Три, две, едно… започваме! Не състезанието, а броенето три седмици назад, когато се проведе състезанието по спускане в рамките на Balkan Bike Cup 2013 в Пампорово. Налага се да поискам извинение от аудиторията ни за това закъснение с репортажа, но може би сте забелязали, че септември бе особено наситен откъм прояви и в промеждутъка между прибирането от един край на България и пътуването към друг писането на репортажи трудно се вмества между обработката на стотици снимки и обявяването на още повече бъдещи мероприятия. Е, дотук с оправданията, да започваме с наблюденията…
Първото, което се случи в неделя сутринта, освен че някои се събудиха в нетрезво състояние, бе опитът (или по-скоро идеята) за бойкот на състезанието от страна на част от участниците. Причините да се стигне до това, което виждате на снимката – сериозни и дори намусени физиономии на хора, които би трябвало да са тук предимно за удоволствие и спорт, са комплексни и ще се опитам да ги изброя, без претенции да съм разбрал всичко.
Едната причина за недоволство бе фактът, че състезанието Balkan Bike Cup 2013 имаше статут на Балканско първенство само за дисциплината крос-кънтри. По отношение на спускането надпреварата бе клас 2 на UCI, но не и Балканиада. Споровете и недоволството се завъртяха около това кой какво е разбрал, кой какво е премълчал и други такива неща. Някои състезатели твърдяха, че до последно са мислели състезанието за Балканско първенство и едва ли не само заради това са се записали за участие. Според тях екипът на Concept Creative е пропуснал да ги осведоми, че надпреварата е с такъв статут само за дисциплината ХС, че са били подведени и т.н. Коментираше се и кога точно организаторите са научили за това, те ли са виновни или БКС и т.н. Към всичко това не мога да взема отношение, тъй като не зная каква е била комуникацията между отбори, участници и организатори преди състезанието, кой как е интерпретирал едно или друго – мога само да кажа, че аз лично научих със сигурност, че мероприятието ще е Балканско само по ХС, в момента, в който бяха публикувани плакатът и правилата/подробностите за него. В тях за класиране и изобщо за състезание на „балканска основа“ се говореше само за ХС надпреварата, докато тази по спускане бе представена като UCI Class 2. Да си призная, аз не се и учудих от това положение, тъй като за последно Балканиада по спускане май се е провеждала преди 6-7 години, докато по крос-кънтри има всеки сезон.
Друга причина бе увеличението на таксата за участие, което по думите на участниците се е случило преди състезанието, не зная в кой точно момент, но твърденията бяха, че първоначално е била обявена по-ниска такса, а после е била променена.
Към това се добавиха и негативните мнения за удължаването на трасето, тъй като новата отсечка бе доста равна и включваше много въртене, което май на никого не се хареса. Повече снимки и впечатления от тази част можете да си припомните чрез петъчния ни репортаж.
Всички тези проблеми са били обсъдени първо на техническата конференция в събота вечерта, след което продължиха и в неделя преди тренировките, като в крайна сметка сред повечето състезатели надделя мнението, че един бойкот би бил по-скоро незаслужена обида към труда на Concept Creative, отколкото средство, с което да се промени забатачената ситуация и неуредиците около планинското колоездене като спорт в България, за което най-голяма заслуга засега има Българският колоездачен съюз. Аз също си мисля, че ако трябваше да се бойкотира някое състезание, това беше Националният шампионат, където имаше наистина сериозни и безспорни поводи за това. Докато при Балканската купа нещата изглеждаха доста по-субективни и разнопосочни. В крайна сметка почти всички караха, за което именно ще си говорим оттук нататък.
Между другото, може би трябваше да започна статията още от събота, тъй като репортажът на МТБ-БГ за този ден включваше само Балканското първенство по крос-кънтри. Наред с него обаче през целия ден не спираха и тренировките по спускане. Пороят, който се изля през нощта в петък срещу събота, накара повечето състезатели да заложат на гумите за кал, макар че прашното преди това трасе бързо попиваше влагата и изложените на слънце части вече бяха изсъхнали.
Така в неделя, когато температурите отново скочиха нагоре под благотворното въздействие на слънчевите лъчи, пътеките бяха вече сухи и бързи. Бързи бяха и състезателите. Повечето от чуждестранните участници не за пръв път идват в България – Жорди Баго, Константинос Андриотис, Робърт Смит, двама-трима словенци… всички те имат поне по една снимка из архивите на МТБ-БГ от предишни състезания.
Всъщност изненада за мен се оказа това, че братята Смит се увеличиха с още един – освен младия Едуард и утвърдения победител в България Робърт, за Balkan Bike Cup се появи и най-големия – Дейвид. Дали да очакваме още попълнения от това семейство? Не зная, но не беше никак изненадващо, че и Дейвид караше бързо – толкова, че завърши на трето място в състезанието!
