Оставка! Оставка!
Не, не сме пред парламента и МТБ-БГ не е политически сайт, и най-подир, никой не скандираше това пред централата на БК…С, макар че когато обяви едва 3-4 дни преди датите за национален шампионат, че той всъщност ще бъде отложен с една седмица, посочвайки при това грешни нови дати (петък-събота вместо събота-неделя), колоездачната ни федерация заслужи горе-долу същото отношение, както управляващата в момента коалиция…
Скандално беше не само отлагането на шампионата – много по-скандално е цялостното отношение на Българския колоездачен съюз към планинското колоездене. Едно единствено състезание в календара ни зависи предимно от тях и дори към него те не могат подходят сериозно и отговорно. Скандално беше, че седмица преди обявените дати (които са фиксирани в международен план от UCI), за българския национален шампионат на практика не се знаеше нищо, нищичко! Нито дали ще го има, нито къде, нито с каква програма, с какъв регламент… Такова затишие бе настанало откъм колодрума в Борисовата градина, че аз лично, а и много други хора, просто бяхме решили, че състезание няма да има – нещо, което се е случвало и преди в историята на федерацията ни, така че трудно би учудило когото и да е. И тъкмо когато мнозина вече си бяхме направили едни или други планове за втората половина на юли, БКС хвърли бомбата, че състезанието се отлага, т.е. ще го има все пак.
Разбира се, нямаше голямо значение за тях, че на същите дати е насрочено отдавна друго ХС състезание, което едни любители-британци в Банско организират за пета поредна година и се справят с това доста по-добре от колоездачната ни централа… Между другото, същото това състезание в Банско предлагаше и страхотен награден фонд, докато в националния шампионат участниците се бореха само за чест и слава – цяло чудо е, че изобщо се явиха ХС състезатели в събота, цели 33 души. Най-логичното обяснение е, че за много от тях Банско просто бе твърде далеч в сравнение с Пампорово. Иначе мнозина изразиха явно или по-скрито недоволството си от създадената ситуация още при обявяването на новите дати.
Пампорово и екипът на Concept Creative бяха впрегнати извънредно да организират състезанието и, разбира се, справиха се чудесно с това, така че добрите думи, които могат да се кажат за националния шампионат, са насочени към домакините и съорганизатори – за участниците бе осигурено настаняване при много изгодни условия, трасето бе подготвено и обезопасено на необходимото ниво, Дани и Ема се погрижиха за регистрацията, информацията и т.н. За БКС остана само да изпратят съдии и макар на пръв поглед да изглеждаше, че този път не са оплескали класирането (поне по отношение на призовите места в ХС и времеизмерването в спускането това е така), след като публикувахме резултатите се разбра, че в по-задните редици на ХС таблиците има обърквания.
Критики към съдийството могат да бъдат отправени обаче във връзка с т.нар. отборно класиране – новост в нашите състезания, заради която и в двата дни след финала съдийската колегия потъваше в едни половинчасови дискусии, сметки и умувания и в крайна сметка пак никой не разбра по какъв начин точно са определени отборите победители, особено в дисциплината спускане. Не разбирам защо изобщо трябва да се открива топлата вода, като в правилника на UCI са разписани различни варианти за точкуване и единственото, което беше нужно, е предварително обявяване и подготвяне на таблицата, след което тя просто да бъде попълнена със съответните резултати.
С тези няколко критични абзаца смятам да изчерпя общата информация за шампионата и от уважение към състезателите и към Concept Creative ще проследя накратко и хода на надпреварата. Кратко ще е не защото състезанието не беше интересно. Пак казвам, благодарение на опитния екип около Дани и Ема то всъщност бе доста добро. Аз обаче съвсем не бях планирал да отразявам състезание в тези дни на юли и поради това си имах и други работни ангажименти, което ограничи присъствието ми по трасетата само до самите състезателни карания – ХС финалите в събота и квалификацията и финала по спускане в неделя. Колкото съм успял да уловя в тези времеви рамки, толкова.
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Събота, финал крос-кънтри
ХС трасето като цяло бе сходно с миналогодишното, но стартът му бе изнесен по-високо – на поляните до язовира, в края на „дамската“ писта, позната като Малката стена. Оттам изкачването бе стръмно, предимно по пътеки, а спускането бе по трасето от байкпарка в гората до пистата, като от предишната най-висока точка бе добавено едно ново ухо в посока вр. Снежанка, което чудесно компенсираше скъсяването от по-високия старт, тъй като увеличаваше процента на пътеките. Изобщо, трасето бе направо мечта за каране, тъй като пътеката надолу тази година бе значително по-оформена и предлагаше страхотни завои, виражи, дори скокчета!
Георги Радев, когото сме свикнали да виждаме най-вече в състезанията по спускане, караше с кеф и стил надолу, както и всеки друг от участниците, които обичат спусканията и имат добра техника на каране.
Както казах, изкачването също включваше доста пътеки, а също и много стръмен черен път, така че стигането догоре си беше истинско изпитание, но точно така трябва да е в едно ХС състезание.
Тодор Ангелов, както и целият отбор на КК Варна, бяха сред основните фаворити за първите места. Тошко пристигна пръв при горната контрола, като още в първата обиколка бе натрупал може би около минута преднина.
След него се движеха Васил Василев (КК Несебър) и Емил Стойнев (СК София), които почти до края се движеха с еднакво темпо.
В крайна сметка Тодор Ангелов успя в рамките на петте обиколки да натрупа солидна преднина от няколко минути, така че след средата на състезанието почти нямаше от какво да се притеснява.
