Надявам се, че покрай репортажа ни за ХС елиминациите в Шумен, не сте забравили, че на следващия ден ден се проведе и ХС състезание с обиколки. За него си позволих да отложа малко репортажа, защото това състезание вече е утвърдено в календара ни, но това съвсем не означава, че заслужава по-малко внимание. Неделният старт всъщност събра доста повече участници, които дойдоха от цяла Северна България (най-вече) и тук-там по някой от Казанлък, София и други части на страната.
Трасето бе сходно с миналогодишното, като най-съществената промяна бе във високата му част, където бе добавена една допълнителна „фиба“ към обиколката, при това доста трудна във всяко отношение – и нагоре, и надолу. Останалите части бяха познати на участниците от миналата година и включваха изкачване по приятна, но стръмна алея до платото, каране нагоре-надолу по доста интензивни пътеки и след това спускане по една технична и забавна пътека обратно в парка до завода, където се прави Шуменско пиво – за радост на всички участници, пивоварната и този път бе сред спонсорите на събитието, което означаваше, че след края на съревнованието всеки можеше да се освежи с една безплатна бира. Наздраве!
За съжаление обаче слънцето така и не изгря в неделя над Шумен. Гората бе пропита от мъгла и пътеките бяха мокри като след дъжд, което направи за по-неопитните участници нещата още по-трудни.
Началото бе предвидено за 11 ч, така че да могат да пристигнат и хора от по-далечни спрямо Шумен краища на страната. Първи по трасето поеха групите жени (включително и девойки, тъй като нямаше достатъчно дами за формиране на две отделни категории), юноши младша възраст, мъже хоби и ветерани. За тях бе предвидено едно улеснение нагоре по трасето, където имаше един интересен участък с камъни, който обаче за много хора бе проблемен. Затова организаторите решиха да „пощадят“ участниците в тези по-любителски групи и направиха за тях обход на тази секция.
Нямаше как обаче да направят обход на стръмната пътека в долната част на трасето, така че публиката на това място (а то привлече доста хора) можеше да наблюдава най-различни минавания:
Като се започне от някои успешни минавания на младежите, които бяха най-бързи и пристигнаха първи…
…мине се през класическо скороходене с велосипед надолу…
…и се приключи с по-напредничави изпълнения като тичане без велосипед.
Миналата година бях прекарал тук достатъчно време, дори един от участниците бе паднал върху мен, така че, воден от любопитство и благоразумие, продължих с бърз ход нагоре, за да видя непознатите за мен части от обиколката, като по пътя се разминавах със състезатели, които пък се движеха с бърз ход надолу.
Докато набера височина, голяма част от състезателите вече бяха направили и втората си обиколка, включително най-младите, за които тя беше и последна. Най-бърз в тази категория бе Калоян Митев от КК Одрински, следван от Ясен Александров и Даниел Жеков – и двамата от КК Варна.
Жените трябваше да направят с една обиколка повече и в отсъствието на Анелия Карагьозян (която бе един от главните организатори от страна на велоклуб „Илчов баир“) и Христина Козарева (която беше на състезание в друг спорт), Венета Пандохова от КК Варна заслужено се качи на върха на подиума, а нейни подгласнички станаха Ирена Стоянова и Петя Стоева (Исполин).
Най-оспорвана (от гл.т. на близки времена) се оказа групата Мъже хоби, в която Йордан Дончев даде най-добро време, следван обаче на по-малко от минута от Николай Костадинов (Зарата), а на още една по-назад финишира Димитър Карабахчиев (КК Варна). Победителят е пословичен както с това, че винаги е весел и засмян, така и с това, че не пропуска да се изплези, когато види фотоапарат. 🙂
Що се отнася до ветераните, там Николай Дянков от Исполин завърши с огромна преднина пред всички останали – 26 минути, което при три обиколки показва доста сериозно превъзходство. Втори и трети завършиха Веселин Беделев (Устрем) и Емил Паралюзов (Планински орел).
Обикновено не се занимаваме с последните места в класирането, но този път имаше трима участници, за които дъното бе най-желаното място. Защо ли? Защото това бе отбор „Утайка“:
С общи усилия те успяха да запишат най-бавната първа обиколка… и само с нея си останаха. 🙂
Втората част на състезанието включваше двете най-силни групи – юноши старша възраст и мъже. За тях вече бях достигнал горната част на трасето и бях установил, че Шуменското плато отгоре всъщност не е никак равно, а е надупчено с разни долчинки, по които трасето минаваше като влакче на ужасите със стръмни спускания и изкачвания – мога да си представя колко изтощително е карането по такъв терен, когато след всяко нанадолнище трябва с всички сили да се натиснеш отново педалите, за да използваш максимално набраната инерция.
Първият състезател се спусна по отсрещния склон и с радост установих, че това бе Васил Василев от домакините. Не че щях да съм тъжен, ако на негово място бях видял Тодор Ангелов, но точно защото за Тошко това бе обичайната позиция, а пък Васко бе амбициран да спечели в своя град, подобен развой в първата обиколка предвещаваше сериозна борба по-нататък, следователно и доста интересно състезание.
