„Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали…“
Началото на разказа „На браздата“ от Елин Пелин описва по най-добрия възможен начин положението в Боровец, където дъждът започна точно в началото на квалификацията в събота на обяд и продължи най-малко до неделя вечерта, когато вече се прибирахме към София. Повече от 15 години ходя по състезания, но толкова „мизерно“ време не си спомням да е било – имало е и по-голяма кал, имало е и по-голям студ, имало е бръснещ вятър, само преди седмица имаше порой и градушка, но дъжд с такова постоянство, от който просто няма къде и как да се скриеш, не си спомням.
Опаковахме техниката в найлони, себе си с шапки, ръкавици, водонепромокаеми дрехи… нищо не помогна! Още в края на тренировките всичко бе подгизнало; пръстите така сковани, че едва успях да прибера фотоапаратите, за да сляза надолу по трасето; обувките джвакаха, дрехите мокрееха; всички се молехме да спре поне за 2-3 часа, но не би.
В такива условия не е учудващо, че едва половината състезатели се решиха да излязат от хотела и да тренират преди обед. В общи линии това бяха най-вече тези участници, които смятаха да се борят за класиране, като дори и сред тях имаше хора, които просто пропуснаха тренировките. Още от съботната квалификация всички знаеха какво е трасето в мокро състояние и явно бяха преценили, че повече спускания в калта едва ли ще им осигурят по-добро представяне на финала, а нищо чудно някои да са чакали и дрехите им да изсъхнат след вчерашната кална баня…
Интересното беше, че трасето остана учудващо поносимо за каране. Кал имаше в изобилие, но беше на повърхността – може би горните 4-5 см, така че острите грайфери на гумите имаше в какво да се забият отдолу и добрите спускачи поддържаха впечатляваща скорост. Корените, с отделни изключения, също изглеждаха по-стабилни, отколкото би очаквал човек, но дали наистина е било така, само участниците могат да кажат.
В началния час за тренировките (9:30) всички все още бяха около финалната зона, тепърва се разпъваха мокри шатри, а организаторите от Concept Creative зареждаха телата и душите си с топли глътки чай или кафе, приготвяйки се за един дълъг, студен и влажен ден.
Агента (Георги Даскалов от Bikeporn) вече бе опаковал светкавиците си и вероятно скоро също щеше да поеме нагоре. Той бе един от много малкото хора, с които си правехме компания по трасето. Дъждът отказа не само публиката, която вероятно би дошла за най-високия клас състезание за 2013 г. в един по-хубав ден, но и част от участниците в отворените категории – горе споменах, че на тренировките съставът бе намален наполовина, но и във финалите не всички се включиха – в общи линии заради метеорологичната обстановка (най-вече) броят на състезателите намаляваше прогресивно – от около 200 предварително записани на практика дойдоха около 140-150 души, от които в неделя караха не повече от 90…
Качвайки се с лифта, забелязах интересни неща – при един от постовете маршалите кладяха огън, който по-късно щеше да се окаже спасяващ за премръзналите ми ръце.
Стартовата колиба бе последното място, където човек можеше за момент да постои на сухо – след това ни очакваше само влажната гора. Докато събирах инат да изляза отново в дъжда, с лифта се качиха и други опаковани снимачи – Агента и Анастас, както и няколко прежалили се участници.
С Агента залегнахме от двете страни на новия участък точно след старта, снимайки все още чистичките състезатели, решили да опитат състоянието на трасето.
Както казах, това бяха предимно бързите карачи, с амбиции за добро класиране, така че изпод „рошавите“ им гуми хвърчеше кал навсякъде. Агента пръв се убеди в това още при втория човек, който мина покрай нас. По-късно и аз щях да търся кърпички, за да почиствам апарата от парчетата кал, пльокнати върху него.
Британците (на снимката е Дан Станбридж, който завърши на трето място) би трябвало да се чувстват като у дома си, макар че докато бях в стартовата колиба един от тях сподели, че дори и за тях това време е малко по-лошо от обичайното. Със сигурност обаче те се справяха отлично с калта и продължаваха да натискат здраво велосипедите, понякога на границата на сцеплението.
Новият шикан в гората изглеждаше така, както и всичко друго по трасето. Уви, за разнообразие в снимките не можеше да се говори – навсякъде имаше само кал, влага и…
… по някой прелитащ между капките състезател, в случая Валентин Пашков от Industrial-bg, който бе една от надеждите за добро българско представяне в UCI категорията.
Да прибирам и вадя фотоапаратите през няколко минути бе немислимо, затова заех удобна позиция при горната корениста секция, където имах и компанията на един маршал и един планински спасител, и се заех да снимам един след друг преминаващите състезатели.
Тук имаше от всичко – хлъзгави корени, остри завои, които се оказваха по-трудни от очакваното, и плонжове в калта, като наградата за най-добър такъв отива при Ники Стоянов от Gravity, който го направи по учебник. 😉
Добри Добрев (Champion Racing), макар на тренировките да имаше известни проблеми с този завой и дърветата около него, във финалното спускане бе решен да оглави отново класирането при ветераните и успя!
Докато каращите по трасето се увеличаваха, за някои от тях това беше вече второ или трето спускане, което личеше твърде добре и по дрехите им. Преобладаващият цвят на велосипедите и екипировката днес бе тъмнокафявият.