През трите дни в Пампорово Ева Димитрова често се навърташе около братята британци и обсъждаше с тях линии и тънкости на карането. Дали заради това, или заради сериозните тренировки, състезателката на Чета++ най-после постигна един дългоочакван успех, който заслужава – първо място при дамите в голямо състезание. При това Ева даде най-добро време и в квалификацията, и на финала, а основна съперничка ѝ бе Ани Томева, която се представяше отлично през целия сезон. Каква по-хубава новина от това, че догодина се задава интересен сезон, в който може би най-сетне ще видим сериозна конкуренция в тази категория между повече от две състезателки?
Предпоставка за това е не само очакваното завръщане с нов велосипед на Илинда Евтимова и засиленото ниво на Ева и Ани, но и появата на още няколко смели момичета като Полина Петрова и Йоанна Великова, които започваме все по-често да виждаме в състезанията. Конкретно в Balkan Bike Cup 2013 участие взе дори и една състезателка от Хърватия – нещо, което също се надяваме да се случва по-често.
Следвайки хронологията на състезанието, следваща по ред е категорията Hardtail (твърдаци). В нея през тази година има един човек, който се отличава с най-голямо постоянство в резултатите, и това е Димитър Мънев. И този път той бе най-бърз по трасето, отвявайки конкуренцията с повече от 15 секунди.
Нищо ново и при ветераните, където пък „шефът“ през 2013 г. е Добри Добрев (Champion Racing) от Сливен – и тук той задаваше темпото, а най-близо до неговото време завърши Петър Лозев от FourTwenty. В тази категория обаче най-покъртителна бе наградата – класическо, сгъваемо, лачено „Балканче“, което хем да припомни на „батковците“ първите им кръгчета с колело из квартала, хем да пасва перфектно на името на състезанието.
От най-възрастните скачаме към най-младите, където конкуренцията е все така ожесточена. Сред няколкото много бързи младежи в групата 15-16 г., най-добро време този път даде Пресиян Нанев, следван само на 13 стотни от Симеон Божилов, за когото това бе пореден подиум през сезона.
При мъжете на възраст над 17 години както обикновено имаше две категории – отворена и UCI. И тъй като дори някои хора с лицензи предпочетоха да се запишат в отворения клас, силите и карането между двете групи бе почти изравнено. Георги Георгиев и Тодор Киров бяха близо до първото място с обичайното си страхотно каране, но този път то бе отредено на Константин Димов. След толкова много подиуми и разминавания на косъм (или на падане) с победата, Тино най-сетне изкачи и най-високото стъпало.
Най-трудно обаче бе спечелването на надпреварата в категория UCI. Най-добре класиралият се български състезател този път бе Мартин Бочуков – той зае респектиращото четвърто място в едно класиране, в което повечето имена начело не бяха български.
Шампионът на България Росен Ковачев бе споходен от лош късмет под формата на счупена рамка, което го лиши от всякакви шансове за добро класиране. Прави му чест обаче, че въпреки този инцидент, той е продължил пеша, бутайки колелото си през повече от половината трасе до финала, така че срещу името му да не пише DNF.
Гръцкият състезател Константинос Андриотис ми направи страхотно впечатление със скоростта си още по време на Pamporovo Bike Cup през юни. Той е реален съперник на Робърт Смит за първото място и в квалификацията даде най-добро време, но на финала малко не му достигна за крайния успех, защото Бърти явно бе запазил най-доброто си каране за последно и там разцепи с време 3:56.45 – с 80 стотни по-добро от това на Андриотис.
Така Смит през 2013 г. реализира своеобразен хеттрик в българските UCI състезания, спечелвайки последователно първото в Пампорово, второто в Боровец и третото, отново в Пампорово.
Накрая ще завърша и с една доста забавна част – награждаването. Пренебрегвана в миналото, напоследък тази церемония радва с множество закачки и игри между призьорите.
При ветераните например Калин Рахнев с детски пламък и хитрост в очите играеше на криеница със съперниците си.
При UCI първенците Жорди Баго не само опита, но и успя да реализира атака срещу победителя със струя от… Monster Energy, преди още да са отворени бутилките с шампанско.
При последвалата гоненица около подиума и дори на скритата сцена зад него испанецът сякаш се спаси от отмъщението, но Бърти се оказа хитра лисица… Той изчака всичко да приключи и при събирането за общата снимка изненада Жорди с охлаждаща пенлива доза във врата:
Мдаа, през 2013 г. „агент Смит“ май винаги има последната дума… Дали ще е така и на Европейското първенство срещу поне 10 състезатели, които са по-напред от него в световната ранг-листа? Това предстои да разберем съвсем, съвсем скоро!
