Първа победа за Уоутър в Унгария

От събота, 17август, белгиецът Уоутър Клепе вече не живее в България. Ще ни липсва е най-малкото, което можем да кажем! През следващите 4 години негов дом ще бъде Унгария. И ето, че още с пристигането си там Уоутър реши да се запише в едно ХС състезание и… го спечели. Звучи познато, нали? 🙂


MTB Купа Унгария ХС, Озд: първи ден, първо състезание,…., първа победа

Последните седмици бяха тежки за мен. Бяха посветени на опаковане, организиране и вземане на довиждане с приятелите ми в България, така че напуснах страната в събота сутринта в наистина лошо настроение. Но това е положението… Имах чудесната възможност да живея тук 4 години, да се запозная със страхотни хора, да видя разликите между държавите, но сега е време за нови приключения. За мен това бяха най-добрите 4 години, така че не бива да се оплаквам. Ами ако изобщо не бях виждал България? Щях да съм изпуснал къде повече! Затова отново благодаря на всичките си приятели, които споделяха с мен чудесните моменти в България! Няма да забравя това лесно!

След 9 часа път в горещините, пристигнахме в новия ни дом – Будапеща. Беше дълъг ден, така че първата задача бе да се наспя хубаво. Освен това обаче бях видял в интернет, че на 155 км от Будапеща ще има ХС състезание в неделя. Хмм, може би не беше най-умното решение да се хвърля веднага в това, но пък беше перфектна възможност да се излекувам от лошото настроение (когато карам, се чувствам щастлив), а също и да опозная колоездачите и байк-сцената. Така че колкото и да беше лудо, отново скочих в колата за два часа и половина шофиране през моята нова страна.

Когато пристигнах в Озд, първо се опитах да намеря сянка за колата и видях първите състезатели – уау, екзотични велосипеди, топ оборудване, хмм… Нямах време за разговори обаче, всяко нещо по реда си. Първо, регистрация. Олеле, знаех само една дума на унгарски, как да стане това? За щастие хората там говорят немски (а аз не, хахаха). Е, преди 20 години бях взел един клас но немски език и сега дойде време да проверя дали е останало нещо от тези знания. Беше доста забавно, но след десетина минути вече имах чип (да, измерването на времето е автоматично) и стартов номер. Тъй като вече беше 12:00 ч, нямаше как да пробвам трасето, така че просто се отпуснах, изядох си сандвичите и в 13 ч отидох на старта. Наложи се обаче да търся накой с голяма помпа, за да надуя гумите си, и… изгубих горната част на вентила. Чудесен начин да разбера дали хората тук са услужливи. 🙂 И да, оказаха се такива! Решихме проблема и имах 10 минути, за да застана на старта.

Само шест състезатели се бяхме записали в група елит (повечето силни унгарски колоездачи бяха по състезания в чужбина), така че стартирахме заедно с ветераните и мъжете до 23 години. Бяха на първата линия, но само след 100 м вече бях шести. По дяволите, доста бързо стартират! Трябваше да мисля за загряване, тъй като  след 30 секунди дробовете ми вече горяха (краката също!). При всяко изкачване те направо спринтираха! Бидейки стар и опитен, опитах се да намеря собствения си ритъм при изкачванията и успявах да догоня водачите при спусканията. 🙂

След първата обиколка темпото намаля и излязох на втора позиция. След забавна пътека в гората, лидерът също се дръпна встрани, за да ме пропусне. Олеле, карах твърде бързо, трябваше да пия вода през минута, защото устата ми съхнеше в тая жега, а сега бях и начело! Опитах се да успокоя темпото, не атакувах, просто поддържах скоростта си. Карах леко нагоре и се раздаваха на спусканията (имаше хубави скокчета!). И така постепенно започнах да набирам преднина. След втората обиколка вече бях 7 секунди напред, така че продължих с този план. Лесно е да се каже, но не чак толкова да се осъществи… Претоварването в първата обиколка и екстремната температура направо ме убиваха и наистина изпитвах съмнения как ще успея да направя седем. Но се получи. Благодарение на един услужлив човек, който ми подаваше напълнени бидони при всяка обиколка, успях да остана хидратиран и разпределя силите си до финала, така че тази първа лудост в Унгария приключи добре – първо място в първото ми състезание в първия ден от престоя ми. А също така се запознах и с някои готини хора, така че се надявам да си прекарвам добре и занапред.

Следващата седмица може би ще участвам в маратон при езерото Балатон.

До скоро,

Уоутър