялата ѝ дължина може да се влезе със снегоутъпкващи машини. Но никое от тези неща не успя да реши проблема с безпрецедентно топлото за февруари време (на слънце температурата може би достигаше 20 градуса), което не само размекваше, но направо „изяждаше“ снега.
Нямаше сила, нито пък химическо вещество, което да успее да запази бялата маса в твърдо състояние при такива условия, така че още в събота по обяд състезателите вече ровеха надълбоко, създавайки дупки и коловози, а на слънчевите места започна да се показва кал. Целият съботен ден бе предвиден за записване и тренировки, като от обяд нататък всички се бореха с трасето – състезателите да го карат по-добре в кишавия сняг, а организаторите да го заглаждат, утъпкват и стягат, доколкото това изобщо бе възможно.
Над 100 души се бяха записали в предварителната регистрация, защото както обикновено, домакините и организаторите бяха осигурили и доста изгоден пакет с нощувки и прехрана за участниците, но уплашени от „лятната“ прогноза, голям процент от хората се отказаха в последния момент, така че на старта реално застанаха около 60 души. Усещаха се доста липси, но най-голяма бе липсата на адекватни за февруари метеорологични условия.
Въпреки това нищо не можеше да спре дошлите в Пампорово да карат, да бедстват, но и да се забавляват. В крайна сметка няма лошо каране, независимо дали е можело да бъде и по-добро. Като казах забавления, организаторите бяха решили да провокират такива в по-сериозни размери с импровизираното състезание за най-оригинален, смешен и забавен костюм, за наградата на Bushmills. Кандидатите за славата в такива специфични съревнования обикновено са добре познати и предварително известни, така че да ги видим по трасето, облечени „скандално“ или „безумно“, не бе изненада, но въпреки това на мен лично някои от участниците почти ми докараха стомашни болки от смях. Повече онагледяващ материал очаквайте във фоторепортажа ни, който ще се появи скоро – засега ви показваме само победителя в тази луда надпревара:
Любомир Тодоров (Drag), за когото може да се каже, че пръв подхвана тази традиция за спускане с уникално облекло, когато го направи преди години с булчинска рокля, явно бе решен да докаже на всички останали, че изобретателността му няма граници и заслужено спечели първа награда за карането си с водолазен костюм, който включваше неопрен, плавници и дори шнорхел! По ирония на съдбата тази дегизировка добре кореспондираше със състоянието на трасето…
Наградата му бе връчена по време на байк партито в събота вечер, като това бе вторият купон, включен официално в програмата. Първият беше още в петък за пристигналите тогава. По този начин организаторите затвърдиха статута на проявата като такава, при която преобладаващо трябва да е доброто настроение и желанието за забавления, а не сериозното състезателно надъхване.
В неделя трасето не изглеждаше по-добре и още в сутрешните часове бе достатъчно меко, че да затрудни участниците в квалификацията. След нея само при мъжете имаше достатъчно хора, за да се направи схемата с 32 души – в останалите две групи се започна директно от осмина финали или от още по-късен кръг.
За пръв път в състезанието имаше и категория сноускуут/ски-байк. Тези зимни приспособления набират все по-голяма популярност в последните години и може би това беше първото официално състезание с тях – не съм 100% сигурен, но не си спомням да съм чувал за друго. Надпреварата бе и интересен начин да се сравнят тези два произлизащи от велосипеда нови зимни спорта. Всъщност със сноускуут имаше само един човек и той е добре познат спускач – Тодор Киров. Жалко, че другите добри карачи не успяха да се включат, защото можеше да стане още по-интересно, а то и така не беше малко. Тошо караше страхотно и през двата дни, но завърши едва на трето място, „надпързалян“ от Стефан Георгиев (той през този уикенд за първи път се качи на ски-байк, а освен това участваше в състезанието с нормалния си велосипед!) и Владимир Кривцов. За последния може да се каже, че е един от пионерите на ски-байка (а и на още куп други интересни неща) в България и поради това е натрупал толкова опит, че трябваше да си припомни само част от него, за да се добере до първото място. Той самият обаче призна, че е бил притиснат здраво от Стефан и наистина финалния рунд между двамата, а и изобщо гонките в тази категория бяха сред най-зрелищните и оспорваните в двата дни.
При младежите никога не липсват силни претенденти за първото място, но най-бърз и стабилен през този уикенд се оказа Георги Георгиев от Underground Riders, следван от Симеон Вълков и Симеон Божилов.
За пореден път най-сериозна беше борбата в категория мъже, но тя като че ли се разрази не толкова на финала, а на полуфиналите. В единия от тях Владимир Чакърски (Gravity) срещна Стивиан Гатев (Go Ride Kona) и до шикана двамата се движеха много близо един до друг. Атакувайки първия ляв завой обаче, Ситив не успя да насочи добре байка в дълбокия сняг и мина извън вратичката, което означаваше, че Вовата трябва просто да завърши този рунд и да продължи към финала.
Другият полуфинал бе още по-драматичен. Там един срещу друг се изправиха съотборниците в Ram Bikes Иван Колев и Мартин Бочуков. Единият е същински ветеран с много опит и с агресивен стил на каране, другият тъкмо излезе от категорията на младежите, където доминираше в последните 2-3 години и има амбицията да продължи победния си марш и при мъжете. Да се правят залози за изхода от този рунд би било много рисковано! Достигайки шикана обаче, Иван водеше убедително и малко след тази поредица от завои Марто падна, което сякаш предреши изхода на гонката. Никое състезание обаче не е завършило преди финалната линия и когато в долната част на трасето Иван също падна два пъти, по неговите собствени думи той е подценил ситуацията (защото всички са го успокоявали, че има комфортна преднина) и в равния участък преди финала младият му съотборник успя да го изпревари, макар и само с една дължина на байка. В малкия финал Ванката не си позволи никакви подобни грешки и спечели третото място.
Така на финала останаха Марто Бочуков и Владимир Чакърски. Не зная как са се развили нещата в горната част на трасето, но на финалната права Марто пристигна с голяма преднина. Тук изложените на слънцето места дотолкова се бяха разтопили, че състезателите първо трябваше да нагазят в дълбока кална локва сред кишата, а след това да завършат състезанието с тичане и бутане на велосипеда, тъй като никой не успяваше да кара.
След всичко това сезонът официално е открит, при това не зимният, а по-скоро пролетният! Очаквайте още информация и визуални впечатления в нашия фоторепортаж и в голямата галерия от състезанието, която подготвяме.