В последната обиколка Емски бе дръпнал малко пред Васко, който явно бе поизчерпал силите си.
Затова пък Васко е човек, който обожава спусканията и горната снимка показва, че който го може, го може с всякакво колело и с висока седалка.
В останалите групи фаворитите също се очертаха още в първите 1-2 обиколки. Няма и как да бъде другояче при наличието на едва няколко участници във всяка категория.
Анелия Карагьозян (КК Варна) имаше за съперничка само Христина Козарева от КК Одрински. Двете дами са много силни и редовно си разменят победи, то този път Хриси просто не беше равностойна, защото вмести Националния шампионат между няколко дни маратонско бягане – беше дошла след два поредни етапа от такова състезание и след награждаването отпраши за още един, който я чакаше в неделя. При такъв режим тя взе участие просто на олимпийски принцип, като дори не караше своя велосипед. Затова пък Ани беше в обичайната си форма и през всичките три обиколки успяваше да изкачи дори най-върлите баири, където много от мъжете и младежите слизаха да бутат.
Представител на КК Варна стана победител и при юноши старша възраст (17-18 г.) – това бе Добрин Лиловски.
При най-младите пък (юноши 15-16 г.) най-бърз беше Калоян Митев от КК Одрински.
Другият габровски клуб, Исполин, излъчи победителката при девойките (15-18 г.) – Косара Ботева, а при ветераните златото отново отиде в КК Варна и техния състезател Николай Николов. По този начин варненският клуб безапелационно спечели и отборното класиране, следван от двата габровски клуба.
Забавен момент в награждаването бе почетната стълбичка, изградена изцяло от естествени материали… а именно скала! Поради това достигането до първото място бе трудно не само в състезанието, но и на подиума.
Неделя, квалификация и финал по спускане
Едва ли може да се каже нещо ново за второто през този сезон (но не и последно!) състезание по спускане в Пампорово – трасето е добре познато и все така хубаво, времето и условията бяха идеални. В тази дисциплина записаните бяха повече, тъй като нямаше дублиране с друг старт, но все пак и тук се забелязваше отсъствието на много хора.
По време на квалификацията всъщност видяхме най-добрите времена – може да е малко изненадващо, но много хора, включително най-бързият при мъжете, караха на финала малко по-бавно (или с повече грешки), отколкото по обяд.
А най-бърз и за пореден път шампион на България бе Росен Ковачев от Gravity. Той премина трасето за 2:19.85 минути, макар че преди това бе успял да го направи с 1-2 секунди по-бързо.
Втори в тази най-силна категория бе Валентин Пашков (Industrial-bg), който също затвърди класирането си от квалификацията. Трети остана Стивиан Гатев (Go Ride Kona).
При младежите 17-18 г. Мартин Бочуков от Ram Bikes доминираше през целия ден и даде третото най-добро време в състезанието изобщо. Разликата между него и съперниците му бе цели 9 секунди! С това Марто за пореден път доказа, че е готов да кара при мъжете и когато това стане, ще имаме още по-интересни резултати.
Групата на най-младите (юноши 15-16 г.) бе една от най-многобройните и също доста оспорвана. Гледайки как карат тези момчета, човек развива едно оптимистично чувство, а най-хубавото е, че не става дума само за 1-2 имена, а за доста по-голяма група, в която ту един, ту друг е победител. Този път най-бърз бе Мартин Томов.
При ветераните Добри Добрев (Champion racing team) очаквано грабна победата. Радостно беше да видим в тази група отново Калин Рахнев (Чета++), който се възстановява от счупване на ключицата в зимното състезание през февруари.
Като стана дума за падания и счупвания, не липсваха такива и искам да отправя пожелания за бързо възстановяване към Александър Илиев, който е главен проектант на трасето – по ирония на съдбата неговата рожба този път го изпрати вкъщи със счупена ключица, както и на Георги Даскалов от Bikeporn, който реши да съчетае работата с приятното, взимайки велосипеда си да покара в петък, и след едно злощастно падане остана с бинтовано коляно в почти неподвижно състояние. Имаше и други страховити падания, но тези като че ли бяха с най-лоши последици.
Интересен беше напливът от жени в този Национален шампионат. Въпреки че Илинда Евтимова не караше, поне пет участнички се бяха записали, като причината бе изгодната оферта за състезатели, така че реално повечето момичета бяха дошли да покарат на воля в байкпарка, а не да се борят за златото. Пък и да пребориш Ани Томева от Свободно измерение е все по-трудно, както се видя и от класирането, където тя единствена даде време под три минути.
Традиционно за България имаше и категория твърдаци, в която този път най-бърз бе Димитър Мънев – младеж, който досега имаше няколко добри класирания, но първото място все му убягваше. Този път обаче нещата се наредиха за него и въпреки че направи една грешка в горната част, тя не се отрази фатално на времето му.
В отборното класиране начело застана тимът на True Riders, следван от Gravity и Ram Bikes. И отново ще повторя, че никой не разбра как стана това – не в смисъла, че този отбор не заслужава позицията си, а че не стана ясно какъв е принципът при пресмятането на точките за отборно класиране. Така че това е отборното класиране, но по каква формула е изчислено знаят само съдиите.
И в спускането подиумът бе от естествени материали, но по съвсем различна причина. Това е първото място на почетната стълбичка, погледнато отдолу… бззззз! За да няма странни танци върху подиума, организаторите прибягнаха до пънове.
Припомням, че пълното класиране можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2013/2382-events-bg-130729-national-championships-results.
Очаквайте скоро и галерии със снимки от двата дни на Националния шампионат.