Тошко обаче се оказа едва трети, защото преди него бе успял да се вмъкне съотборникът му в КК Варна Добрин Лиловски, най-бързият при юноши старша възраст. Както обикновено, Добри изглеждаше тъй, сякаш кара за удоволствие в парка – полуусмихнат, направо безгрижен… и бърз, много бърз! В следващата обиколка той дори водеше пред Васко и Тошко, което за пореден път показа, че този младеж вече е готов да заеме мястото си при мъжете. Вярно, трябва да отчетем факта, че за юношите бяха предвидени само три обиколки, т.е. Добри не пестеше сили, но въпреки това, постижение като най-бърза обиколка в състезанието и завършване на трите обиколки преди мъжете е впечатляващо.
Тодор Ангелов, както е изписано и на лицето му, също не пестеше сили, но бе останал в догонваща позиция. Във втората обиколка беше трудно да се прецени дали разликата между него и Васко се е запазила, или се е променила, но в третата той вече се бе залепил плътно зад съперника си. По-късно дори ми разказаха как на един съседен участък, споменатото вече ново удължение на трасето, Тошко успял да изпревари Васко нагоре, след което пък Васко го задминал надолу със самоотвержено спускане. Точно след този момент е направена и долната снимка:
В четвъртата обиколка обаче настъпи обрат и Тодор Ангелов излезе начело, при това с преднина повече от една минута, може би дори две. По това време аз тъкмо бях достигнал споменатия каменист участък, който бе затворен за първите групи, но за мъже елит и юноши старша възраст се минаваше през него. И там имаше няколко души публика, като след преминаването на Тошко усилено се коментираше дали Васко са го напуснали силите, или е паднал при спускането (това би било най-лошото)…
В това време мина и Васко и макар да бе съсредоточен върху пътеката, успя да ни отговори, че е спукал гума и това е освободило пътя на Тодор към победата. По-късно научих и допълнителните подробности – Васко кара с безкамерни гуми и дори не беше я спукал в истинския смисъл на думата, а тя просто се разхерметизирала и изгубила налягане, така че се наложило да я напомпа отново, след което и да дозатяга QR-а. При близката дистанция между двамата съперници обаче подобни неща решават изхода от състезанието.
Доста хубава секция беше това между другото, технична, но в никакъв случай прекалено трудна. Е, зависи и от гледната точка. Недко Недев може би е на друго мнение, след като се препъна в един корен, катурна се и макар да остана напълно невредим, дясната му команда увисна безпомощно на бронята – явно бе срещнала нещо по-твърдо и здраво.
Както казах, в „равната“ част на платото бяха някои от най-стръмните изкачвания – кратки, но пък почти отвесни, като ги погледне човек отдолу. За повечето участници преодоляването на някои от тези баири с каране бе невъзможно, макар че събираха сили и опитваха да го направят за пред фотоапарата. 🙂
А някои дори и успяваха!
Втори при юношите старша възраст завърши Александър Александров от КК Одрински, следван от Илия Цонков (Исполин).
При мъжете трети завърши също представител на Габрово – Георги Одрински. Излишно е да уточнявам от кой клуб е, нали? 🙂
Пълните резултати можете да видите тук: http://ilchovbair.com/new/63.
С пресичането на финалната линия хубавите неща не свършиха. За някои дори сега започваха! Освен споменатата „изотонична“ напитка със златист цвят, доставена от пивоварната в съседство, организаторите бяха осигурили и вкусна паста, сервирана по български маниер с лютеница и сирене. Предполагам, че е вкусна, заради израженията на похапващите – аз самият съм злояд на тема макаронени изделия и упорито отказах да я опитам. :)))
Други обаче опитаха една торта, при това без да са искали. Това обаче е една друга история, но хайде, ще ви разкажа и нея. Казва се „История за награждаването в категория мъже-елит“. Започва така: „Имало едно време един състезател, който се казвал Георги Одрински и завършил на трето място при мъже-елит. Имало и един друг състезател, който се казвал Васко Василев и завършил втори, но до този момент той бил и водещ на церемонията по награждаване, така че трябвало някой да го замести. Тогава се намесил не кой да е, а добрият самарянин Тодор Ангелов, който с радост представил Васко в най-добрата му светлина.
Е, повод за радост било и това, че самият Тодор бил на първо място, така че дошъл и неговият ред, а микрофонът се озовал в ръцете на Добрин Лиловски, който пък днес бил най-бързият състезател по трасето. И така, Добри съобщил името на победителя, а дъщерята на краля…абе не, то крале нямало, ама тъй, де, шефката, Анелия, излязла от строя (не, бе, пред строя се казва!) и взела, че му връчила една… торта!
А защо торта? Ами много просто! Защото Тодор на тази дата имал рожден ден! И ето ти още един повод за радост!
На Тодор обаче може би му се сторило, че публиката не е достатъчно радостна, затова с решителен замах залепил тортата на лицето си, и това действително произвело още по-гръмки смехове сред народа, събрал се да гледа това тържество.
И най-подир, за да има историята сладък край за всички, рожденникът успял изненадващо да омаже с торта и лицето на Георги Одрински, а Васил Василев по чудо успял да избегне тази участ, макар че за малко не паднал зад борда, така де, зад подиума, ама то нямаше да е по-приятно.
Та такива неща стават под Шуменското плато, а ако искате и вие да се включите, сигурен съм, че клуб „Илчов баир“ и догодина ще организира подобни хубави мероприятия!
