Имената на Боян Шахов (Пупи) и Дидар Амин са познати на нашата аудитория най-вече покрай състезанията по спускане, където и двамата са се изявявали активно или продължават да го правят и сега по един или друг начин. Наред с това обаче, доста по-малко известно е, че преди време двамата създадоха и спортен клуб, наречен Фабрика за шампиони или, на англ. език, Champions Factory. Освен със спортна дейност, това сдружение се занимава и с благотворителни проекти сред деца и подрастващи и след като през миналата година клубът успешно реализира такива начинания, през 2013 г. те изпълниха един сериозен проект, насочен към домовете за деца лишени от родителски грижи в цяла България, и наречен „Вело-интеграция“. Той е финансиран по програма „Младежта в действие“, а основните цели са: да научи възможно най-много деца от домовете за деца лишени от родителски грижи как да карат велосипед в градски условия, да познават пътните знаци и да знаят как правилно да се придвижват в града. Идеята е познанията и уменията, които получават децата, да им помогнат в бъдещата интеграция. Обученията се състоят от теоретична и практическа част, а след приключване на всяко посещение на децата в дома се подарява по един велосипед и една каска, за да могат да прилагат наученото след заминаването на екипа. За всичко това, че и за някои други неща, си поговорихме в края на месец май с Боян и Дидо.
МТБ-БГ: Дидо и Пупи, двама души, които сте познати на хората като спускачи, състезатели, коментатори и дори ди джеи, но сега мнозина може би ще са изненадани да научат, че се занимавате и със социални проекти, благотворителни… чрез вашия клуб Champions Factory, така че може би е най-добре първо да разкажете малко за клуба?
Дидо: Клубът е създаден в началото на миналата година (2012 г.), като идеята е да популяризираме и развиваме колоезденето във всичките му форми. Занимаваме се доста с деца, правим обучения за тях – както за тези, които още не са се научили да карат, така и за вече знаещите, при които наблягаме на повишаване на културата за придвижване с велосипед. Последният проект, който реализирахме, бе насочен изцяло към децата, лишени от родителска грижа, като в тези домове отивахме, провеждахме теоретични и практически обучения и във всеки от домовете подарявахме по един чисто нов велосипед и каска. Идеята е колелото да остане там на разположение на децата, да го карат, като цялото нещо е финансирано от програма „Младежта в действие“.
Боян: Освен това, за да допълня с малко повече детайли, когато отивахме във всеки един дом и подарявахме колелото, то беше полуразглобено, в транспортен вид, така че заедно с децата го сглобявахме и настройвахме, показвахме им кое как трябва да бъде, за какво да следят и изобщо се опитвахме да им предадем всякакви такива основни познания за велосипеда, които всеки колоездач трябва да има и колкото по-малък ги придобие, толкова по-добре.
МТБ-БГ: Значи идеята е след тези курсове малчуганите да са едни по-завършени и знаещи колоездачи?
Боян: И личности, защото нещата, които им показвахме и които се включваха в обучението, не са строго специализирани само за колоезденето. Например, обяснявахме им как да се държат в планината, какво да си носят, ако искаш го наречи основни познания за престой в планината, и др. Вярваме, че поне някаква част от това, което сме им показали, ще им „остане в главите“ и някой ден, като тръгнат на планина, ще си кажат „Абе, добре е да си вземем аптечка“ или „Трябва да си вземем повече вода и храна, защото преходът ще е дълъг“. Разбира се, предадохме им и основни познания за придвижване в града с велосипед – за какво да гледат, как да реагират и т.н.
МТБ-БГ: От казаното дотук става ясно, че обученията са били както с насоченост към града, така и към планината?
Дидо: Теоретичните обучения включваха по равно градско и планинско каране, като в градското сме застъпили Правилникът за движение по пътищата (основните правила, основните права и задължения на велосипедистите като участници в движението) и най-опасните ситуации и инциденти с колоездачи, които възникват в световен мащаб – предупреждаваме ги да внимават за тях и как да ги избягват.
МТБ-БГ: А децата как ви приемаха?
Дидо: Приемаха ни изключително топло, много добре, имаше даже на моменти и сълзи, като си тръгвахме. Единствено сме срещали съпротива на моменти от възпитателите, тъй като на тях често не им се занимава въобще с неща, които са извън преките им задължения, и приемаха това като допълнителна работа.
МТБ-БГ: Колко време продължаваше всяко такова обучение?
Дидо: Два дни беше посещението във всеки дом, като и в двата дни имаше както теория, така и практика. По принцип и теорията, и практиката бяха по два часа, но това зависеше и от броя на децата – когато бяха повече, ставаше по-продължително.
Боян: По принцип зависеше и от метеорологичните условия, специално за практическата част, но за щастие никъде нямахме проблеми в това отношение.
МТБ-БГ: А в какъв период реализирахте целия проект?
Дидо: 10 седмици, през пролетта на 2013 г., като всяка седмица посещавахме по един дом за деца.
МТБ-БГ: А конкретните домове вие ли ги избрахте, или те кандидатстваха по някакъв начин?
Дидо и Боян: Ние ги избрахме на случаен принцип, след което се свързвахме с тях и нямаше откази. Имаше само случаи, в които не успявахме да се свържем.
Дидо: Връзката с домовете я осъществихме още през септември 2012 г., т.е. почти 6 месеца преди реализирането на проекта, така че може би и заради това нямахме проблеми.
МТБ-БГ: В кои домове и населени места бяха обученията?
Дидо: Доколкото си спомням, ще започна отпред-назад, Доганово, Лесичово, Стара Загора, Велико Търново, Крушуна, Пловдив, Враца, Берковица, Брацигово и… Брацигово. Там бяха два дома.
МТБ-БГ: На практика цялата страна сте обиколили…
Боян: Да, гледахме да обхванем възможно най-много региони, да не се концентрираме само около София или само в големите градове.
МТБ-БГ: Разбрахме, че сте подарявали по един велосипед, но с какви велосипеди провеждахте занятията?
Дидо: С велосипеди на клуба, разполагаме с 10 велосипеда, които са за обучение на деца, в различни размери, които пътуваха с нас. Интересното е, че повече от 2/3 от децата, които не можеха да карат велосипед, се научиха.
МТБ-БГ: С помощни колела или без?
Дидо и Боян: Без, без! Световната тенденция е да се обучават и деца, и възрастни без помощни колела, тъй като те само пречат.
МТБ-БГ: А очаква ли се в бъдеще тази инициатива да продължи?
Дидо: Ще видим, ние имаме желание да го продължим, но времето ще покаже.
МТБ-БГ: Успех!
Дидо и Боян: Благодарим!