Дори ярките цветове на Алекс Бонд (Nukeproof) се губеха под обилните слоеве гняс, която гумите хвърляха по него. Британецът бе един от най-бързите и сутринта, и следобеда, но възможностите му стигнаха за второто място в UCI категорията. Поне в долната част на трасето, където гледах финалните спускания, и той, и Дан Станбридж (Dirt Norco Race Team) караха доста „на сигурно“, макар че дори и така бяха по-бързи от повечето си съперници.
Един от най-важните аксесоари в ден като тази неделя. Слизайки надолу в почивката между тренировката и финалите, имаше едно място в средата на трасето, на черния път по пистата, където изхвърлените предпазни сменяеми плаки за маските бяха на всеки метър… по няколко.
Удари часът за състезателно каране – 13:30. Ръцете ми тъкмо бяха усетили съживяващата топлина на огъня при поста с пресичането на черния път, така че боравенето с техниката бе станало отново лесно, но затова пък единият фотоапарат взе да сдава багажа и половината му бутони престанаха да реагират, което доведе до невъзможност за промяна на някои настройки. Красота! В този момент ми се искаше да зарежа снимането и просто да гледам карането на коравите участници в това състезание, но знаейки колко малко снимки направих сутринта, нямаше как да „напусна работа“ точно сега… За щастие брат ми също бе тук да гледа, така че ми помогна, като пое единия фотоапарат, а аз продължих да се мъча с полуработещия DSLR.
Описвам всичко това не за да се оплаквам, а за да добиете представа как в този напоителен, хладен ден всичко бе на границата на отказа да работи – тялото, крайниците, техниката, велосипедите… И в този смисъл представянето на самите участници е още по-впечатляващо и будещо уважение, тъй като за тях със сигурност не е било по-лесно.
Първи по калното трасе се спуснаха трите жени. Ани Томева (Свободно измерение), явно спокойна след вчерашната разлика във времената от квалификацията, пропусна изцяло тренировките и се появи чак на финала, за да спечели отново по доста убедителен начин четвърта победа за този сезон. Ако имахме верига от състезания с точки и временно класиране, то състезателката от Златица вероятно щеше да е вече почти недостижима на върха в него.
При твърдаците Траян Танев от клуб „Зарата“ потвърди резултата си от квалификацията и бе единственият в тази категория, чието време падна под 5 минути.
За класирането при ветераните вече споменах – оглави го Добри Добрев, следван от двама чужденци – Даниел Димитреску и Пол Тоска.
При младежите настъпиха най-сериозни размествания спрямо квалификациите, като най-бърз във финалното спускане бе Павел Георгиев от Underground Riders. Втори остана Мартин Войнов, а трети – Симеон Вълков от местния клуб „Боровец“.
Румънецът Раду Яносио (Cheile Gradistei) записа втора победа за тази година в отворения клас мъже, следван от двама състезатели на True Riders – Димитър Гайдов и Христо Тодоров.
Всички погледи и очаквания обаче бяха насочени към категорията UCI, където бяха най-бързите състезатели. Времената им от квалификацията (дадени също в кални условия), вече бяха достатъчно добри, така че можеха ли да ги подобрят още и с колко?
Сорин Парау (Румъния, Bike Expert) и Боби Крумов (Ram Bikes) бяха първите, които спряха часовника под 4 минути. Няколко души след това не успяха да го направят, включително Марто Бочуков, Вальо Пашков, Стивиан Гатев и испанецът Жорди Баго, т.е. на този етап повечето времена все още се въртяха около 4 минути и няколко секунди.
Росен Ковачев (Gravity) бе последен от българите и успя отново да даде най-добро време сред тях (при това с две падания по трасето), което за момент бе и най-добро в състезанието, но минута по-късно Олексей Примачек финишира с 4 секунди преднина. В крайна сметка Росен остана на седма позиция.
Пети се класира състезателят от Гърция Андриотис Константинос (Planetbikes Alpinestars), четвърти украинецът Йегор Примачек (Primach team). Челната тройка сякаш бе запазена за британците – вече споменах, че Дан Станбридж (прекръстен шеговито от някои на Данчо Станчев) и Алекс Бонд привидно минаха без много агресия и не най-бързо в частта след скока през пътя, но именно те дадоха трето и второ времена – само половин секунда разлика помежду им, 3:39 минути.
И тогава дойде редът на победителя в квалификацията и в състезанието от клас 2 седмица по-рано, представителят на Великобритания и на Silverfish UK, един от най-редовно състезаващите се чужденци у нас в последните години, познат на публиката и запознат с трасетата в България, Робъръърт Смииииит! За разлика от двамата си сънародници, Бърти мина покрай нас най-бързо от всички и когато Пупи обяви времето му, малко по-нагоре ние се чудехме дали правилно сме чули и дали водещият не е объркал някоя цифра. Грешка обаче нямаше – Роб Смит бе дал време 3:29.58! С десет секунди по-добро от всеки друг по трасето и само със секунда по-слабо от това на миналогодишния победител тук Бен Бейкър, който обаче спечели на сухо и прашно трасе. Бърти и преди е споделял, че трасето в Боровец му харесва изключително много и представянето му сякаш потвърждава тези думи.
Borovets Open Cup 2013 бе поредното перфектно организирано състезание тази година, а лошото време, макар че го направи трудно за гледане и за каране, ни позволи да се насладим на скоростта и уменията на участниците и в кални условия. Така че всяко зло за добро, но все пак се надявам следващите няколко старта да са на сухо и топло. 🙂
Тази статия е подготвена със съдействието на:
